Определение № 469 от 01.04.2022, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 469 гр. Плевен, 31.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА

ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20224400500196 по описа за 2022 година ПРОИЗВОДСТВО по чл. 278 вр. чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила частна жалба от Кооперация „***“ с ЕИК*** чрез адв. М.К. срещу Определение № 260004/ 26.

01. 2022 г. по описа на РС – Никопол по гр. д. №20204420100485, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Частният жалбоподател твърди, че определението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, като неоснователно е прието, че разноските на длъжника в заповедното производство следва да бъдат в размер на 220 лв., и че не са дължи ми разноските за явяване в исковото производство на процесуалния представител на ответника.

Отправено е искане за отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат присъдени в полза на частния жалбоподател разноски в заповедното и исковото производство общо в размер на 1746 лв.Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по частната жалба В. А.Е. е изразил становище чрез процесуалния си представител адв. Б.К., че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното 1

:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в законоустановения срок п о чл.

248, ал.1 и е ДОПУСТИМА.

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

С Решение № 260042/ 15. 11. 2021 г. по гр. д. №20204420100485 по описа на РС- Никопол предявеният от В. А.Е. с ЕГН********** иск срещу ЗК“***“ – с. *** с ЕИК*** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 14, ал.1 ЗК за приемане на установено в отношенията между страните, че ответната кооперация дължи на ищеца сумата от 2 780, 63 лв., представляваща неизплатен дялов капитал, дължим към датата на напускане на ответната кооперация през 2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03. 09. 2020 г. до окончателното й изплащане, за която сума ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по рда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 345/ 2020 г. по описа на РС- Никопол е ОТХВЪРЛЕН КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

С решението съдът е осъдил ищеца В. А.Е. да заплати на ответната кооперация сумата от 1746 лв. разноски в заповедното производство и в исковото производство съобразно представен списък от ответника по чл. 80 ГПК.

По делото в срока по чл. 248 , ал.1 ГПК е постъпила молба от ищеца В.

А.Е. с искане за изменение на решението в частта на присъдените в полза на ответника разноски, като бъде намалено адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника в заповедното и в исковото производство и бъде отхвърлено искането за присъждане на сумата от 600 лв. за явяване на процесуалния представител на ответника.

От представения списък по чл. 80 ГПК на ответника е видно, че общо са претендирани направени разноски в размер на 1746 лв., от които : 420 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение в заповедното производство; 528 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение в исковото производство с ДДС; 600 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за явяване и 200 лв. изплатени за депозит за вещо лице.

Ищецът е изразил становище за прекомерност на адвокатското възнаграждение в заповедното , исковото производство и за явяване, като е отправил искане в производството по чл. 248 ГПК за изменение и намаляване 2 на тези суми.

Районният съд с обжалваното определение е приел , че възнаграждението в заповедното производство за адвокат следва да бъде в размер на 220 лв. с ДДС, 528 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение и 200 лв. депозит за вещо лице в исковото производство. Районният съд е изменил решението си, като е отхвърлил искането на ответника за присъждане на сумата от 600 лв. адвокатско възнаграждение за явяване на процесуалния представител.

Частният жалбоподател претендира за увеличение на размера на адвокатското възнаграждение в заповедното производство на 420 лв. с ДДС и за присъждане на сумата от 600 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за явяване на процесуалния представител.

По отношение на адвокатското възнаграждение в заповедното производство районният съд неправилно е приел, че следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 7, ал.1, т. 7 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която в производства по частни жалби възнаграждението се определя въз основа на 1/ 3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по- малко от предвиденото в чл. 11 от наредбата.

В заповедното производство процесуалният представител на кооперацията адв. М.К. е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което не може да се квалифицира като частна жалба и съответно да бъде приложена нормата на чл. 7, ал.1, т.7 от наредбата.

Съдът счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от наредбата съгласно която за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Половината от претендираните стойности от 2780, 63 лв. е 1390, 31 лв., съответно адвокатското възнаграждение на основание чл. 7, ал.2, т.2 от наредбата е 327, 33 лв., с ДДС е 392, 79 лв.

По отношение на адвокатското възнаграждение за явяването на процесуалния представител е приложима нормата на чл. 7, ал.9 от наредбата, съгласно която при защита по делото с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. Това означава, 3 че за първите две съдебни заседания не е предвидено адвокатско възнаграждение за явяване на процесуалния представител и такова е предвидено за следващо трето и повече заседания. Видно от доказателствата по делото процесуалният представител адв. М.К. се е явила в съдебни заседания, които са проведени на 22. 03. 2021 г.; на 28. 04. 2021 г.; на 03. 06.

2021 г.; на 13. 07. 2021 г. и на 12. 10. 2021, общо пет открити съдебни заседания. За първите две съгласно чл. 7, ал.9 от наредбата не се предвижда възнаграждения за явяване на адвоката, следователно остават три съдени заседания, като общо възнаграждението е в размер на 300 лв., съответно с ДДС е в размер на 360 лв.

С оглед изложеното въззивният съд счита, че на процесуалния представител на ответника с оглед изхода на делото са дължими следните деловодни разноски: сумата от 392, 79 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение в заповедното производство; сумата от 528 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение в исковото производство; сумата от 200 лв. депозит за вещо лице и сумата от 360 лв. с ДДС за явяване. Следователно определението на районния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК следва да бъде отменено в ЧАСТТА, в която съдът е изменил решението в частта за разноските и е присъдил деловодни разноски в заповедното производство в размер на 220 лв. адвокатско възнаграждение и е отхвърлил искането за присъждане на деловодни разноски за явяване на процесуалния представител на ищеца в размер на 600 лв., като следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 392, 79 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 360 лв. за явяване на процесуалния представител на ответника на основание чл. 7, ал.9 от наредбата. Определението в частта, в която съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в исковото производство в размер общо на 728 лв.( 528 лв. адвокатско възнаграждение и 200 лв. депозит за вещо лице) следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото и на основание чл. 278, ал.4 вр. чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба в настоящото производство следва да заплати на частния жалбоподател сумата от 15 лв. заплатена държавна такса при подаване на частната жалба.

По изложените съображения и на основание чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, 4 т.2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 260004/ 26. 01. 2022 г. по описа на РС – Никопол по гр. д. №20204420100485 в ЧАСТТА, в която Решение № 260042/ 15. 11. 2021 г. по гр. д. № 20204420100485 по описа на РС – Никопол е изменено в частта относно присъдените деловодни разноски и съдът е осъдил В. А.Е. с ЕГН********** да заплати на ЗК“***“ – с. *** с ЕИК *** сумата от 220 лв. с ДДС разноски по ч. гр. д. № 345/ 2020 г. на НРС и е отхвърлил искането за присъждане на сумата от 600 лв. с ДДС за явяване на процесуалния представител на ответната кооперация в съдебни заседания, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.4 ГПК В. А.Е. с ЕГН********** да заплати на ЗК“***“ – с. *** с ЕИК *** сумата от 392, 79 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч. гр. д. № 345/ 2020 г. на НРС и сумата от 360 лв. с ДДС за явяване на процесуалния представител на ЗК“***“ – с. *** с ЕИК *** в съдебни заседания на основание чл. 7, ал.9 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260004/ 26. 01. 2022 г. по описа на РС – Никопол по гр. д. №20204420100485 в останалата част относно присъдените в полза на ЗК“***“ – с. *** с ЕИК *** деловодни разноски в исковото производство по същото дело общо в размер на 728 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5