Определение № 616 от 07.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 616 гр. П., 06.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно частно гражданско дело № 20235200500635 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.263, ал.3 от ГПК .

Образувано е по частна жалба от Община С. с ЕИК ********* с адрес град С., ул.“Ал.С.“№37А срещу разпореждане №7131/28.09.2023г, постановено по гр.д.№768/2023г по описа на Районен съдВ жалбата инвокират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди, се че след депозиране на въззивна жалба с разпореждане от 08.08.2023г районния съд я е оставил без движение с указания за внасяне на държавна такса. В срока на изпълнение на указанията община С. е поискала да бъде освободена от държавна такса за въззивно обжалване на основание чл.83, т.3 от ГПК. Направено било и алтернативно искане, ако съдът приеме, че разпоредбата на чл.83,т.1 от ГПК е неприложима да бъде продължен срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба. Срокът е бил продължен с една седмица, считано от датата на изтичането му-18.09.2023г. на 26.09.2023г Община С. е депозирала молба с приложен към нея документ за внесена държавна такса. Според съда новоопределеният срок е бил изтекъл на 25.09.2023г. и в този срок жалбоподателят не бил изпълнил дадените указания. Според жалбоподателя този извод е неправилен. Счита, че е спазен срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба. Прави се искане да бъде отменено обжалваното разпореждане.

В срока по чл.276 от ГПК от насрещната страна е подаден писмен отговор, с който се изразява становище, че частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Пазарджишкият окръжен съд след като се запозна с данните по делото и прецени доводите на страните, намира са установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна – 1 ответник по делото и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С решение №795 от 12.07.2023г., постановено по гр.д.№768/2023г по описа на РС-П. е уважен предявения от Б. С. М. с ЕГН ********** от град С., ул.“Д.Д.“№13 срещу Община С. с ЕИК ********* с адрес град С., ул.“Ал.С.“№37А положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК като е признато з установено, че Община С. дължи на Б. С.

М. сумата от 3 343 лв., представляваща неизплатени месечни възнаграждения в качеството му на общински съветник в Общински съвет С. за периода от 01.03.2022г. до 31.08.2022г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№4094/2022г. по описа на РС-П..

Срещу така постановеното

№19020/07.08.2023г от Община С.. решение е подадена въззивна жалба вх.

С разпореждане №5885/08.08.2023г. районният съд е оставил без движение въззивната жалба и е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщаването да представи по делото доказателства за довнасяне на държавна такса в размер на 66.86лв. по сметка на държавните такси на Окръжен съд-П. като в основанието за плащане изрично да се посочи номерът на делото и наименованието на съда , постановил обжалвания акт, както и да представи по делото доказателства за упълномощаването на пълномощника да подаде въззивна жалба или да потвърди извършените от него процесуални действия. На жалбоподателя са разяснени и последиците при неизпълнение в срок на горните указания, а именно- връщане на въззивната жалба .

Това разпореждане е връчено на жалбоподателя, чрез пълномощника му на 11.09.2023г.

На 18.09.2023г от жалбоподателя е подадена молба, с която от изпълняващия длъжността кмет на община С. изрично са потвърдени процесуалните действия по подаване на въззивна жалба, извършени от пълномощника- адв. В. Б..Направено е искане за освобождаване от държавна такса на основание чл.84,ал.3 от ГПК/ погрешно посочен в молбата чл.83,т.3 от ГПК/.Направено е алтернативно искане за продължаване на срока за внасяне на държавна такса, като се моли да бъде разпоредено продълженият срок да започне да тече, считано от уведомяването и за това.

С определение №2390 от 20.09.2023г. районният съд е приел, че с оглед предмета на делото – заплащане на възнаграждение на общински съветник не се касае за публично общинско вземане и не е приложима нормата на чл.84,т.3 от ГПК, тоест общината не е освободена от внасяне на държавна такса. Със същото разпореждане първостепенният съд е продължил срока за внасяне на дължимата държавна такса с една седмица, считано от датата на изтичането му -18.09.2023г.

Видно от данните по делото на 26.09.2023г. е представен документ за внесена държавна такса по обжалването.

2

С разпореждане №7131 от 28.09.2023г., което е предмет на настоящия въззивен контрол, е върната въззивната жалба на основание чл.262, ал.2,т.2 от ГПК- поради неотстраняване в срок на нередовностите и.

Разпореждането е правилно.

Безспорно е от данните по делото, че констатираните с разпореждане

№5885/08.08.2023г. нередовности на въззивната не са били отстранени в пълен обем/ поконтретно внасяне на държавна такса по обжалването/ в първоначалния срок, който срок е започнал да тече на 11.09.2023г и е изтичал на 18.09.2023г. Жалбоподателят своевременно се е възползвал от процесуалната възможност,регламентирана в разпоредбата на чл.63 , ал.1 от ГПК, според която норма законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им при наличие на уважителни причини. Съдът е уважил молбата за продължаване на срока с една седмица.Съобразил се е с процесуалното изискване на чл.63, ал.2 от ГПК новоопределеният срок да не бъде по-кратък от първоначалния като ясно , точно и недвусмислено в своето определение №2390/ 20.09.2023г. е указал от кога започва да тече продължения срок, а именно от датата на изтичане на предходния срок, а това е 18.09.2023г.и очевидно е изтекъл на 25.09.2023г. В този срок нередовностите на въззивната жалба не са били отстранени. Макар и закъснението да е само с един ден / съдържат се данни, че държавната такса е внесена на 26.09.2023г./, процесуалното бездействие на страната в рамките на продължения срок, не може да бъде санирано. Неоснователно е твърдението в жалбата, че продълженият срок започва да тече на 19.09.2023г и изтича на 26.09.2023г., тъй като удължаването на срока е считано от последния ден на предходния срок.

Редакцията на закона по отношение на началото на новия срок не налага извод, че той започва да тече от получаването на съобщение за продължаване на срока или че срокът се продължава с посочения в частната жалба период/ считано от 19.09.2023г./След като новият срок започва да тече от изтичането на първоначалния , то това означава, че жалбоподателят е длъжен сам да следи за продължителността, началото края на срока. Ако законодателят е искал да постави началото на новоопределения срок от получаване на съобщение за продължаването му, то той изрично е щял да посочи това, а не да урежда началото на новия срок от изтичане на първоначалния. В обобщение следва да се посочи,че според трайната и последователна практика на ВКС процесуалният закон не предвижда изрично връчване на съобщение на страната и такова задължение за съда не произтича и от служебното начало в гражданското производство. По силата на чл.7, ал.2 от ГПК съдът връчва преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, какъвто характер разпореждането по чл.63 от ГПК няма / в т.см.определение №348/18.06.2015г по .т.д.

№135/2015г на ВКС , определение №425 от 21.06.2010г. по ч.т.д.№441/2010г. на ВКС, второ т.о., определение №454 от 15.07.2013г по ч.т.д.№4232/2013г на ВКС,четвърто г.о., определение №158 от 18.03.2011г по ч.гр.д.№145/2011г на ВКС трето г.о., определение №495 от 30.06.2014г по ч.т.д.№1309/2014г на ВКН, първо т.о., определение №147 от 3

15.03.2012г. по ч.гр.д.№84/2010г на ВКС, трето г.о./

Предвид изложеното обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №7131/28.09.2023г, постановено по гр.д.

№768/2023г по описа на Районен съд-П., с което е върната въззивна жалба вх.

№18870/07.08.2023г., подадена от Община С. против решение №795 от 12.07.2023г, поставено по същото дело.

На основание чл.274, ал.4 във връзка с чл.280, ал.3, т.3 от ГПК определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4