Решение № 166 от 07.06.2023, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. М., 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М., ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20221630201575 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № М-7/22-ЗГр.Р/24.11.2022г. на Началника на РУ М. е наложена на Р. Г. П. от село П., ул.“Д.“ № 14 глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.116 ал.2 от Закона за гражданската регистрация.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Р.

Г. П., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като развива конкретни доводи. В съдебно заседание доразвива доводите изложени в жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становището на жалбоподателя и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Акт № М-7/ЗГр.Р/03.11.2022г. е съставен за това, че жалбоподателят е установен на адрес – град Б., обл. М., ул.“СТ.“ № 2а. Според актосъставителят наказаният П. пребивава на този адрес, без да го е заявил в 1 законоустановения срок според ЗГрР, като действително не живее на постоянния и настоящ си адрес към датата и часа на съставяне на акта – а именно с. П., обл. М., ул. „Д.” № 14. Изводите на актосъставителя в тази връзка се основават на неколкократно извършена проверка на постоянния и настоящ адрес на жалбоподателя в село П., обл. М., където същият не бил установен, както и констатацията, че този адрес е необитаем, тъй като къщата е без прозорци. В свидетелските си показания Е. н. заявява, че на адреса в град Б. е била поставена табела с надпис – „сем. П.и“, както и обстоятелството че „всички знаят къде живеят“. Свидетелката н. дава показания в насока, че в акта е допусната техническа грешка като е написано, че жалбоподателят живее в град Б. на улица „СТ.“ № 2, а не на № 2а, тъй като в парцела има два входа, регистрирани на два различни адреса, поради обстоятелството, че имотът е на ъгъла на ул. „СТ.” с ул. „Т.”. Според нея това не променя фактическата обстановка по случая.

В хода на съдебното производство жалбоподателят заявява, че актът според него е незаконосъообразен, тъй като същият е управител и едноличен собственик на капитала на фирма „Р. 4“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град Б., обл.М., ул.„СТ.“ № 2а. Административният адрес под № 2 е обитаван от трети лица. Границите на имота са твърдо установени с огради, нямат вмешателство единия с другия имот. Жалбоподателят П. заявява, че живее в с.П., ул. „Д.” № 14, там е личният му адрес. Възразява, че имотът в село П. е без прозорци. На ул.„СТ.” № 2а се намира офисът на фирмата, там са работниците му, там извършват дейност и прекарва по-голямата част от деня си там, тъй като работи на ненормиран работен ден.

Като взе предвид гореизложеното съдът намира, че в обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до неговата незаконосъобразност.

От една страна, непосочването на точния адрес, на който е констатирано нарушението ограничава правото на защита на заинтересованото лице. От друга страна, съдът не може да приеме за несъществено това нарушение, тъй като е извършено от държавен орган, който съгласно разпоредбите на ЗГрР е компетентен да извършва проверки и установява извършени административни нарушения. В тази си дейност органите на държавната администрация следва стриктно да спазват разпоредбите на закона относно правилната индивидуализация на извършеното нарушение, особено когато предприемат действия целящи да се санкционират евентуални нарушители.

Видно от приложените писмени доказателства в хода на съдебното следствие на адреса в град Б., обл. М., ул.„СТ.“ № 2а е регистрирана фирма „Р. 4“ ЕООД, с управител и едноличен собственик на капитала жалбоподателя П.. Обстоятелството, че същият е намиран неколкократно на този адрес, че „всички знаят че живее там“, не обуславят извода, че това е настоящия адрес на лицето. Съгласно разпоредбата на член 94 ал.2 ЗГрР „Всяко лице има само 2 един настоящ адрес“, който е „длъжно да заяви, чрез подаване на адресна карта“ до компетентните органи. Жалбоподателят П. пред съда неколкократно заяви, че настоящият му адрес е в село П., общ. Б., ул. „Д.“ № 14, а в град Б., на ул.“СТ.“ № 2а, е адреса на фирмата му и там пребивава голяма част от времето си. В този смисъл в хипотезата, когато лицето има две или повече обитаеми жилища в едно или различни населени места, то по своя собствена инициатива е длъжно да заяви, адреса, който ще обитава преимуществено и ще приема за свой настоящ, чрез подаване на заявление. Обстоятелството, че лицето неколкократно е намирано на друг административен адрес, в който същото има законово основание да пребивава, не обуславя извода за нарушаване на разпоредбите на ЗГрР. Наличието на регистриран настоящ адрес не налага изводът, че лицето следва да обитава само това жилище и да бъде намирано от компетентните органи само на този адрес. Местоработата е едно от местата, където повечето хора са намирани най-често през поголямата част от денонощието. Фактът, че адресът за който се твърди, че жалбоподателят П. е следвало да се регистрира е седалище на управлявана и притежавана от него фирма, налага изводът, че е нормално същият да бъде многократно установяван на този адрес, както и членове на неговото семейство.

От гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради недоказаност на обстоятелствата посочени в него.

Предвид горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № М-7/22-ЗГрР/24.11.2022г. на Началника на РУ М., с което е наложена на Р. Г. П. от село П., ул. “Д.“ № 14 глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.116 ал.2 от Закона за гражданската регистрация, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-М. в 14дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – М.: _______________________

3