Решение № 1022 от 25.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1022 гр. София, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000503180 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 4788 от 09.08.2024 г., по т. д. № 10380/2022 г. на І - 12 с-в, СГС, Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706, е осъдено да заплати на заплати на П. К. М., ЕГН **********, на основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ, сумата от 15 000 лв. - представляваща незаплатена част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания в резултат на пътнотранспортното произшествие, настъпило на 06.11.2019 г., около 19:20 ч. в с. Медовница, област Видин на път Е 79 км. 57+470, причинено виновно от водач на ТИР, състоящ се от влекач Волво ФХА3С с рег. № ******** и прикачено към него полуремарке марка Tirsan с рег. № ********, управлявана от TAHSIN BABUSCU, гражданин на Турция, застрахована към дата на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в HDI SIGORTA, Република Турция с полица № JR/054/5451670, ведно със законната лихва върху тази сума от 18.05.2020 г. до окончателното й изплащане. С решението искът е отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв. и страните са осъдени съразмерно за разноски по делото.

Решението се оспорва от ищцата П. К. М., чрез представителят й, в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП над размер от 15 000 лв. до претендираната сума от 50 000 лв. В жалбата се излагат основно съображения, че при определяне размера на обезщетението съдът е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД и на принципа за справедливо определяне на размера.

Поддържа се, че съгласно ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и последователната практика на В К С , понятието „справедливост” е свързано с преценка на редица конкретни 1 обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразят от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилия вредоносен резултат, допълнителното влошаване състоянието на здравето, медицинската прогноза за развитието на заболяването, силата, интензитета и продължителността на болковия синдром,продължителността на лечението и извършените медицински манипулации, причинените болки, морални страдания, загрозявания, душевните страдания в резултат от нараняването, страданията и неудобствата във времеви аспект, възрастта на пострадалата, възможност й да продължи нормално живота си и да се социализира. Счита, че определеното от съда обезщетение трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на съществуващата в страната икономическа конюнктура, на общественото възприемане на критерия за „справедливост” и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси. Поддържа, че първоинстанционното решение в обжалваната част е постановено в отклонение от практиката на ВКС по този въпрос.

Излага доводи, че не е извършена задълбочена и съвкупна преценка на всички установени по делото обстоятелства, от значение за определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, въпреки формалното им отчитане. Съдът не е взел предвид дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб с изява на болки, ограничени движения, тръпнене на ръката и пръстите, като не е оценил високия интензитет на търпените от нея болки и страдания.

Счита, че установените телесни увреждания и усложненията, които са настъпили в здравословното й състояние, вследствие на претърпяното тежко ПТП, освен че водят до разстройство на здравето, й причиняват значителни болки и страдания, които са продължили и през периода на провежданото до настоящия момент лечение, а ще продължат и за в бъдеще за неопределен период от време. Не е отчетен в достатъчна степен дългия лечебен и оздравителен процес свързан с полагане на постоянни медицински грижи - прегледи, изследвания, стационарно и медикаментозно лечение, физикални и рехабилитационни процедури, терапии, специален хигиенно - диетичен режим и други. Счита, че не е съобразено и не е отчетено в достатъчна и пълна степен обстоятелството, че всяка една от травмите е причинила сама по себе си сериозно нарушение на здравословното й състояние и че към момента на настъпване на ПТП е била на 52 години. Не е съобразено, че възстановяването от тежката травма е изисквало редовно провеждане на лечебна физиотерапия и рехабилитация в продължение на доста дълъг период от време, като към настоящия момент все още са налице остатъчни паталогични явления. Поддържа също, че съдът не е отчел негативните изживявания от физическата непълноценност и разчитането на чужда помощ, както и социалната и професионална й изолация за продължителен период от време. Не е взето предвид, че изживеният стрес е оставил трайно отражение в съзнанието й. По тези и допълнителни съображения, моли да се отмени решението в оспорената част и искът да се уважи за пълния предявен размер от 50 000 лв.

Претендира разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Не прави възражение по размера на разноските на насрещната страна.

Въззиваемата страна - ответникът Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“ (СНББАЗ), чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението в оспорената отхвърлителна част е законосъобразно и обосновано, а съдът не е допуснал нарушения на материалния и процесуален закон при постановяването му.

Неоснователно във въззивната жалба се твърди, че при определяне размера на 2 обезщетение за неимуществените вреди е допуснато нарушение на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и не са съобразени в цялост събраните доказателства, като са останали неоценени по вид и интензитет търпените от ищцата болки и страдания. Поддържа доводи, че обезщетението за неимуществени вреди е определено от първоинстанционния съд в съответствие с принципа за справедливост, приложимите критерии и трайната съдебна практика по сходни случаи. Съдът е направил задълбочена преценка на установените по делото обективни данни за здравословното състояние на ищцата, както непосредствено след ПТП, така и към настоящия момент, като е определил справедлив размер на обезщетение от 45 000 лв.

Съобразил е, че извънсъдебно са изплатени 30 000 лв. и е присъдил остатъка от 15 000 лв. Поддържа, че във въззивната жалба, не са изложени конкретни оплаквания, относно порочността на решението, извън общото оспорване на размера на присъденото обезщетение. За да направи извод за размера на обезщетението съдът се е позовал на събраните по делото доказателства в цялост - извлечение от медицинското досие на ищцата при НЗОК, свидетелски показания и изготвените по делото експертни заключения по приетите съдебномедицински експертизи. Съдът е съобразил също така, че по отношение първоначално твърдените заболявания „хипертонично сърце“ и „смесена хиперлипидемия“, ищцата не поддържа да са в причинна връзка с ПТП. От заключението на СМЕ се установява, че заболяванията на гръбначния стълб са придружаващи заболявания, вследствие на дегенеративни възрастови промени с дългогодишен период на развитие, датиращи преди ПТП. Обоснован е извода на съда, че тези заболявания не се намират в причинна връзка с ПТП и за тях не следва да се ангажира отговорността на ответника. Съгласно заключението на неоспорената СМЕ от ортопед-травматолог, след извършен преглед на ищцата, последната е претърпяла в причинна връзка с ПТП единствено фрактурата на дясна глезенна става с изкълчване на същата, фрактура без разместване на 5-9 ребро в лява гръдна половина и мекотъканни травми и кръвонасядания. Не се установява причинна връзка между ПТП и заболяванията на гръбначния стълб, периферната нервна система и сърдечно заболяване, тъй като ищцата е диагностицирана със същите заболявания години преди ПТП. Съобразено е, че е възможно тяхното обостряне, вследствие на пътния инцидент, но категорично същите не са в причинна връзка с него. Правилно съдът не е взел предвид доказателствата, свързани с дегенеративните заболявания на ищцата. Счита, че при определяне справедливия размер на обезщетението СГС е съобразил всички писмени и гласни доказателства. Моли да се потвърди решението в оспорената част, като обосновано и законосъобразно постановено. Претендира разноски в производството съгласно списък. Не прави възражение по размера на разноските на насрещната страна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, намира следното :

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от доводите в жалбата. Съдът следи и без довод от страните само за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Настоящият въззивен състав намира, че решението е валидно и допустимо в оспорената част и не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми при постановяването му.

Съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 513, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и 3 страдания от травматични увреждания в резултат на пътнотранспортното произшествие, настъпило на 06.11.2019 г.

В случая решението се оспорва само в частта, в която иска за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над размер от 15 000 лв. до размер от 50 000 лв. В частта, в която иска е уважен за сумата от 15 000 лв., решението не се оспорва и е влязло в сила.

Въззивният съд приема, че решението е постановено при напълно изяснена и много подробно обсъдена в мотивите фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата относими към спора, пренесен във въззивното производство, който по същество касае размера на справедливото обезщетение за търпените от ищците неимуществени вреди и приложението на чл. 52 ЗЗД.

Като съобрази установените факти и становищата на страните в настоящото производство, в допълнение към изложеното от първоинстанционния съд, настоящият състав намира следното :

По делото са предявени искови претенции с правно основание чл. 513, ал. 1 вр. с чл.

511, ал., т. 2 от КЗ от КЗ, съгласно които увредено от транспортно произшествие лице, реализирано на територията на Република България от МПС с чуждестранна регистрация от държава - членка на системата „Зелена карта“, може да реализира правото си на обезвреда спрямо Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ).

Както е посочил и СГС, съгласно разпоредбата на чл. 513, ал. 1 КЗ, в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2 КЗ, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 КЗ, НББАЗ е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач. В случая са налице условията на чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ - не е налице кореспондент на територията на Република България на застрахователя на виновния водач.

Въззивният състав споделя изводите на първостепенния съд, че за да се ангажира отговорността на НББАЗ в тежест на ищеца е да докаже настъпване на застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява МПС, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, липсата на кореспондент на територията на РБ, както и предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – че вредата е причинена в резултат от противоправно поведение, като е налице причинна връзка между противоправното поведение и търпяната вреда.