Решение № 5235 от 23.12.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12217/2022
- Вид
- Решение № 5235
- Подписан
- 23.12.2023
- В сила
- 04.07.2024
- Състав
- Веселин Пламенов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 129 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5235 гр. Пловдив, 23.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330112217 по описа за 2022 година
Предмет на делото са искове с правна квалификация. чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК вр. с чл.
79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 126, ал.1 и чл. 129 ЗЕ вр. с чл. 34, ал.1 ОУ на ищеца;
С искова молба вх. № ********г. ЕВН България Топлфикация ЕАД чрез юрк. П.П. иска да се признае за установено по отношение на ответник Х. И. Т., че дължи сумите за които е била издадена заповедта по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *****г. по описа на РС – Пловдив както следва:
1 164,99 лева – стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.09.2021г. за имот находящ се в гр. П., ж.к. Т., бл. ***, вх. **, ет.**, ап.** с ИТН *****
120,30 лева - мораторна лихва за периода от 02.07.2020г. до 23.03.2022г. ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от момента на подаването на заявлението ******г. за които суми е била издадена заповед № *******г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *****г. по описа на РС – П.;
Ищецът заявява, че настоящият иск е предявен в срока по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК тъй като заповедта по чл. 410 ГПК е връчена при условията на чл. 47 ГПК и от събраните данни в заповдното производство било установено, че длъжникът не живее 1 на адреса на който е адресно регистриран.
Ищецът поддържа, че има качеството на енергийно предприятие по чл. 126, ал.1 и чл. 129 от Закона за енергетиката / ЗЕ/, а съгласно чл. 150 ЗЕ продава топлинна енергия на потребители при публично известни ОУ одобрени от ДКЕВР публикувани в местен и национален ежедневник, както и на сайта на дружество.
Твърди се че качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди за ответника произтича от факта, че същият е собственик на топлоснабдения имот съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ и съгласно чл. 34, ал.1 ОУ ответникът е длъжен да заплаща както сумите за доставка на топлинна енергия, така и сумите за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят.
Ищецът заявява, че претендираните суми са начислени в резултат на извършено дялово разпределение от дружество "Нелбо" ЕАД, което е разпределило за имота на ответника топлинна енергия за отопление, за сградна инсталация и за БГВ съгласно таблицата на л. 55 от делото върху която сума е начислена лихва за забава в претендирания размер.
Посочва, че начислената топлинна енергия е в съответствие с методиката за разпределение на топлинна енергия съгласно Наредба № 16- 334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Ответник Т. чрез особен представител назначен по реда на чл. 47, ал.5 ГПК – адв. Н.Т. оспорва предявените искове и заявява, че не е ползвал доставяна от ищеца топлинна енергия, оспорва се законосъобразността на Приложение към 61, ал.1 от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334/06.04.2007г. като се поддържа, че правилото на т.6.1.1. не отговаря на изискването на чл.9, пар.3 от Директива 2012/2027/ЕС.
Поддържа се, че Методиката към отменената Наредба за топлоснабдяването противоречи на конкурентното право.
Иска се отхвърлянето на предявените искове.
Ангажират се доказателства.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното
На ***** г., е депозирано пред Районен съд - гр. П., заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. дело № ******* г, по описа на **** гр. състав.
Издадена била заповед за изпълнение на парично задължение № *******г., за следните суми:
2
1 164,99 лева – стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.09.2021г. за имот находящ се в гр. П., ж.к. Т., бл. ***, вх. **, ет.**, ап.** с ИТН *******
120,30 лева - мораторна лихва за периода от 02.07.2020г. до 23.03.2022г. ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от момента на подаването на заявлението *****г. за които суми е била издадена заповед № *******г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *******г. по описа на РС – П.
Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК като в срока по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си за главница и мораторна лихва.
Предявените искове са допустими.
Ищецът в подкрепа на твърденията си представя препис-извлечение от сметка, справка за доставка на топлинна енергия по количество и стойност от която се установява, че за процесния период са издадени съответните фактури за доставка на топлинна енергия по партидата на ответника за процесния топлоснабден обект на потребление, за който се установява от представения нотариален акт, че е собственост на ответника – л. **от делото.Представят се копия на фактурите за процесния период.
По делото са приети и ОУ на ищеца, публикувани в национален и местен ежедневник.
Според нормата на чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупкопродажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните до колкото ответника е собственик на топлоснабдения имот.
Доказани се явяват твърденията на ищеца за размера на разпределената топлинна енергия за процесния период, и остойностяването й за което по делото е приобщена съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице С. К. от която се установява, че размерът за всеки един от начислените компоненти топлинна енергия по месечни периоди и общо включително съответства изцяло на претендираните суми.
Видно от приетата съдебно-техническа експертиза през процесния период абонатната станция, която е обслужвала жилищния блок е подавала ТЕ за отопление и БГВ. В имота на ответника има 1 бр. отоплително тяло тип радиатор като не преминава 3 щранг лира. Начислявала се е топлинна енергия за отопление съобразно отчет от ИРУ през месеците, когато е осигуряван достъп, през месеците, когато не е осигуряван достъп начисленията са ставали на база предишно потребление от предходен период за отоплителното тяло. Начисленията за БГВ поради неосигурен достъп са ставали на база брой лица – на 1 бр. лица по 140 литра на денонощие за месеците посочени в таблица № 1, приложение към заключението. За имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.7 вр с т.6.5 от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и Наредба № Е-РД-04-01 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, както и изискванията на чл. 69, ал.2, т.2 от тази Наредба – поради неосигурен достъп за отчет на водомерно устройство за топла вода и 1 бр. отоплително тяло тип радиатор.
Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца. Начина на разпределение на топлинната енергия съответства на специалната методика уредена в Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Според вещото лице Ш. не са били налице предпоставките за подаване на уведомление по чл. 78, ал.2 от Наредба № Е-РД-04-01 от 12.03.2020г. тъй като не е имало намаление с над 50% от общата проектна топлинна мощност поради което и не е имало задължение за ищеца да подава уведомление така както се поддържа в отговора на исковата молба.
Следователно, предявените искове за главница и мораторна лихва са доказани по основание и размер.
По делото не се установиха факти, които да обуславят друго основание за начисление на топлинната енергия тъй като не е осигуряван достъп до имота. Не се споделят доводите на ответника чрез особения представител, тъй като отмяната на Методиката за дялово разпределение с решение на ВАС има действие занапред, а към момента на извършеното разпределение този нормативен акт е бил в сила съгласно Наредба № Е-РД-04-01 от 12.03.2020г
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция и за заповедното производство в размер на сумата от общо 1215 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Х. И. Т. с ЕГН ********** с адрес: гр.
П., ж.к. Т., бл. ***, вх.**, ет.**, ап.** ДЪЛЖИ В полза на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Х. Г. Данов” № 37 чрез юрк. П. П. сумите за които е била издадена 4 заповедта по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *******г. по описа на РС – П. както следва:
1 164,99 лева – стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.09.2021г. за имот находящ се в гр. П., ж.к. Т., бл. ***, вх. **, ет.**, ап.** с ИТН *****
120,30 лева - мораторна лихва за периода от 02.07.2020г. до 23.03.2022г. ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от момента на подаването на заявлението ******г. за които суми е била издадена заповед № ******г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №****г. по описа на РС – П.;
ОСЪЖДА Х. И. Т. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ж.к. Т., бл. ***, вх.**, ет.**, ап.** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Х. Г. Данов” № 37 чрез юрк. П. П. сумата от 1215 лева разноски за настоящата инстанция по гр.д. № *****г. по описа на РС - П. и за заповедното производство по ч.гр.д. № *****г. по описа на РС – П.;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5