Решение № 757 от 16.10.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 757 гр. гр. Хасково, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20245640100537 по описа за 2024 година

Производството е образувано искова молба на К. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, *********** съдебен адрес: гр.София, район ********, адв. А.Д., член на САК, личен № 100768210, против “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата от 605,64 лв., представляваща платена без основание сума, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба 29.02.2024 г. до окончателното й плащане.

В исковата молба ищцата твърди, че на ********** г. между нея и ответника е сключен Договор за паричен заем № ******** от **********г. при следните параметри:

Размер на кредита: 1000 лева; Размер на погасителната вноска: 74,07 лв.; Вид вноска: двуседмична; брой вноски – 15;

Годишен процент на разходите на заема: 41,26 %; Фиксиран годишен лихвен процент: 35 %; дата на първо плащане – 21.07.2022г.; дата на последно 1 плащане: 02.02.2023г.; обща сума за плащане: 1111,05 лева, включваща размера на заеманата сума и възнаградителната лихва.

Отделно в чл.4, ал.1 от договора било предвидено задължение за заемателя в срок до три дни от сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения: 1. Банкова гаранция за сумата по чл.2.7., със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора, или 2. Поръчителство на две физически лица, които да отговарят кумулативно на посочените в договора условия, като поръчителят подписва договор за поръчителство.

Събразно погасителния план към процесния договор ищцата трябвало да заплаща по 111,00 лева /вноска/, в която сума се включвала вноската по кредита – общо 74,07 лева /главница и възнаградителна лихва/ и размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция - 36,93 лева.

Към договора за паричен заем имало и Договор за предоставяне на гаранция № ********/**********г., сключен на същата дата - **********г., между ищцата и дружеството „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Съгласно преамбюла на същия, ищцата била одобрена за получаване на паричен заем и съответно била сключила такъв, а именно

Договор за паричен заем №

******** от **********г. сключен с ответното дружество „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, и била отправила искане към дружеството „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да предостави гаранция за изпълнение на задълженията й по договора за паричен заем, сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД. Съгласно чл. 1, ал.1 от Договора за гаранция ищцата в качеството на „потребител“ възлагала, а дружеството – гарант „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД поемало задължение да издаде гаранция за плащане в полза на ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, с наредител – ищцата, с цел гарантиране на изпълнението на всички последици от неизпълнението на задълженията й по договора за паричен заем, за сума покриваща заеманата сума от 1000 лева, възнаградителната лихва по договора и законната лихва за забава. Гаранцията се издавала и влизала в сила в срок 3 дни от подписванането на договора за гаранция и в случай, че потребителя не изпълни задължението си по чл. 4, т.1 от Договора за паричен заем за предоставяне на обезпечение – поръчителство от две физически лица. Срокът на гаранция бил до прекратяването на договора за заем или 6 месеца след 2 обявяване на предсрочна изискуемост на същия. Договорът за гаранция влизал в сила в случай, че потребителят не изпълнел задължението си по чл. 4, т.1 и чл.4, т.2 от Договора за паричен заем с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, а именно в указания срок заемателят не предостави обепечение – банкова гаранция или поръчителство на две физически лица. Съгласно чл.3, ал.1 от Договора за гаранция, за поемане на задължението по чл.1 от същия , Потребителят дължал възнаграждение в размер на 553,95 лева, платимо разсрочено на вноски - всяко, от които в размер на 36,93 лева. Вноските се дължали на същите дати като вноските по Договора за паричен заем, а съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора за поръчителство потребителят заплащал възнаграждението по начините, установени в Договора за паричен заем за плащане на задълженията по него. Акцентира се върху това, че съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора за гаранция ответникът - „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД било овластено да приема вместо Гаранта - „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД изпълнението на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по Договора за гаранция и всички други вземания на Гаранта по него. В случай, че платената от заемателя сума била недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД и на задълженията към Гаранта - „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с внесената сума се погасявали с приоритет задълженията към Гаранта.

Твърди, че двете дружества - „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД били свързани, като последното било дъщерно на дружеството – ответник.

Твърди, че ищцата имала качеството на потребител по чл.9, ал.3 от ЗПК и договорът за паричен заем, сключен между нея и ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД , а именно - Договор за паричен заем № ******** от **********г., е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което и всички заплатени по него суми, освен главницата, са недължимо платени и подлежат на възстановяване от ответника.

Твърди се, че в Договор за паричен заем № ******** от **********г. не било посочено какви точно разходи се включват в ГПР. Сочи, че в процесния договор за заем не било посочено кои точно разходи формират ГПР като посочването само на цифрово изражение на процента на ГПР,без изрично 3 и изчерпателно изброяване да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при ормирането на ГПР, не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания и поради тези съображения договора за заем противоречал на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Записването на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните пък представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал.1 и 2 от ЗЗП, какъвто бил и настоящия случай. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставяло потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи.Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

На следващо място, възнаграждението за гарант/поръчител не било включено като разход в ГПР и потребителят нямал възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото това е предвидвидено като негово задължение в договора за паричен заем.Твърди, че заложеното в процесния договор изискване за осигуряване от страна на заемателя на обезпечение под формата на поръчителство на две физически лица, които следва да отговарят на множество критерии или банкова гаранция, е непосилно за ищцата.

Изтъква се, че на практика за потребителя е невъзможно да осигури което и да било от тях, поради което е принуден да сключи договор за поръчителство с посочено от кредитора и свързано с него дружество „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Сочи, че договорът за поръчителство с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е задължително условие за получаване на кредита и като така задължителен за потребителя разход дължимото се в него възнаграждение за гарант е трабвало да бъде включено в Г П Р . Сочи се, че макар и обезпечението да е б и л о задължително, възнаграждението по договора за поръчителство не било включено при формиране на ГПР по договора за кредит и предвид свързаността на двете дружества - „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД и „ФАЙНЕНШЪЛ

БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, възнаграждението за поръчителство съставлявало скрито възнаграждение за кредитодателя, която е следвало да бъде включена в погаителния план и ГПР. Тъй като това не било сторено, нарушен бил чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Сочи се също така, че тъй като договорът за поръчителство е акцесорен, то недействителността на главния договор за паричен заем , води 4 до недействителност и на договора за поръчителтво, поради което и сумата от 553,95 лева, представляваща целия размер на възнаграждението на дружеството гарант е недълимо платена и подлежи на връщане на осн.чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

Сочи също така, че уговорения размер на възнаградителната лихва по договора за паричен заем противоречал на добрите нрави. Според ищцата, клаузата на чл.2, т.6 от договора, уреждаща възнаградителна лихва също била нищожна. Така уговорен размерът на възнаградителна лихва противоречал на добрите нрави. Действително към датата на уговарянето му нямало императивни разпоредби, определящи максималния размер на възнаградителната лихва, но това не означавало, че свободата на договаряне не била ограничена и то при положение, че се касаело за потребителски договор, при който потребителят бил по-слабата икономически страна, поради което се ползвал със засилена защита от ЗЗП и ЗПК. В правната доктрина и съдебната практика се приемало, че накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД било налице, когато се нарушавал правен принцип, изрично формулиран или проведен чрез създаване на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Налице била трайно установена практика на ВКС и други съдилища, според която съглашение за плащане на възнаградителна лихва било действително, ако тя не надвишава тройния размер на законната лихва. Предвид размера на основния лихвен процент към датата на сключване на договора, обявен на електронната страница на БНБ, то следвало, че уговореният в договора за потребителски кредит годишен лихвен процент надвишавал три пъти законната лихва.

Договорената лихва в размер на 35% годишно надхвърляла повече от 3 пъти законна лихва , което било в нарушение на добрите нрави. Поради тази причина клаузата на чл. 2, т.6 от Договора, която уреждала възнаградителната лихва по договора, накърнявала равноправието между страните, противоречала на добрите нрави и била в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед което се явявала нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Именно поради това и сумата от 111,05 лева, представляваща дължимата възнаградителна лихва за целия срок на Договора 5 за потребителски кредит до предсрочното погасяване на същия, според ищцата била недължимо платена и подлежала на възстановяване на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД на ищцата.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита в случая възлизала на 1000лв. (главница).

Твърди се, че сумата по заема е усвоена от ищцата, както и че към момента на предявяване на иска ищцата е заплатила на ответника сума в размер общо на 1605,64 лева, което било видно от приложения към исковата молба Погасител план и отразените в него плащания. Това означавало, че при условие, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, ищцата била надплатила 605,64 лева.

Предвид това, в случай, че договорът за паричен заем бъде обявен за недействителен, то ищцата е надплатила 605,64 лева, а съгласно чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, този, който е получил нещо без основание, е дължен да го върне. Сочи се, че тъй като тази сума била заплатена от ищцата на ответното дружество - „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, то същото се явало пасивно легитимирано по иск по чл. 55, ал.1,пр.1-во ЗЗД и дължало връщането й.