Решение № 129 от 20.06.2023, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Враца, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231400500207 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 2083/15.02.2023 г. на адв.Ц. М., в качеството й на особен представител на ответника М. В. П., против Решение № 66/06.02.2023 г. по гр.д.№ 579/2022 г. по описа на Районен съд-Враца, с което е признато за установено на основание чл. 422 ГПК по отношение на М.

В. П., че дължи на „Топлофикация Плевен“ ЕАД, ЕИК ***, сумата 2 466,71 лева - главница, представляваща 1/2 идеална част, съобразно дела на ответника в съсобствеността, от стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2021 г. в имот с адрес ***, ***, ***, ***, ***, както и сумата 309,40 лева - 1/2 идеална част, съобразно дела на ответника в съсобствеността, от стойността на мораторна лихва върху горепосочената главница за периода от 04.08.2018 г. до 03.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 938 от 02.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3265/2021 г. на Врачански районен съд , и е осъден въззивника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД с ЕИК ***, сумата 79,93 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч. гр. дело № 3265/2021 г. на Врачански районен съд и сумата 389,23 лева – разноски за държавна такса, депозит за особен представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 579/2022 г. на Врачански районен съд.

1

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че ищецът не е представил сключен между страните договор или доказателства за открита партида на името на ответника, поради което не може да се приеме, че са били в облигационни отношения в исковия период. Изразява се несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че ответникът е вещен ползвател на имота, тъй като липсват доказателства за това.

Изтъква се, че предявеният иск е недоказан и с оглед липсата на доказателства за изпълнение разпоредбите на чл.149, ал.2 от Закона за енергетиката и на чл.89, ал.1 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката, а именно – пред ДКЕВР да са представени и да са одобрени приложените по делото Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия.

За недоказано се счита и посоченото количество доставена топлоенергия и размера на претендираните задължения, тъй като не е установен реален разход и реални показания, а задълженията са изчислени на база представената от ищеца документация и отчетената максимална мощност на топлинния уред.

В жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното решение на РСВраца и отхвърляне на предявените искове. Претендира се изплащане на възнаграждение на особения представител.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 3281/13.03.2023 г. от "Топлофикация-Плевен" АД, чрез юрисконсулт Ц. В., в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба.

Поддържа се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Навеждат се доводи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия по силата на чл.153, ал.1 ЗЕ, а ищцовото дружество е топлопреносно предприятие по смисъла на §1, т.44 от ДР към ЗЕ и има задължение за доставка на топлинна енергия по силата на чл.102, т.1 вр. чл.105, ал.1 ЗЕЕ /отм./ и чл.130, т.1 вр. чл.133, ал.3 ЗЕ, при което облигационната връзка между страните е възникнала по силата на закона от момента, в който ответникът е придобил собствеността върху ½ ид.ч. от топлоснабдения имот. Развиват се подробни съображения, които най-общо се свеждат до това, че в този случай не е необходимо сключването на писмен договор, тъй като облигационната връзка не само възниква по силата на специалния Закон за енергетиката, но и изцяло се регламентира от него, а продажбата на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрение от ДКЕВР.

Във връзка с изложените в жалбата оплаквания, касаещи размера на претендираните задължения, се посочва, че по делото е изготвена съдебнотехническа експертиза, от която се установява, че имотът на ответника е топлоснабден; извършвано е дялово разпределение на топлинна енергия, като количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено съобразно т.6.1.1. от Методиката за разпределение на топлинна енергия; сумите за отопление за процесния период не са платени от ответника.

Въззиваемото дружество намира за неоснователни и изложените в жалбата твърдения за недоказаност на одобряването на Общите условия от 2

ДКЕВР, като посочва, че по делото е представено Решение І ОУ*** на ДКЕВР, с което комисията одобрява предложените от "Топлофикация-Плевен" АД и представените с исковата молба Общи условия за продажба на топлинна енергия на клиенти.

Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100,00 лв.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата настоящият съдебен взе предвид следното:

Съдът е сезиран със заявление на "Топлофикация-Плевен" АД, гр.Плевен по чл.410 ГПК, с което е поискано да се издаде заповед за изпълнение против М. В. П. за следните вземания: за сумата 5 036,75 лв., представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия, доставена до имот, находящ се на адрес: ***, както и услуга "дялово разпределение", за периода 01.04.2018 год. - 30.06.2021 год.; за сумата 648,52 лв., представляваща лихва за забава за периода 04.06.2018 г. – 03.08.2021 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането; направените разноски в заповедното производство.

Приемайки, че са налице предпоставките по чл.410 ГПК, районният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 938/02.09.2021 год. по ч.гр.д.№ 3265/2021 г. по описа на РС-Враца. Заповедта е връчена на длъжника в условията на чл.47, ал.5 ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал на заявителя указания за предявяване на иска за установяване на вземането си. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК същият е предявил установителния иск, предмет на настоящия спор.

Ищецът "Топлофикация-Плевен" АД, гр.Плевен предявява иск за признаване за установено, че М. В. П. дължи ½ част от вземанията по издадената заповед за изпълнение, а именно - сумата 2466,71 лв. – главница за периода 01.07.2018 г. – 30.06.2021 г.; сумата 309,40 лв. – мораторна лихва за периода 04.08.2018 г. – 03.08.2021 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Иска се да бъдат присъдени деловодните разноски в заповедното и в исковото производство.

В исковата молба се твърди, че страните са се намирали в облигационно правоотношение, по силата на ко ет о ищецът е доставял на ответника през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна последният се явява неизправна страна, тъй като е останал задължен за стойността на доставената му и потребена топлоенергия за процесния период.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от адв.Ц. М., като назначен от съда на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника М. В. П., в който оспорва основателността на предявения иск и навежда доводи, че отразеното в представените от ищеца с исковата молба частни свидетелстващи документи противоречи на обективната фактическа обстановка и не кореспондира с направените в исковата молба изявления; че ответникът не е имал през процесния период качеството абонат на ищцовото дружество поради липса на данни за одобряване от страна на Комисията за 3 енергийно и водно регулиране по реда на чл. 89, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката на общите условия на ищцовото дружество; че липсват доказателства ответникът да е подавал заявление за откриване на партида на негово име и такава да е била открита, както и че липсват доказателства относно реалния разход и реалните показания за количеството използвана топлоенергия за процесния период.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и е прието заключението на специализирана съдебно-техническа експертиза.

Районният съд е обсъдил всестранно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил задълбочени правни изводи за основателност на исковите претенции. Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което въззивният съд на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт.

В изпълнение на задълженията си за самостоятелна преценка на спора от фактическа и правна страна и в отговор на изложените в жалбата оплаквания, настоящият съдебен състав приема следното:

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск за установяване съществуването на задължения за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: съществуването на облигационно правоотношение между страните по валидно сключен договор за доставка на топлинна енергия, в т.ч. обстоятелството, че процесният имот е топлофициран, и обстоятелството, че ответникът има качеството на потребител на топлинната енергия; реалното доставяне на топлинна енергия до имота в посочения период; начина на извършване на дялово разпределение; количеството потребена топлинна енергия в процесния имот и стойността на същата. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяването на задълженията към ищеца.

Първият спорен въпрос е дали между страните съществува облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, по силата на което ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди и като такъв дължи заплащане на същата. Както пред първата инстанция, така и във въззивната жалба особеният представител на ответника навежда доводи, че по делото не е доказано, че ответникът е собственик на имота и не е представен договор между страните, поради което не е доказано наличието на облигационно правоотношение.

Според действащата в процесния период разпоредба на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо две трети от 4 собствениците в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, да декларират писмено пред топлопреносното предприятие, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, и да поискат прекратяване на топлоснабдяването - чл.153, ал.2 от ЗЕ. Според алинея трета на същата разпоредба лицата по ал. 2 се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването. Следователно, фактът на притежаване на собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен, за да направи собственика потребител на топлинна енергия за битови нужди.