Решение № 16194 от 09.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16194 гр. София, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Василена Людм. Дранчовска при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Василена Людм. Дранчовска Гражданско дело № 20221110152357 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищцата С. Г. С. твърди, че е длъжник по посоченото изпълнително дело, образувано въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени в полза на ************. Поддържа, че след издаване на изпълнителния лист е било образувано изп. д. № 13/2011 г., по което последното изпълнително действие била насрочена публична продан в периода 18.03.2011 г. – 18.04.2011 г. Твърди, че в продължение на пет години след това не са предприети изпълнителни действия за събиране на вземанията, поради което същите са се погасили по давност преди образуването на изпълнителното дело през 2022 г. и на това основание не дължи претендираните суми към настоящия момент. Ето защо моли да бъде установена недължимостта им, както следва: на сумата от 2581,56 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит, на сумата от 849,72 лв., възнаградителна лихва за периода 18.12.2008 г. – 15.07.2010 г., ведно със законната лихва върху сумите от 16.07.2010 г. до окончателното им изплащане, както и на сумата от 68,63 лв., разноски, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 05.08.2010 г. по гр.д. № 35881/2010 г. по описа на СРС, 75 състав, претендирани по изпълнително дело № 20227110400569 по описа на ЧСИ Д.а ********* Ответникът ************ оспорва исковете при твърдението, че още през 2011 г. е било образувано изпълнително дело № 25/2011 г. за събиране на вземанията по изпълнителния лист при ЧСИ ************, което е било присъединено към изп. дело № 13/2011 г., а 1 впоследствие двете дела са прехвърлени към ЧСИ Д.а ********* под номера 515/2022 г. и 569/2022 г. Поддържа, че изп. д. № 13/2011 г. е било спряно въз основа на обезпечителна заповед, издадена по гр.д № 7013/2011 г. по описа на РС – Пловдив, като през този период погасителната давност е спряла да тече, а междувременно и взискателят е продължил да подава молби за предприемане на изпълнителни действия, поради което намира, че давността към настоящия момент не е изтекла.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.

116 ЗЗД.

Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че по подадено от ************ заявление е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 05.08.2010 г. по гр.д. № 35881/2010 г. по описа на СРС, 75 състав, за установени вземания на С. Г. С. по договор за кредит в размер на 2581,56 лв., представляваща непогасена главница, в размер на 849,72 лв., възнаградителна лихва за периода 18.12.2008 г. – 15.07.2010 г., ведно със законната лихва върху сумите от 16.07.2010 г. до окончателното им изплащане, както и в размер на 68,63 лв., разноски. Видно от изложеното в исковата молба, между страните не се спори, че тези суми отразяват действително възникнали задължения на С. Г. С., като спорно по делото се явява единствено обстоятелството дали същите са погасени по давност.

От приетите по делото копия на изпълнителни дела е видно, че заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е връчена на длъжника в рамките на образуваното изп. дело № 20118580400025 по описа на ЧСИ ************ на 14.02.2011 г., като двуседмичният срок за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК (в действащата редакция към 2011 г.) е изтекъл на 28.02.2011 г. По делото липсват доказателства за подадено възражение и инициирано исково производство по чл. 422 ГПК, поради което съдът приема, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 01.03.2011 г. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, като длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен 2 правен спор за съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като срокът на новата давност е всякога пет години.

Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Целта на регламентираното в действащия ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора (в този смисъл Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о.). Аргумент за противното не следва от обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника.

Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това обаче законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на производството – чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. В този смисъл – Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.; Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.;

Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о. и др.

Следователно, за уважаване на исковете в настоящото производство следва да се извърши преценка дали след момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 01.03.2011 г., е изтекла петгодишна погасителна давност, без да са настъпили обстоятелства, довели до спирането или прекъсването й.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н.), като в изпълнителния процес давността може се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и молбата на взискателя представлява активно негово поведение, насочено към удовлетворяване на вземането му (в този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително 3 дело и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. Следователно, с молбата на взискателя от 28.01.2011 г. за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист от 05.08.2010 г. и с връчването на поканата за доброволно изпълнение на длъжника С. Г. С. давността за вземанията не е била прекъсната. За периода от образуване на изпълнителното дело на 28.01.2011 г. обаче до 25.06.2015 г. давността е спряла да тече – изпълнителното производство е образувано по време на действието на ППВС № 3/1980 г., съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, като едва с постановеното на 26.06.2015 г. Тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е възприето, че постановлението е изгубило сила и липсва основание за спиране на давността по време на изпълнителното дело. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т.е. новото тълкувателно решение се прилага занапред по отношение на вече образуваното изпълнително дело и едва от датата на постановяването му на 26.06.2015 г. е започнала да тече новата погасителна давност за установените с влязлата в сила заповед за изпълнение вземания (спряла да тече за периода 01.03.2011 г. – 25.06.2015 г.).

От приетите по делото писмени доказателства е видно, че въз основа на изпълнителния лист от 05.08.2010 г. и молбата на ответника-взискател е образувано изп. дело № 20118580400025 по описа на ЧСИ ************, като същото е било присъединено към изп. дело № 20118580400013 с постановление на ЧСИ от 10.02.2011 г., но с акт на съдебния изпълнител от 15.03.2011 г. двете дела са били разделени, тъй като е било констатирано, че длъжниците са различни. Следователно, противно на доводите в отговора на исковата молба, изп. дело № 20118580400025 по описа на ЧСИ ************ се е развивало самостоятелно и отделно от изп. дело № 20118580400013 и предприетите по последното изпълнителни действия (включително действия по спиране на изпълнението) нямат отношение към спиране или прекъсване на погасителната давност за процесните вземания, респ. се явяват ирелевантни към правилното решаване на настоящия правен спор.

От приетото по делото копие на изп. дело № 20118580400025 по описа на ЧСИ ************ е видно, че съдебният изпълнител е извършил проучване на имуществото на длъжника, което не представлява същински изпълнителни действия. Давността за вземанията, започнала да тече отново от постановяване на Тълкувателното решение на 26.06.2015 г., е била прекъсната преди това на 28.06.2013 г. и на 19.01.2015 г. с молби на взискателя за прилагане на конкретен изпълнителен способ (налагането на запор върху вземания на длъжника С. С. по банкови сметки в „******** и в *********), както и след възобновяване на давностния срок на 28.06.2018 г. с молба на взискателя, в която е направено искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ (запор върху банкови 4 сметки на длъжника – л. 28 от делото) и на 12.12.2019 г. с нова молба на взискателя за налагане на запор и извършване на опис на движимото имущество на ищцата. На 01.01.2020 г. изпълнителното дело е било прекратено от съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК, но впоследствие петгодишният давностен срок за вземанията отново е бил прекъснат с молба за образуване на ново изпълнително дело (изп. дело № 20227110400569 по описа на ЧСИ Д.а *********) от 01.07.2022 г., в която взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи (запор на трудово възнаграждение, на банкови сметки и движими вещи на длъжника, както и възбрана върху недвижими имоти), а въз основа на издадена обезпечителна заповед по настоящото дело изпълнителното производство е било спряно на 13.10.2022 г., като към датата на устните състезания по делото на 26.09.2023 г. давността не е изтекла.