Решение № 240 от 02.09.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. ХАСКОВО, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА в присъствието на прокурора Д. Д. С. като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Частно наказателно дело № 20265600200589 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 32 във вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по повод постъпило удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от Централно Инкасаторско Бюро към Министерство на правосъдието (Centraal Justiteel Incassobureau), Кралство Нидерландия, за признаване и изпълнение на решение на несъдебен орган от Кралство Нидерландия, постановено на 02.03.2026г., влязло в сила на 13.04.2026г., с което на Л. М. И. е била наложена финансова санкция в размер на 440 евро, представляваща глоба за допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата на Кралство Нидерландия.

В съдебно заседание прокурорът изразява становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Засегнатото лице, редовно призовано не се явява.

След извършена справка в НБД се установява, че точното име на засегнатото лице е Л. М. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес – ********.

Хасковският окръжен съд, като се запозна с представените по делото доказателства и становищата на страните в процеса съобрази следното:

В Удостоверението по чл. 4 от ЗПИИАКОРНФС е описано деянието, за което е бил санкциониран И. - за това, че на 13.02.2025г. в 13:23 часа на територията на Кралство Нидерландия, гр. Хага, Мепелвег (‘s-Gravenhage, Meppelweg) е държал в ръка мобилен телефон по време на шофиране, което съставлява нарушение по чл. 2 от Закон за административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по 1 пътищата на Кралство Нидерландия. В удостоверението е отразено, че решението, чието изпълнение се иска да бъде признато, е постановено на 02.03.2026г. и е влязло в сила на 13.04.2026г., като по информация на издаващия орган в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Посочено е още, че производството е било писмено, лицето е имало възможността да отнесе въпроса и до съд, като същото е било уведомено съобразно законодателството на издаващата държава за възможността да обжалва решението и срока за това. Посочено е, че давностният срок за изпълнение на наложената финансова санкция изтича на 13.04.2031 год.

Изложеното налага извода, че в случая са налице формалните изисквания на закона за признаване на наложената в издаващата държава финансова санкция, а именно: решението за налагане на финансова санкция е издадено от орган на Държава - член на ЕС, удостоверението отговоря на формалните изисквания в Приложение № 1 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни Закон, при които може да се откаже изпълнение на решението. Към удостоверението е приложено решението за санкциониране на лицето, на английски език, без превод. Според удостоверението засегнатият е санкциониран за поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата, осъществено на територията на Кралство Нидерландия и попада сред изброените в разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС деяния, за които не се изисква двойна наказуемост като предпоставка за признаване и изпълнение на акта за тяхното санкциониране.

Изпълнението на решението не е погасено поради изтекла давност по българското законодателство, не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 - 11 от чл. 35 на Закона, които да налагат отказ за признаване на решението. Нарушението е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи. Според удостоверението не е налице пълно или частично плащане на наложената санкция.

Ето защо решението подлежи на изпълнение, следва да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Водим от горното и на осн. чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение от 02.03.2026 г. на несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в сила на 13.04.2026г., с което на Л. М. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес – ************ е била наложена финансова санкция в размер на 440 /четиристотин и четиридесет/ евро.

Препис от решението, прието за изпълнение, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати за изпълнение на органите на Националната агенция по приходите.

Да се уведоми компетентния орган на издаващата държава.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд - Пловдив в 7дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________

2

3