Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 616 от 13.05.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3206/2025
Вид
Решение № 616
Подписан
13.05.2026
Състав
Катерина Рачева, Здравка Иванова, Владимир Вълков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 616 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000503206 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 160 от 03.10.2025 г., постановено по т. д. № 27/2025 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград е осъдено „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, да заплати на М.

С. С., сумата в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, и сумата от 8 089, 73 лв., имуществени вреди, вследствие на ПТП от 27.09.2024 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 07.02.2025 г. до окончателното им изплащане, като иска за неимуществени вреди над уважената сума, до претендирания размер от 120 000 лв., както и иска за лихва за периода от 07.11.2024 г., като неоснователни, са отхвърлени.

С решението са присъдени разноски на страните с оглед изхода на спора. На основание чл. 38 от ЗАдв. на адв. Д. З. е присъдена сумата от 1500 лв. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 50 лв., разноски за производството.

Недоволен от решението е останал ищеца М. С. С., който го оспорва, чрез представителя си, в частта, в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди над уважената сума от 40 000 лв. до претендираната от 120 000 лв. Счита, че решението е неправилно в тази част, поради нарушения на материалните законови разпоредби, липса на пълнота при изследване на доказателствения материал и необоснованост.

Твърди, че при правилно установен механизъм на произшествието, виновен за настъпване на произшествието е водача на лекия автомобил, в който ищецът е бил пътник. Поддържа, че в производството е изяснен в пълнота механизмът на настъпване на инцидента. Съгласно съдебно - автотехническат експертиза, ПТП е настъпило поради противоправното и виновно поведение на водача застрахован при ответното дружество. От СМЕ са установени и получените от него травми 1 еднопротезиране на дясна тазобедрена става, т. е. пълна смяна на тазобедрената става.

Вещото лице е посочило, че получените увреждания са довели до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник и е категорично, че получените травми няма да бъдат възстановени в пълен обем, а поставената еднопротеза може да реши проблема само с болките, но ще остане трайно намален функционалният капацитет на увредената става. Поддържа също, че заключението на вещото лице се подкрепя и от гласните доказателства. Основният според въпрос касае размера на обезщетението за неимуществени вреди, който следва да се присъди на ищеца. Излага съображения, че първата инстанция неправилно е приложила принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като не е съобразила в пълна степен тежестта на получената от ищеца увреда, претърпяната оперативна интервенция, преживените болки, продължителния период на възстановяване, битовите неудобства, дългата неработоспособност и наличието на трайни последици, тъй като вещото лице е категорично, че получената травма няма да бъде възстановена в пълен обем, а от прегледа е установено, че походката е с дискретно накуцване и значително ограничени движения в дясната тазобедрена става.

Вещото лице по СМЕ е посочило, че получените увреждания са довели до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, като е категорично, че получените травми няма да бъдат възстановени в пълен обем, а поставената еднопротеза може да реши проблема само с болките, но ще остане трайно намален функционалният капацитет на увредената става. Установеното от вещото лице се подкрепя и от гласните доказателства. Счита, че при определяне справедливия размер на обезщетението съдът не е взел предвид и продължителната социална ограниченост, която ищецът търпял, която довела до потиснатост и чувство на непълноценност. Не е отчетено обстоятелството, че периода след претърпяната оперативна интервенция, в който е изпитвал двигателни затруднения, е по-продължителен - месеци наред се е придвижвал с помощни средства, изпитвал затруднения да става от леглото, като все още не успява напълно да изпълнява ежедневните си нужди. Поддържа и доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота влошеното му психоемоционално състояние, не е отчел болезнените спомени и регресивните тенденции, като не е съобразил, че увреждането е оставило и психически последици, изразяващи се в тревога и напрежение, довели до последващи душевни страдания, надвишаващи обичайните. Счита, че съдът само частично е оценил преживените от него болки и страдания, като не е отчел и икономическата обстановка в страната към датата на увреждането, както и минималните нива на застрахователно покритие. По възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна, определен в размер на 20 % от първата инстанция, поддържа доводи, че с оглед механизма на произшествието и получената травма в долната част на тялото, поставянето на обезопасителен колан или неговото отсъствие е без значение тъй като травмата би настъпила и при поставен колан. Поради изложеното, моли въззивната инстанция да извърши цялостна преценка на обстоятелствата по спора и да уважи предявената претенция за неимуществени вреди в пълния размер. Претендира разноски и за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответната застрахователна компания „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД. С молба преди съдебно заседание, ответникът чрез представителя си, оспорва жалбата като неоснователна.

Моли да се потвърди решението в оспорената част, като претендира разноски в производството и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

2

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното :

Предявен е иск по чл. 432 КЗ - за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от ПТП.

В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По отношение неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.

Въззивният състав намира, че решението на ОС - Благоевград е валидно и допустимо постановено, след обсъждане на всички събрани доказателства в тяхната цялост и при излагане на установената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът не намира за необходимо да преповтаря изцяло, като препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.

Решението се оспорва от ищеца само в частта, в която искът по чл. 432 КЗ е отхвърлен до пълния предявен размер - т. е. над 40 000 лв. до предявения размер от 120 000 лв.

Доколкото ответникът не оспорва решението в уважената част от иска за обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 40 000 лв. и сумата от 8 089, 73 лв. - имуществени вреди, следва да се приеме, че в тези части решението е влязло в сила.

От фактическа страна по делото не е спорно и от констативен протокол с пострадали лица № 23 от 27.09.2024 г., съставен от дежурен ПТП, се установява, че на 27.09.2024 г. около 23.30 ч. по път ІІ-84 се движи л. а. „Сеат“, модел „Ибиза“ c peг. № ********, управляван от А. А. А. с ЕГН **********. В района на км. 95+200, поради движение с несъобразена скорост с пътните условия и релефа, при навлизането си в ляв завой, водачът губи контрол над управляваното МПС, като излиза вдясно от пътя и самокатастрофира в крайпътен скат.

Не е спорно също така, че при процесното ПТП е пострадал ищеца М. С. С. с ЕГН **********, който е бил пътник в л. а. „Сеат“.

По случая е образувано ДП № 268/24 г. и пр. пр. № 7898/24 г. по описа на Районна прокуратура Благоевград, а на водача на л. а. „Сеат Ибиза“ е съставен и АУАН № GA 1176581.

Не е спорно също така и от справка в Гаранционен фонд се установява, че л. а.

„Сеат Ибиза“ с рег. № ******** е имал застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗАД „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, по застрахователна полица № BG/06/124002221585 със срок от 11.07.2024 г. до 10.07.2025 г.

Безспорно е също така, че на 07.11.2024 г. ищецът М. С. е направил претенция пред ответника за заплащане на имуществени и неимуществени вреди, по която ответникът не е отговорил.

От заключението на неоспорената от страните САТЕ се установява следният механизъм на ПТП : на 27.09.2024 г., около 23. 30 ч. , в тъмната част на денонощието, на път II - 84, при км. 95. 200, в посока от с. Краище към гр. Разлог се е движил л. а.

Сеат Ибиза, с peг. № ********. Пътят е бил сух, без неравности и дефекти, като платното за движение се състои от две пътни ленти - по една в посока, разделени с единична разделителна линия (преди участъка на ПТП - прекъсната, а в района на ПТП непрекъсната). Автомобилът е управляван от А. А. - син на собственика на 3 автомобила. В автомобила пътували, освен водача, още четирима младежи, един на предната дясна пасажерска седалка и трима на задните седалки. По първоначални данни М. С. е пътувал на задната седалка зад водача.

След бензиностанция „Лукойл“ МПС е продължило движението си по прав пътен участък, в дясна пътна лента, а скоростта му на движение била около 133 км. ч.

При навлизането в дясна крива, след водоскок, обезопасен с единични обезопасителни прегради, автомобилът е загубил напречна устойчивост. След като водачът предприел действия по „овладяване“ на МПС (налични са данни от следа по асфалтовата настилка), той завъртял рязко волана наляво, което било технически неправилно действие. Плъзгайки се надясно, лекият автомобил навлязъл в десния затревен банкет.

При страничното плъзгане изровил пръста, преминал през канавката, намираща се вдясно от десния банкет, която била също силно затревена и с предната си дясна стана се ударил в ствола на масивно дърво, намиращо се в ската вдясно от описаната канавка. При удара се увредило предно окачвани в дясно, като се отделило предното дясно колело, двигателят също се отделил и бил изхвърлен, разхерметизирала се и задната дясна гума. След удара в дървото лекият автомобил се отклонил наляво в посока към платното за движение, преминал отново през канавката и през платното за движение, като се установил частично в лявата пътна лента и в левия банкет, като предната му част била на банкета, а задната на лявата пътна лента.

Вещото лице е посочило, че причините за настъпване на ПТП не са от технически характер, а са свързани със субективните и технически неправилни действия на водача : управление на МПС с критична, неразрешена скорост, при което автомобилът е загубил напречна устойчивост и при навлизане на автомобила в ляв завой това е довело до приплъзването му в посока надясно. Скоростта на движение на лекия автомобил значително е надвишавала максимално допустимата скорост на движение. Видимостта на водача преди мястото на удара е била добра. Въпреки нощните условия, няма данни за ограничаване на видимостта от подвижни и неподвижни препятствия или за насрещно или попътно движещи се автомобили.

Вещото лице е дало становище, че ПТП не би настъпило, ако лекият автомобил се е движил със скорост, по - ниска от критичната скорост при загуба на напречна устойчивост 130, 5 км. ч. Според експертизата този извод се отнася и при движение със скорост от 90 км. ч. или по-ниска.

Относно претърпените от ищеца травми пред ОС - Благоевград е прието и заключение на СМЕ, което не е оспорено и настоящият състав също кредитира.

От експертизата се установява, че при процесното ПТП ищецът, който и пътувал на задната седалка зад шофьора, получил множество фрактури и луксация на дясната тазобедрена става. Освен тази травма е получил и нараняване в областта на брадичката и устата. От гр. Разлог е транспортиран по спешност в болница „Пирогов”, където е извършено ендопротезиране на дясна тазобедрена става. Вещото лице е посочило, че при ищеца е бил налице гладък постоперативен период. В момента се оплаква от болки в дясна тазобедрена става при натоварване и невъзможност да кляка.