Решение № 4085 от 11.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4085 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20251110208621 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.189, ал.14 от ЗДвП, вр. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от В. К. М., ЕГН ********** против наказателно постановление № 24-4332-033288 от 28.01.2025 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2, пред.1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се сочи, че произшествието настъпило поради необозначено препятствие на пътя, което било непредвидимо за водача. Претендират се разноски.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа депозираната жалба и изложените в нея доводи за отмяна на атакуваното НП. Счита, че лисвало виновно поведение от страна на жалбоподателя и се касаело за случайно деяние. Претендира разноски.

За АНО, редовно призован, не се явява представител в последното 1 открито съдебно заседание.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-София.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.12.2024 г., около 17:45 часа, жалбоподателят В. К. М. управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 4“, с рег. № СВ 3810 СХ, като се движел в град София по бул. „Владимир Вазов“, в посока от ул. „Витиня“ към ул. „Левски Вековен“. Валяло дъжд, пътната настилка била мокра, видимостта била намалена и вече се било стъмнило. На бул. „Владимир Вазов“ била въведена временна организация на движението заради строителство на метроучастък, поради което едното платно за движение било затворено, а лентите за движение в другото платно били разделени с бетонни ограничители, поставени в средата на платното, за да може движението в него да се извършва двупосочно. Такава организация на движението била въведена след кръстовището с ул. „Милен Цветков“. В началото на месец декември имало поставен пътен знак, който указвал на водачите за поставените бетонни ограничители, но впоследствие и след настъпило ПТП знакът бил съборен и поставен на тротоара край пътя. Там се намирал и към 14.12.2024 г., като нямало други обозначения на поставените бетонни ограничители.

Преминавайки кръстовището с ул. „Милен Цветков“, жалбоподателят В. М. не видял своевременно поставените в средата на пътното платно и необозначени бетонни ограничители, поради което се ударил с автомобила си в тях. След произшествието бил подаден сигнал в полицията, като на мястото пристигнали служители на ОПП-СДВР и линейка, която откарала две от пътничките в автомобила в УМБАЛ „Царица Йоанна“, понеже имали травми след произшествието.

Поради така установените обстоятелства, срещу жалбоподателя В. М. бил съставен АУАН № 3419554 от 14.12.2024 г., който му бил връчен на същата дата. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението, което било квалифицирано по чл.20, ал.2 от 2

ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения.

Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 24-4332-033288 от 28.01.2025 г., с което за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2, пред.1 от ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите В. Д. и Н. Н., както и от приложените по делото писмени доказателства.

Свидетелката Н. Н. е очевидец на произшествието. Същата подробно разказа, как на процесната дата се е возела на предната дясна седалка в катастрофиралия автомобил. Намирали се на кръстовището на бул.

„Владимир Вазов“ и ул. „Милен Цветков“, зимно време, почти сумрак. Валяло слаб дъжд и изведнъж последвал удар в нещо, което първоначално не разбрали какво е. Движели се направо, на зелен светофар и водачът не е правил резки маневри. Движели се с не повече от 40 км/ч. Виждала напред, но не забелязала някаква табела, която да предупреждава за съществуване на препятствие. След удара слезли от автомобила, свидетелката погледнала встрани и видяла, че там имало бетонна мантинела, в която са се ударили. Бетонната преграда била цялата изпочупена, вероятно от предишни произшествия. Видяла, че е имало знак, който обаче бил счупен и изхвърлен отстрани на тротоара. Тя дори направила снимка на счупената табела. Докато били там дошъл един мъж и казал, че същото ПТП се е случило с майка му много скоро преди това.

Полицаите, които пристигнали на мястото споменали, че много често ставали катастрофи на това кръстовище. Бетонната преграда била висока около 50 см.

Видимостта била само от фаровете на автомобила и от осветлението на булеварда, което обаче било доста слабо. Нямало дневна светлина, която да позволява да се вижда на по-далечно разстояние.

Показанията на свидетелката Н. намират пълна подкрепа в думите на полицейския служител В. Д., който се е отзовал на сигнала за произшествието. Заявява, че не бил очевидец на самото произшествие.

Изпратили ги от дежурната част. Като отишли на място автомобилът даже не бил преместен. Движението се регулирало. Споделя, че едното платно на 3 булеварда било затворено за движение, а другото било разделено с бетонни блокове за движение в двете посоки, във връзка с ремонтни работи.

Автомобилът бил самокатастрофирал в бетонен блок. Нямало други автомобили, участвали в произшествието. Съдът изцяло кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като същите са логични, последователи, непротиворечиви, взаимно се допълват и напълно кореспондират с описаното в съставения АУАН и протокола за настъпилото ПТП.

Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установени описаните по-горе фактически констатации.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се защити. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу административното обвинение. Отразена е правилно нарушената законова разпоредба както и основанието, на което се налага санкцията.

Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.

При така установената фактическа обстановка обаче, съдът счита, че жалбоподателят М. не е осъществил състава на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Цитираната разпоредба задължава водачите на пътни превозни средства 4 при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. За да е налице извършено нарушение от обективна страна, то е необходимо препятствието на пътя да е било предвидимо. В случая обаче, съдът намира, че необозначен бетонен ограничител в средата на платното за движение на голям столичен булевард в тъмната част на денонощието не е предвидимо препятствие по смисъла на закона. Такова щеше да бъде, ако ударът беше настъпил в бордюра, в стълб, в дърво или ако бетонният блок беше встрани от платното за движение, но не и в необозначен бетонен блок в средата на пътното платно. Няма как водачът да е предполагал и да е бил длъжен да предположи, че в средата на платното му за движение може да има поставен бетонен ограничител. В тази връзка липсва нарушение от обективна страна, тъй като необозначеният бетонен ограничител не е бил предвидимо препятствие за водача. Освен това липсва и виновно поведение на М., тоест нарушението е несъставомерно и от субективна страна. В случая за умисъл няма как да се говори, а относно непредпазливо деяние, то трябва водачът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди настъпването на произшествието. Водачът М. нито е бил длъжен да предвиди, че в средата на пътното платно може да има поставен бетонен блок, нито обективно е имал възможността да предвиди неговото наличие, след като същият не е бил обозначен по никакъв начин, тоест става въпрос за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, което не е виновно.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на спора и след като издаденото НП се отменя, то не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган. Процесуалният представител на жалбоподателя е претендирал разноски за адвокатски хонорар, който твърди, че били приложили, но по делото е налично само и единствено пълномощно за адвоката, без да е налице договор за правна защита и съдействие или някакъв друг документ, в който да е уговорено каквото и да е адвокатско възнаграждение. Предвид на това съдът приема, че няма доказателства, от които да е видно какъв е размерът на евентуално уговорено възнаграждение между адвоката и клиента, а какво 5 остава да говорим за документ, който да установява евентуално извършено плащане, след като не е ясен въобще размерът на възнаграждението. При положение пък, че става въпрос за безплатна правна помощ, то не става ясно на какво от посочените в чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата основания се предоставя тази безплатна правна помощ. Поради това, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-033288 от 28.01.2025 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на В. К. М., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл.179, ал.2, пред.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6