Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 18603 от 25.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 58727/2021
Вид
Протокол № 18603
Подписан
25.11.2022
В сила
25.11.2022
Състав
КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Наказателен кодекс
  • чл.291 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 18603 гр. София, 22.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20211110158727 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:35 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Р. П. И., редовно призован, се явява лично. Представлява се от адв.Я. и адв.М..

ОТВЕТНИКЪТ В.С.И.-П., редовно призована, не се явява.

Представлява се от адв.С..

ЯВЯВА СЕ ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н. Н. Х..

СВИДЕТЕЛЯТ М.С. редовно призована, се явява лично.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като съобрази, че не са налице процесуални пречки и страните са редовно призовани,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА постъпила молба от ищеца, с която се иска да бъде издадено СУ.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към изслушване заключението на СТЕ

Снема самоличността на вещото лице:

Н. Н. Х. на 43 г., неосъждан, без дела и родство със страните, вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл.291 НК. Обеща да 1 даде вярно заключение.

ВЛ - Представил съм писмено заключение, което поддържам.

Не казва едно и също стихотворение В.И.. Рецитира стихотворение във всеки един от записите. В един от записите казва „Нали знаете аз пиша стихове“ и аз предполагам, че са нейни.

АДВ С.: Нямам повече въпроси. Според мен експертизата следва да бъде допълнена със снемане на съдържанието.

АДВ Я.: И ние считаме също, че следва да бъде допълнена експертизата.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА заключението на вещото лице.

УКАЗВА на ВЛ да представи коригиран вариант, в който да се опише текстово звуковото съдържание на видеоклиповете, находящи се на магнитния носител.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ

ПРИЗОВАНИЯ ОТ СТРАНИТЕ СВИДЕТЕЛИ.

НА

ВОДЕНИТЕ

И

СВИДЕТЕЛИТЕ СЕ ПОКАНИХА В ЗАЛАТА.

СЪДЪТ СНЕ ТЯХНАТА САМОЛИЧНОСТ

Г.У.Г. на 51 г., българин, български гражданин, осъждан не за лъжесвидетелстване, без дела и родство със страните.

В.В.П. на 70 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без дела и родство със страните.

В.С.Д. на 53 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без дела и родство със страните.

Л.Ц.Д. на 74 г., българка, българска гражданка, неосъждана, братовчед на ищеца и възходящ родственик на В..

Л.П.И. на 64 г., българка, българска гражданка, неосъждана, сестра на ищеца и майка на ответницата.

2

М. И. С. на 67 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без дела и родство със страните.

Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл.290 НК.

Обещаха да говорят истината.

СЪДЪТ изведе от залата всички свидетели от залата, освен свид. Г.Г..

РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Г.: Познавам ищеца от 20 г., колеги сме.

Познавам майка му и баща му, когато правихме ремонт в тях през 2013-2014 г. Виждал съм родителите му тогава. Помня, че майка му беше получила инсулт. Трудно подвижна беше. Диабет също помня, че имаше. Ищецът ми е казвал, че майка му има диабет и е споделял, че е получила инсулт. Мисля, че един или два инсулта бяха. Питала ме е „ти кой беше“, при положение, че предходния ден ме е виждала. Обяснявал съм й, че съм приятел на Р. и тя казваше „а, добре“. Може би от възрастта и инсултите забравяше. Движеше се като възрастен човек след инсулт. Ходеше с бастун. Това беше преди 5-6 г. и някои неща ми убягват. Р. по принцип се грижеше, ходеше по болници, пазаруваше. Тръгвал си е по-рано от работа, за да може да запали печка. Те живееха в една къща на различни етажи.

Свидетеля на въпроси на адв. С.: Ремонт правихме вътре в къщата – боя, шпакловка. Мисля, че беше на втория етаж. Вътрешен довършителен ремонт правихме. Мисля, че и две-три плочки, които бяха паднали и сложихме.

Ходил съм един два пъти, като помощник. Вечерно време сме пили по чаша вино на Р. на етажа. С родителите на Р. сме контактували на „здравей, здрасти“. Било е зимно време, щом сме пили червено вино. Това е било не помалко 6-7 г. назад, през 2015-2016 г. Поне 2-3 пъти съм виждал майката на ищеца.

СЪДЪТ освободи свид. от залата.

РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ В.П.: С В.И. бяхме колеги в болницата в „***“ от 1977г. Тя работеше докато се пенсионира през 1992 г. След това продължихме да поддържаме контакти с нея. Виждахме се, чувахме се по телефона. Първоначално един път месечно, впоследствие по-рядко. Аз работих в клиничната лаборатория и от 1986 г. тя е с диабет, като си е 3 изследвала в лабораторията нивата на кръвната захар. След 2010 г. тя получи два инсулта. Аз получавах информация от телефона, като се чувах с нея и от сина й. По телефона като се чувахме говореше някак си различно. Първо говореше едно, после друго, забравяше. Ходила съм и в тях. Виждала съм и по болница във връзка с работата ми. След 2016 г., октомври месец я видях в П.Г.Б., където аз работя и в момента. Тя е дошла там защото я е докарал сина.

Тя беше дошла за преглед пред ТЕЛК и тя не ме позна. Изглеждаше различно.

Беше неориентирана, гледаше в празното пространство и не можеше да ме види. Очаквах това заради диабета, но се изненадах, като я видях. Тя в последния момент ме позна, когато й казах коя съм. Помогнах й попълних й документите. Беше друг човек.

Свидетеля на въпроси на адв. С.: Тя работеше като диетична сестра.

Това изисква специално образование, предполагам, би трябвало. През 1977 г. беше грамотна жена, весела, свежа, прекрасен човек. Не знам да е писала стихове. През 2014 г. се пенсионирах от З.К. и тогава отидох в П.Г.Б.. Помня точно, че е била срещата ни през 2016 г., защото тъкмо бях почнала работа там. Помня, че трябваше нещо да й помогна с документи.

СЪДЪТ освободи свид. от залата.

РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ В.Д.: От 1992 г. - 1993 г. познавам Р.. Работя като касиер в хранителен магазин в квартала. Познавам майката на Р.. Преди 2013 г. идваше и пазаруваше и като си ходехме на гости съм я виждала. След това се промени. Направи ми впечатление, че видимо беше променена. Не знаеше какво искаше да купи. Взимаше едно нещо, после го връщаше.

Пазаруваше за 30 лв., а пък носеше 10 лв. Но аз съм й ги давала продуктите и после Р. идваше и оправяше сметката. Не знаеше стойността на парите и не можеше да прецени банкнотите. Не можеше да прецени и покупките. Взимала е едно и е връщала, и се е налагало да й помагам. Преди 2013 г. се закачаше с децата, общувала съм с нея. След това се промени. Някъде към края на 2015 г. и начало на 2016 г. се виждаше видимо промяната. Тя идваше в магазина сама. След това се видя, че не може и Р. й помагаше. От него знам, тъй като са приятели с мъжа ми, че Р. я води на лекар, че й пазарува. Р. беше забранил по тази причина, че тя не си плащаше сумите, забранено и беше да пазарува.

Не я обслужваха касиерките в другите магазини. Това го знам от колегите от 4 другите магазини и от Р..

Свидетеля на въпроси на адв. С.: Когато сме ходили при Р. само те са били. Ние непрекъснато общуваме. Не познавам други близки на В., които да са живели в къщата.

СЪДЪТ освободи свидетеля от залата.