Решение № 1583 от 06.11.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1583 гр. Русе, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520104425 по описа за 2025 година

Б. З. И. заявява, че въз основа трудов договор №******г., неколкократно изменян с двустранно подписани допълнителни споразумения, изпълнявал длъжността „*******“ в „*********“ АД.

Въпреки, че добросъвестно изпълнявал трудовите си задължения, до изтичане уговорения в трудовия договор срок, работодателят не му изплатил дължимото възнаграждение за м.януари 2025г., поради което на 17.03.2025г. отправил писмено волеизявление до „*********“ АД за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение.

Със Заповед №********г., работодателят прекратил трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. В акта изрично посочил, че дължи на работника обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие.

Твърди, че до настоящия момент ответникът не е изплатил дължимите трудови възнаграждения и обезщетения.

Позовавайки се на разпоредбите на чл.128, т.2; чл.221, ал.1 и чл.228 КТ моли съда да постанови решение, с което да осъди „*********“ АД, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление: гр.Русе, „*******“, представлявано от П. И. Д. и М. Н. М. да заплати на Б. З. И. с ЕГН ********** с адрес по чл.51 ГПК: гр.Русе, ******* сумите: 500 лева, частично от 1500 лева – дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2025г.; 500 лева, частично от 1500 лева – дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2025г.; 150 лева, частично от 750 лева – дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.03.2025г. – 17.03.2025г.; 500 лева, 1 частично от 1800 лева – дължимо и неплатено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.07.2025г. до окончателното им изплащане.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът „*********“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно частичната неоснователността на ищцовите претенции.

Не оспорва следните обстоятелства: наличието на трудово правоотношение между страните, прекратено на 17.03.2025г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ; неизплатено трудово възнаграждение, към момента на прекратяване на трудовия договор, както е неизплатено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ.

Оспорва претенциите по размер.

Поддържа, че дължимите на ищеца суми, след приспадане законоопределените удръжки са в следните размери: 1001.92 лева – за м.януари; 1002.88 лева – за м.февруари и 451.30 лева – за м.март; 1292.40 лева – обезщетение по чл.221 КТ, като общата сума за получаване за м.март, след приспадане задължителните осигурителни вноски и данъци е в размер на 1614.46 лева.

След преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на договор №******г., по силата на който Б. З. И. заемал длъжността „*******“ в „*********“ АД, изменяно с допълнителни споразумения.

Със Заповед №********г., работодателят прекратил трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. В акта изрично посочил, че дължи на работника обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие.

С оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът цени като ясно, пълно и обективно. След извършена справка в счетоводството на ответното дружество и ТД НАП Варна – офис Русе, вещото лице е установило размера на последното брутно трудово възнаграждение, начислено на ищеца за последния пълен месец – 1112.14 лева; дължимите на работника трудови възнаграждения за процесния период, в нетен размер: 1001.92 лева – за м.януари 2025г., 1002.88 лева – за м.февруари 2025г., 451.30 лева – за м.март 2025г.; обезщетението по чл.221, ал.1 КТ в нетен размер – 1163.16 лева.

В о.с.з. е допуснато изменение на претенциите чрез тяхното увеличаване, до посочените в експертизата нетни размери.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.128 и чл.221, ал.1 КТ и чл.86 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл.128 КТ :

2

Визираната разпоредба регламентира основното задължение на работодателя – да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение. Нормата на чл.245 КТ гарантира, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от работника/служителя, ежемесечно изплащане на трудовото възнаграждение в размер на минималната работна заплата установена за страната, като разликата до пълния размер на договорената между страните заплата остава изискуема и се изплаща ведно със законната лихва.

Основателността на иска предполага кумулативно наличие на следните предпоставки: страните да са били обвързани от трудово правоотношение през съответния период и работодателят да не е изпълнил законовото си задължение, обстоятелства, които ответникът не оспорва.

Предвид становището на ответната страна и заключението на приетата по делото икономическа експертиза, съдът намира претенцията за основателна и доказана.

„*********“ АД следва да заплати на Б. З. И. трудово възнаграждение в нетен размер, както следва: 1001.92 лева – за м.януари 2025г.; 1002.88 лева – за м.февруари 2025г. и 451.30 лева – за м.март 2025г.

По иска с правно основание чл.221, ал.1 КТ :

Нормата урежда правото на работника или служителя на обезщетение поради неспазен срок на предизвестие от страна на работодателя в хипотезата на чл.327, ал.1, т.2, т.3 и т.3а КТ, какъвто е настоящия случай. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срока на предизвестие при безсрочни трудови правоотношения.

Изводът за дължимостта обезщетение на посоченото правно основание следва и от изявлението на работодателя, обективирано в заповедта за прекратяване на трудовия договор.

Според заключението на приетата по делото експертиза, същото възлиза на 1163.16 лева – нетен размер. Претенцията като основателна и доказана, следва да бъде уважена.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на 372 лева.

Пълномощникът на ищеца е поискал определяне и присъждане възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗА. Представил е договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано изявление, че на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, процесуалният представител е оказал безплатна правна услуга на материално затруднено лице. Налице са предпоставките за присъждане възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие и основание за ангажиране отговорността на насрещната страна относно разноските за процесуално представителство на ищеца. Съдът счита, че следва да присъди на адвокат В. М. В. възнаграждение в размер на 925 лева, съобразено с фактическата и правна сложност на спора; извършените от пълномощника процесуални действия и цената на обективно съединените претенции.

Съобразно разпоредбата на чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на 3

РРС сумите: 300 лева – възнаграждение на вещо лице и 148.24 лева – държавна такса.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „*********“ АД, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление: гр.Русе, „*******“, представлявано от П. И. Д. и М. Н. М. да заплати на Б. З. И. с ЕГН ********** с адрес по чл.51 ГПК: гр.Русе, ******* сумите: 1001.91 лева, частично от 1500 лева – дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2025г.; 1002.88 лева, частично от 1500 лева – дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2025г.; 451.30 лева, частично от 750 лева – дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.03.2025г. – 17.03.2025г.; 1163.16 лева, частично от 1800 лева – дължимо и неплатено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.07.2025г. до окончателното им изплащане и 372 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА „*********“ АД, ЕИК *********** да заплати на адвокат В. М. В. сумата 925 лева – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „*********“ АД, ЕИК *********** да заплати по сметка на РРС сумите:

300 лева – възнаграждение на вещо лице и 148.24 лева – държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4