Решение № 124 от 30.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20251000500274 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 260392 на 28 юни 2024г., поправено с решение № 260573 от 12 ноември 2024г., Софийски градски съд, ГО, 27 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на И. Т. П., ЕГН **********, от гр. ***, ж.к."***" бл. *, ет.*, ап.*, съдебен адрес: гр. София, кв."Бояна", м.“Киноцентъра“, ул.“Кумата“ № 184, офис 123, на основание чл.

2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди и душевни страдания от воденото срещу нея досъдебно производство № 18/2014г. по описа на СО-СП, пр.пр. № 118/2014г. по описа на СП, прекратено с постановление от 17.11.2015г. на прокурор от Специализираната прокуратура, както и сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по същото наказателно производство, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 13.03.2017г. до окончателното им изплащане, като отхвърлил предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 6 000лв. до 29 000 лв.; осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на И. Т. П.. ЕГН 1

**********, от гр. ***, ж.к.“***“ бл.*, ет.*, ап.*, съдебен адрес: гр. София, кв.

Бояна , м. Киноцентъра“, ул.“Кумата“ № 184, офис 123, на основание чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ, сумата от 85,83 лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищцата И. Т. П. срещу основното решение по гр. д. № 3236/20г. на СГС, ГО, 27 състав в отхвърлителната му част. Счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 52 ЗЗД) при определяне на претендираното обезщетение, определено според нея в занижен размер поради игнориране на релевантни за размера му обстоятелства – влошаване на здравословното й състояние вследствие на воденото срещу наказателно производство; продължителния срок на наказателното производство, неправилно приет за разумен срок, интензитета на процесуалните действия, извършени с нейно участие и обстоятелството, че, призована като свидетел в производството, образувано срещу съпруга й, е била привлечена като обвиняема още на 31.03.2004г. Иска отмяна на решението в обжалваната част и вместо това уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди изцяло.

ПРБ от своя страна също е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, като с нея е атакувала осъдителните му части.

С доводи, че решението в тези части е неправилно, тъй като не са събрани доказателства, които да установяват действително претърпените вреди, в т. ч. и имуществени за заплащане на адвокатско възнаграждение, и като резултат също за нарушение на чл. 52 ЗЗД, но в посока завишаване на евентуално дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и завишаване на разумния размер на разноските в наказателното производство, чието репариране се иска, този жалбоподател иска съответна на оплакванията си защита срещу обжалваното решение. В откритото заседание пред въззивния съд поддържа, че евентуално дължимото обезщетение възлиза на 3 000 лв.

И. Т. П. е оспорила въззивната жалба на ответника.

За да постанови решението си по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, с което е определил и присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв., първоинстанционният съд е 2 приел, че и воденото срещу ищцата наказателно производство за тежки умишлени престъпления, което е било прекратено, с налагане на мярка за неотклонение „Парична гаранция“, се е отразило негативно върху емоционалното и психическото й състояние, тя е имала негативни изживявания със съответни симптоми, съпроведени с финансова несигурност и изолация, но повод за притесненията й е бил и задържането на съпруга й и повдигането на обвинение срещу него, а влошаването на здравословното състояние като резултат от НП не е доказано, посочил е, че е отчел и социално – икономическите условия в страната към момента на причиняване на вредите; присъдил е и като обезщетение за имуществени вреди платеното адвокатско възнаграждение за защита по наказателното дело.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно и допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от рещаващата си дейност счита същото и за правилно в тези части.

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу ПРБ, разгледани и от първоинстанционния съд, за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение, производството по което е било прекратено поради това, че ищцата не е извършител на престъпленията. Тя е претендирала заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение, по повод на което твърди, че й била определена мярка за неотклонение „Парична гаранция“, изразяващи се в стрес и страх от осъждане, понижена самооценка, затруднения в общуването, притеснения при явяването й за разпит, като и в съдебните заседания, унижение, влошаване на здравословното й състояние – промени в гръбначния стълб, срам, страх от невъзможността да се грижи пълноценно за детето си, уронване на доброто й име. Като имуществени вреди – разходи за адвокатско възнаграждение търси заплащането на сумата 1 000 лв. В молба – уточнение от 08.02.2021г. е уточнила, че по сл. д. № 143/2003г. е била привлечена като обвиняема, а образуваното съдебно прозводство – НОХД № 4285/2007г. било върнато на прокуратурата и след изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда било образувано НОХД № 15639/2007г., което също било прекратено и изпратено на специализираната прокуратура /СпП/, била образувана пр. пр. № 118/2014г. и 3

ДП № 18/2014г. и с постановление от 02.07.2014г. производството било частично прекратено спрямо нея, впоследствие постановлението за прекратяване било отменено, а с постановление от 17.11.2015г. за частично прекратяване било прието, че ищцата не е извършвала действията, за които е обвинена, и това постановление е влязло в сила на 30.06.2015г. / вероятно се касае за грешка, тъй като датата предхожда издаването му/ като необжалвано.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ПРБ е оспорил исковете с възражения, че не е доказано кога е влязло в сила постановлението за прекратяване на наказателното производство; не са доказани неимуществени вреди в пряка причинна връзка с наказателното производство, в това число влошаване на здравословното състояние; възразил е и, че търсеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено с оглед твърдените за настъпили вреди, интензитета на упражнената наказателна репресия, фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед икономическите условия в страната. Възразил е още, че липсват доказателства за осъществена адвокатска защита и, че разноски за досъдебното производство не подлежат на възстановяване по реда на ЗОДОВ.

След уточнението на ИМ, ответникът е възразил, че от постановлението за прекратяване се установява, че са налице достатъчно доказателства за извършено от ищцата престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 2 НК и единствено, защото за това престъпление не е била привлечена като обвиняема и наказателната й отговорност за същото към 17.11.2015г. вече е била погасена по давност, е прекратено изцяло наказателното производство срещу нея. В тази връзка е възразил, че прекратяването на наказателното производство с влязло в сила постановление на прокурор при СпП е поради изтекла давност, както и че през време на висящносттта на същото наказателното преследване обвинението не е било незаконно и без основание.

По този начин е обосновал, че не е осъществена хипотеза, визирана в чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ.

Въпреки че ответникът обжалва изцяло осъдителното решение на първоинстанционния съд, той не е оспорил във въззивната си жалба фактите по хода на наказателното производство и крайния резултат – прекратявянето му спрямо ищцата на основание чл. 243, ал. 1 вр. чл. 24, ал.1, т. 1 НПК, поради което на етапа на въззивното производство не е спорен фактът за незаконно обвинение в хипотеза на образувано наказателно производство, прекратено 4 поради това, че деянието/та не е извършено от лицето.

Спорът пред въззивния съд фактически е пренесен за разрешаване на въпроса за интензитета на търпените неимуществени вреди, причинени в резултат от незаконното обвинение, съотв. относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди. В жалбите, с които е сезиран съдът, по същество не се правят обосновани (мотивирани) оплаквания за неправилно установени факти в първоинстанционното производство за хода на наказателното производство, въз основа на които е уважен частично искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и изцяло искът за имуществени вреди, поради което в правоприлагащата си дейност въззивният съд следва да изходи от неоспорените фактически положения по хода на наказателното производство, като приложи закона, уреждащ спорното право.

Оплакванията, релевирани в срока за въззивно обжалване от ищцата, почиват именно на хронологията на процесуалните действия в рамките на наказателното производство и са основани на недостатъчна оценка на тежестта на вредите, твърдени в исковата молба. От друга страна, жалбоподателят – ответник, също възпроизвеждайки свои възражения от защитата по същество срещу иска, е релевирал доводи, че определеният размер на обезщетението е завишен и не е мотивиран с конкретни обстоятелства.

С оглед изложеното и спорния по делото предмет, въззивният съд, за да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, взе предвид следните неоспорени фактически положения, вкл. по хода на наказателното производство:

Не е спорно, че И. Т. П. и И. Т. Т. са имена на едно и също лице.

Не е спори и, че с постановление от 26.03.2004г. И. Т. Т. е привлечена като обвиняема по ДП № 143/2003г. за две престъпления по чл. 155, ал. 5, т.1 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК и за престъпление по чл.159б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.

20, ал. 2 НК. С постановление от 26.11.2004г. тя е привлечена в качеството на обвиняема за четири престъпления по чл.155, ал. 5, т. 1 вр. ал. 3 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр. чл. 26, ал.1 НК, за престъпление по чл.159в вр. чл.159б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.159а, ал. 2, т. 2, пр. 2 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и за престъпление по чл.159б, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 НК.

5

С постановление от 18.03.2005г. ищцата е привлечена в качеството на обвиняема за четири престъпления по чл.155, ал.5, т.1 вр. ал. 3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 НК, за престъпление по чл.159в вр. чл.159б, ал. 2 вр. ал.1 вр. чл.159а, ал. 2, т. 2, пр. 2 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и за престъпление по чл.159б, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.2 НК.

СРП е внесла в СРС обвинителен акт срещу ищцата и още две лица, въз основа на него е образувано НОХД № 4285/2007г. по описа на СРС, НО, 102 състав, а след връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения срещу обвиняемите лица са повдигнати окончателни обвинения с постановления на наблюдаващия прокурор от 27.11.2007г.

С постановление от 27.11.2007г. ищцата е привлечена в качеството на обвиняема по досъдебно производство - сл. д. № 143/2003 на НСС, пр. пр. № НСН 1028/2007г. по описа на СРП за три престъпления по чл.155, ал.5, т.1 вр. ал.1, пр.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 НК, за престъпление по чл.155, ал.1, пр.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 НК и две престъпления по чл. 159в, пр. 2 вр. чл. 159б ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а, ал. 2, т.2, пр.2 вр. ал.1, пр.1, 2 и 3 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.