Решение № 2374 от 15.05.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15226/2025
- Вид
- Решение № 2374
- Подписан
- 15.05.2026
- В сила
- 03.06.2026
- Състав
- Костадин Божидаров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 207 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61 и сл. · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 2374 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330115226 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба от В. М. Т., ЕГН **********, с адрес гр.
Г., ул. „********“ № ****, чрез адв. К. П. Л., с която е предявен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу Община Пловдив, ЕИК 000471504, с адрес гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, представлявана от **** К. Д., за осъждане на ответника да заплати сумата от 2 288,54 евро, с левова равностойност от 4 476 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането.
С оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от Република България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, претендирани по делото, ще бъдат посочени в евро след извършено превалутиране съобразно установения ред с визираните нормативни актове. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.
В исковата молба се твърди, че на ********* г., около **** ч., в гр. П. в близост до ул. „****“ ** (този номер бил на близката сграда от юг, доколкото на мястото на паркиране нямало сграда), ищцата е намерила паркираната си 1 кола – „*********“ с рег. № *********, в окаяно състояние, като дърво е било паднало върху нея. Служители на ********* били отишли на мястото и отстранили дървото от колата, като впоследствие й било издадено и удостоверение за инцидента. Посочва се, че съгласно разпоредбите на Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив, общината стопанисва и е отговорна за уличното озеленяване, част от което е и дървесната растителност, затова следвало да се ангажира именно нейната отговорност за обезщетяване на вредите.
За обезпечаване на доказателствата било образувано ч. гр. д. № 6793/2025 г. на Районен съд - Пловдив, XII гр. състав, по което след 2 заседания били приети САТЕ и СТЕ (в две части). СТЕ потвърждавала, че падналото върху колата дърво се намирало в имоти – общинска публична собственост, с идентификатор ********* и ПИ *********. В САТЕ пък се посочвало, че, на първо място, причинените увреждания отговарят на това да са получени по начин и механизъм – от падане на дърво; второ, че пазарната стойност на процесния автомобил към датата на настъпилото увреждане (********* г.) е 4 918 лв., като остатъчната стойност на автомобила, получена от предаване на скрап, възлизала на 442 лв.
Въз основа на изложеното се моли за призоваване на съд и постановяване на решение, с което съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4 476 лв., представляваща неизплатено обезщетение за претърпени имуществени вреди (пазарната стойност на автомобила минус остатъчната му стойност) - увреждане на собствен на ищцата автомобил – ********* с рег. № *********, настъпило в резултат на паднало дърво, вещ – общинска собственост, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането. Моли се и за присъждане на направени разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК от ответната страна Община Пловдив е подаден отговор на исковата молба, с който искът се признава за допустим, но по същество за неоснователен и недоказан, въз основа на което се моли същият да бъде оставен без уважение.
На първо място се оспорва настъпването на елементите от фактическия състав на твърдения деликт, а именно противоправно поведение, увреждане и причинна връзка между тях. Твърди се, че от исковата молба и представените към нея доказателства не се установява дали дървото е общинска собственост, тъй като в съдебно заседание, при изслушване на СТЕ, изготвилото я вещо лице геодезист заявило, че дървото е идентифицирано по марката и цвета на колата, без обаче да е установен регистрационния номер на автомобила.
Според ответника при така представено заключение не можело да се направи извод, че вещото лице е изготвило експертизата именно за процесното дърво, а не за някое друго, и твърди, че дървото, причинило инцидента, не е било разположено върху терен общинска собственост и не съществувало задължение за Община П. да го стопанисва и поддържа. Във връзка с това твърдение се посочва и че при извършена справка в публичния *********** било видно, че ул. „****“ № **, гр. П., е адресът с идентификатор *********, 2 като видът собственост била частна. Следователно, при условие че се е посочило, че дървото е паднало върху автомобила на ул. „****“ № **, нямало как същото да се намира в ПИ с идентификатор ********* с адрес: бул.
„****“, гр. П., нито било коректно посочено в ПИ с идентификатор ********* от вещото лице в експертизата. Добавя се и че представеното заключение съдържало противоречия, като в едната част от него се посочвало, че центъра на дънера попада в ПИ с идентификатор *********, а част от обема на дънера попада в границата на ПИ с идентификатор ********* – ул. „****“.
Впоследствие се посочвало, че дънерът попада в ПИ с идентификатор *********, а в друга негова част, че центърът на дънера попада в ПИ с идентификатор ********* – ул. „****“. Следователно не можело да се направи извод, че в експертизата става въпрос за процесното дърво и ответникът моли съда да не кредитира с доверие изготвената СТЕ.
Ответникът се позовава и на текстове от Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, издадена от Министъра на териториалното развитие и строителството, в които се посочва, че дълготрайната дървесна и храстова растителност в частните имоти се опазва от собствениците, както и че озеленените площи и растителност в недвижимите имоти на ЮЛ и ФЛ се опазват от съответните собственици.
Предвид изложеното, ответникът счита, че не е налице първата предпоставка за ангажиране на деликтна отговорност на Община Пловдив, а именно наличие на противоправно бездействие от страна на служители на общината, което да е причинило вредите. Твърди се, че вредите са причинени от падане на дърво, което е разположено в терен частна собственост и за Община Пловдив не е било налице нормативно установено задължение за стопанисване и поддръжка. Поради това се твърди, че искът следва да се отхвърли като неоснователен.
От друга страна, изтъква се и необходимостта да бъде изяснена метерологичната обстановка в деня на инцидента и дали тя не е допринесла за настъпването му. В случай, че метерологичните условия били влошени, твърди се, че инцидентът се е случил в резултат на тях, а не на бездействието на ответника. С отговора се прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради неправилно и в нарушение на ЗДвП паркиране на автомобила на ищцата. Твърди се, че ако тя е била паркирала съобразно законовите изисквания, същата не би понесла щетите върху колата си. Затова в условията на евентуалност, ако съдът уважи иска, се моли на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД претендираното обезщетение да бъде намалено, като се отчете процента на съпричиняване от страна на В. Т.. Ответникът посочва и че не са представени доказателства за техническата изправност на автомобила към датата на инцидента, както и че липсва информация за наличие на застраховка Автокаско и съответно дали е било изплатено застрахователно обезщетение за конкретния инцидент.
С оглед на всичко изложено се моли за постановяването на решение, с което да се отхвърли иска на ищцата и да се осъди да заплати юрисконсултско възнаграждение. Ответникът намира за неоснователен и акцесорният иск за 3 законна лихва. В случай на претендиране на адвокатско възнаграждение в размер по-висок от минималния по Наредбата от страна на ищцата, се възразява за прекомерността му.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
От приложеното към исковата молба ******************** за л.а.
„*********“ с рег. № *********, е видно, че ищцата В. Т. е собственик на въпросното МПС. За същия автомобил е представена справка, че е бил в изправно техническо състояние към процесната дата ********* г. Постъпила е информация от ********************* – ************* и са представени писмени доказателства, за това, че автомобилът е бракуван и му е прекратена регистрацията на дата ************* г.
От събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства чрез разпита на свидетеля П. Т. – *********** на ищцата, се установява, че върху собствения на ищцата л.а. „*********“ с рег. № *********, е било паднало счупено дърво. Въпросният инцидент, съгласно посоченото от свидетеля, който е пряк очевидец на състоянието на автомобила, се е случил близо до дома им в гр. П. по-точно на ул. „****“ до № **, където редовно паркирали множество автомобили и нямало забранителни знаци за паркиране. Посочва, че автомобилът бил смачкан от паднало върху него дърво, което още същата вечер било отстранено от *******************, които свидетелят и ищцата установили на място, като същевременно имало и сняг по автомобила и дървото. На мястото на инцидента били направени снимки от ищцата и свидетеля, както и от екипа на ***********, които са налични по делото и за които свидетелят при разпита си потвърждава, че са от същия инцидент, за който говори, и че така именно е изглеждал автомобилът въпросната сутрин.
Показанията на свидетеля се кредитират от съда, като подробни и непротиворечиви. Изложеното от него също така е подкрепено от останалия събран по делото доказателствен материал, включително и документи, съставени от съответните компетентни органи, занимавали се със случая. В тази връзка към исковата молба е представено удостоверение, издадено от ******************************, с което се удостоверява, че екип на ********* на дата ********* г. в ******** е оказал техническа помощ по отстраняване на паднало дърво на адрес ул. „****“ № ** в гр. П. при което са нанесени щети на л.а. „*********“ с рег. № *********.
По делото е изискано за послужване ч.гр.д. № 6793/2025 г. по описа на ПдРС, образувано по молба по чл. 207 ГПК за обезпечаване на доказателства, касаещи процесния казус, поради което събраните доказателствени материали по същото могат да се ползват и по настоящото дело. В рамките на това обезпечително производство са приети заключения по САТЕ, СТЕ и допълнителна СТЕ. И двете се кредитират от съда, като всяко от тях се намира за пълно, обосновано и компетентно изготвено от специалист в съответната област на науката.
Вещото лице по САТЕ е категорично, че описаните от ищеца щети са 4 типични при падане на дърво върху лек автомобил и от техническа гледна точка същите добре отговарят и е напълно възможно да са причинени по посочения в исковата молба механизъм и удостовереното от ****************************************. Стойността на ремонта на автомобила според вещото лице варира с оглед на частите, които биха се ползвали, като при оригинални части от представителство на марката същата е 32 443,76 лв./ 16 588,23 евро с ДДС, при алтернативни доставчици – 28 567,67 лв./ 14 606,42 евро с ДДС, а за части втора употреба – 19 523,45 лв./ 9982,18 евро с ДДС. Пазарната стойност на самия автомобил към датата на инцидента е изчислена на 4 918 лв./ 2514,53 евро, а стойността на останките от автомобила, предаден за скрап, възлиза на 442 лв./ 225,99 евро.
От заключението по СТЕ става ясно, че действително на процесния терен в участъка от ул. „****“ има следи от паднало дърво. В резултат на геодезическо заснемане е установено, че центърът на дънера попада в ПИ с ИД ****, като само част от обема на дървото е върху имотната граница на ПИ **** – ул. „****“. При извършена справка от вещото лице е установено, че ПИ с ИД **** е отчужден за ул. „****“, като по регулация попада в тротоар и е общинска собственост. Прието е заключение по ДСТЕ, изготвено от същото вещо лице на база и допълнителна справка от ****** и повторно посещение на адреса и при отчитане на посоченото в молбата и установеното на място, като категорично се посочва, че падналото дърво попада именно в ПИ с ИД **** и ПИ ****, като и двата имота са общинска публична собственост, вид на територията – Урбанизирана и с начин на трайно ползване – за второстепенна улица. При това положение съдът намира за неоснователни възраженията в отговора на исковата молба за неясноти и противоречия при техническата експертиза относно местонахождението на процесното дърво.
Разпечатката съдържа 29 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9287ff55-0279-455a-a250-cf01a94922ea