Решение № 266251 от 26.10.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - В въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА

МАРИНОВА - ТОНЕВА

Мл. съдия

ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Ю.

Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д.

№ 6685 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 13409 от 16.01.2020 г. по гр. д. № 5620/2019 г.,

Софийски районен съд, 127 състав, е осъдил З. „Л.И.“ АД, ЕИ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Л.С.Г., ЕГН **********,***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от 25 000 лв., частично от 60 000 лв., ведно със законната лихва от 29.01.2016 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния внукИ.Р.Г., настъпила при ПТП на 10.05.2015 г. в с. Я., област Кюстендил по вина на водача на л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *****, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, като е отхвърлил искането за присъждане на законна лихва за остатъка от претендирания период 10.05.2015 г. - 28.01.2016 г. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът е осъден да заплати на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 1 280 лв., а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК - да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 1 000 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач - А.С.С., ЕГН **********, на страната на ответника.

Срещу решението в частта, с която е уважен искът, е подадена въззивна жалба от ответника „З.К.Л.И.“ АД, чрез юрисконсулт К.И., с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и противоречие с процесуалния закон, и необоснованост, противоречие с относимата тълкувателна практика и материалноправните норми, определящи лимит на обезщетенията в полза на лица, извън кръга лица, определен от ППВС № 4/1968 г. и ППВС № 5/1969 г. Сочи се, че определеното обезщетение е недължимо и като присъдено над лимита, определен нормативно относно претенциите за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, заявени от лица от разширения родствен кръг на пострадал от пътно - транспортно произшествие. Според въззивника районният съд неправилно е приел, че между пострадалия и неговата баба - ищцата по делото е имало особено силна, постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, при сравнимост на връзката с най - близките, съобразно задължителните разяснения, дадени с ТР №

1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с доводи, че в случая от свидетелските показания е установено единствено, че ищцата е живяла със своя внук и неговите родители в една къща, но момчето е било отглеждано от биологичните си родители, връзката с които не е била прекъсвана и замествана от връзка с пострадалата със съдържание като връзка с родител, както и че ищцата е помагала на внука си в ежедневието, с което се изчерпва връзката между пострадалия и ищцата. Първоинстанционният съд не бил изложил правни изводи относно това кои установени по делото обстоятелства счита за „особени“, различни от традиционните за българското общество семейни отношения или съпоставими със съдържанието и интензитета на връзката с лицата от най - близкия родствен кръг на пострадалия, обосноваващи присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата, с твърдения, че доказателства за такива различни обстоятелства по делото не са ангажирани, което сочи на неоснователност на претенцията, т. е. не е установено конкретното съдържание на родствената връзка в отлика от сходни на нея поради наличие на особени обстоятелства, които да я правят сходна на връзката с лицата от най - близкия родствен кръг. Липсват мотиви относно кои елементи на възмездяване са установени, в какво изражение, посредством кои доказателствени средства и въз основа на кои юридически факти, съответно как е обусловен присъденият размер на обезщетението по смисъла на чл.

52 ЗЗД, като СРС погрешно е счел критерия „значителност“ на вредите за въпрос по размера на обезщетението, а не като въпрос за дължимостта на обезщетението по смисъла на ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Твърди се, че размерът на обезщетението, което би следвало да се присъди при наличие на основание за това, е посочен в § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ - до момента на приемането и влизането в сила на съответната наредба, утвърждаваща съответната методика и не подлежи на преценка „ад хок“. Поддържа се, че решението е неправилно и в частта относно произнасянето по предявения акцесорен иск, поради неоснователност на главния иск. Поради това се моли за отмяна на атакуваното решение и вместо него за постановяване на друго, с което да се отхвърли предявеният иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна -

Л.С.Г. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, подаден чрез адвокат П. Б., оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Поддържа, че СРС подробно и правилно е посочил обстоятелствата, които обуславят наличието на особена близост между баба и внук в конкретния случай, като е кредитирал свидетелските показания в тази връзка и трайната съдебна практика - споделяне на едно домакинство, полагане на всекидневна заместваща грижа, като са доказани и претърпените и продължаващи и към момента морални болки и страдания на ищцата. Сочи се, че районният съд правилно е определил обезщетението въз основа на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, а не на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.), тъй като същата намира приложение за ПТП, възникнали след 01.01.2016 г., какъвто не е настоящият случай, евентуално, че посочената разпоредба противоречи на правото на ЕС - чл.

9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, въведена в националното законодателство в чл. 266 КЗ (отм.) и в чл. 492 КЗ, както и на принципа на справедливостта - чл. 52 ЗЗД. Във връзка с неприложимостта на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ ищцата се позовава и на Решение на Съда на Европейския съюз от 24.10.2013 г. по дело С - 277/2012.

Предвид изложеното се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА. Въззиваемата страна излага съображения и в писмена защита от 04.10.2021 г.

Третото лице - помагач на страната на ответника - А.С.С., не взема становище по жалбата.

Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлено искането на ищцата за присъждане на законна лихва за остатъка от претендирания период 10.05.2015 г. - 28.01.2016 г. върху главницата от 25 000 лв., не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

След допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК увеличение, съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. §

22 КЗ (ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), предявен като частичен за сумата от 25

000 лв. от общо 60

000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени от ищцата болки и страдания от смъртта на нейния внукИ.Р.Г. при ПТП, настъпило на 10.05.2015 г. в с. Я., обл. Кюстендил, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № *****- Е.Б.С., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество към датата на събитието по застрахователна полица № 22115001108440, ведно със законната лихва за периода от 10.05.2015 г. (датата на настъпване на ПТП) до окончателното плащане. Ищцата навежда твърдения, че за процесното ПТП било образувано досъдебно производство № 50/2015 г. по описа на ОП Кюстендил, пр. пр. № 694/2015 г. по описа на ОП - Кюстендил срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „б“, вр. с чл.

342, ал. 1 НК, прекратено с постановление от 13.01.2016 г. поради смърт на дееца. Сочи, че отношенията с нейния внук били много близки, топли, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Помежду им съществувала трайна и дълбока емоционална връзка. Ищцата прекарвала много време със своя внук от раждането му, обгрижвала го и го обичала. След смъртта му ищцата все още скърби и не може да възприеме загубата му, станала затворена, неконтактна, апатична, постоянно плачела. Засегнало било и психичното ѝ здраве. Счита, че за претърпените неимуществени вреди следва да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на процесния автомобил „Фолксваген голф“ с рег.

№ *****, чийто водач причинил ПТП.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника З. „Л.И.“ АД, в който се оспорват предявените искове. Оспорва се материалноправната легитимация на ищцата, с твърдения, че същата не попада сред кръга от лица, които имат право да претендират обезщетение за вреди от смъртта на техен близък по смисъла на ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, като не е доказано особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта на починалия вреди. Освен това съгласно чл.

493а, ал. 4 КЗ размерът на обезщетението следва да се определи съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2 КЗ. Съгласно § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.

493а, ал. 4 КЗ се определя в размер на 5 000 лв., до който размер би бил основателен искът, в случай, че се докаже легитимацията на ищцата. Прави се възражение и за погасяване по давност на част от претенцията за лихва.

С определение № 264506 от 04.11.2019 г. по делото районният съд е конституирал като трето лице - помагач на страната на ответника - А.С.С., ЕГН ********** - в качеството ѝ на законен наследник (майка) на Е.Б.С., който е управлявал лекия автомобил „Фолксваген голф“ с рег. №*******.

В рамките на въззивното производство не е спорно, че ищцата е баба по бащина линия наИ.Р.Г., роден на *** г., че на посочената в исковата молба дата - 10.05.2015 г. в с. Я., област Кюстендил е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ******- Е.Б.С., че при процесното застрахователно събитие е настъпила смъртта наИ.Р.Г., както и че към датата на ПТП посоченият автомобил, управляван от Е. С. е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със З. „Л.И.“ АД по застрахователна полица № 22115001108440 с начална дата на покритие - 20.04.2015 г. и крайна дата на покритие - 19.04.2016 г.

За установяване на изложените в исковата молба твърдения в хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите И.С. Г. (стринка на ищцата) и Й.К.Й..

От показанията на свидетелката Г. се установява, че връзката между ищцата и починалия ѝ внук била много силна, той бил всичко за нея, ищцата била всеотдайна, жизнена, водела го на училище, прибирала го, обгрижвала го до безумие, след толкова дълго чакане на това дете. Това бил единственият ѝ внук, всичко, което можели да получат от този живот. След смъртта му ищцата рухнала физически и психически, трагедия, съсипана е. Постоянно изпадала в депресии, постоянно била на гробищата, постоянно плачела, едно изживяване, което не може да се опише. Не била същия човек, какъвто била докато бил жив И..

Свидетелката допълва, че ищцата живеела в дома на И., в един дом, заедно с майка му и баща му, живеели заедно от раждането на детето. Ищцата започнала да го води на училище, след като свършило майчинството на майката постоянно и непрекъснато била с внука си, с всички нужни обгрижвания. Водила го на екскурзии, обсипвала го с подаръци за рождени дни и имени дни.