Решение № 502 от 26.04.2017, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 502

26.04.2017 г., гр.Пловдив

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав, в открито заседание на тридесети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова

ЧЛЕНОВЕ: Надежда Махмудиева

Николай Голчев с участието на секретаря А. К., като разгледа докладваното от съдия Махмудиева гр.д.№2925/2016 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437 от ГПК,е образувано по жалба вх.№ 36740/09.12.2016 г. от регистратурата на ПОС /вх.№27897/07.09.2016 г. на ЧСИ рег.№821/ на А. П. Х., с ЕГН **********,***, в качеството й на трето лице по изп.д.№20168210400654 на ЧСИ Петко Илиев – рег.№821 на КЧСИ, както и по жалби на длъжниците по същото изпълнително дело – вх.№ 27865/07.09.2016 г. на Г. П. Б., с ЕГН **********о*** г. на „Балканкар-Мизия-БГ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя К. Г. Б., вх.№27873/07.09.2016 г. на П. Г. Б., с ЕГН

**********,***№27881/07.09.2016 г. на „Ромекс инс“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя П. Г. Б., против постановление от

22.08.2016г. по изпълнително дело

№20168210400654 на ЧСИ

Петко Илиев, рег.

№821, за възлагане на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***, с административен адрес: в гр. Пловдив, ул. „****“ №8, ет.7, обект 25 – Ателие за творческа дейност, с площ от 48,60 кв.м., който имот е възложен на купувач от публична продан, извършена по същото изпълнително дело на 12.08.2016 г. В жалбите са релевирани идентични основания за незаконосъобразност на обжалваното постановление, поради ненадлежно извършена процедура по наддаване при публичната продан, както и за възлагане на имуществото не по най-високата предложена цена, поради следните доводи:

При провеждането на публичната продан е допуснато от съдебният изпълнител оттегляне на плик вх.№1745/19.07.2016 г. с наддавателно предложение на взискателя „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД, извършено в деня на отварянето на наддавателните предложения, преди отварянето на оттегленото наддавателно предложение, поради което същото не е било отворено и зачетено пред присъстващите по време на наддаването лица.

При условията на евентуалност, в случай че се приеме за допустимо оттеглянето на наддавателното предложение в деня на отварянето на предложенията, то това според жалбоподателите следва да бъде направено след отварянето му. Тъй като плик вх.№1745/19.07.2016 г. с наддавателно предложение не е бил отворен, жалбоподателят намира, че е нарушена процедурата по извършване на публичната продан, регламентирана в чл.492, ал.1 ГПК, както и че имотът не е бил възложен по най-високата цена.

Процесуалният представител на взискателя

„СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД – юрисконсулт Д.П., оттеглил наддавателно предложение в плик вх.№1745/19.07.2016 г., не е бил надлежно упълномощен да извърши оттегляне на направените от взискателя наддавателни предложения, поради което действието е извършено без представителна власт, и въпреки това ЧСИ го е приел за валидно.

Действията на юрисконсулт Д.П. по оттегляне на наддавателното предложение в плик вх.№1745/19.07.2016 г. са били последващо потвърдени от представляваното дружество „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД, извършено с декларация, подадена след извършването на публичната продан, което жалбоподателите намират за недопустимо и извършено след приключване на проданта, и негодно да санира действията на съдебния изпълнител.

Твърди се, че имотът не е възложен по най-високата цена, тъй като оттегленото наддавателно предложение в неотвореният плик вх.№1745/19.07.2016 г. е било с по-висока предложена цена от тази, по която е било възложено имуществото на взискателя, съобразно отвореното му наддавателно предложение с вх.№1744/19.07.2016 г.

Във връзка с наведеното твърдение за по-висока предложена цена в неотворения плик вх.№1745/19.07.2016 г., неотварянето на наддавателното предложение цели заобикаляне на разпоредбите на чл.495 вр. Чл.493, т.2, вр. Чл.493, т.1 от ГПК, и отговорността на взискателя за отказ от направеното от него наддавателно предложение, и се нарушават правата на длъжника.

Продаденият недвижим имот не съответства по квадратура и граници на фактическото положение на място.

Постановлението за възлагане е издадено преди влизане в сила на изготвените разпределения по изпълнителното дело, при неяснота дали определените суми за плащане от взискателя, обявен за купувач, ще бъдат окончателни, респективно – че същото дружество е заплатило цената по влезлите в сила разпределения.

Освен посочените оплаквания, жалбоподателят „Балканкар – Мизия - БГ“ ЕООД релевира и оплаквания да не му е била връчвана покана за доброволно изпълнение, нито съобщение за извършената публична продан.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК ответната страна по жалбите - „Си финанси груп“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,

***А, ЕИК

*********, чрез пълномощника си по делото юрк. Д. П., е подала възражения срещу всяка от жалбите с вх.№№ 34529, №34543, №34552, №34561 и №34569, всички от 31.10.2016 г., с които застъпва становище за частична недопустимост на жалбите - по отношение на оплакването за несъответствие на описанието на имота на фактическото му състояние, както и по оплакването за издаване на постановлението за възлагане преди влизане в сила на разпределенията, и в тези части иска оставянето им без разглеждане. В останалата част оспорва жалбите като неоснователни, и иска оставянето им без уважение. По оплакването, наведено от „Балканкар-Мизия-БГ“ ЕООД за невръчване на ПДИ, намира жалбата за частично недопустима, тъй като това действие на ЧСИ не е част от наддаването и е извън предмета на проверка на обжалваното изпълнително действие. При условията на евентуалност сочи аргументи за неоснователност на това оплакване на жалбоподателя „Балканкар – Мизия – БГ“ЕООД.

В писмените си мотиви по обжалваните действия, на осн. чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител изразява становище, че жалбите на П. Г. Б., Г. П. Б., „Ромекс инс“ ЕООД, „Балканкар- Мизия-БГ“ ЕООД са частично недопустими в частта им досежно релевираните оплаквания по т.6, т.7 и т.8, а по оплакванията по т.1-т.5 намира жалбите за допустими, но неоснователни. Наведеното допълнително основание от жалбоподателя „Балканкар – Мизия – БГ“ЕООД за невръчване на ПДИ намира за недопустимо, поради излизането му извън обхвата на подлежащите на проверка действия на ЧСИ в настоящото производство, а при условията на евентуалност намира за ирелевантно. По отношение на жалбата от А. П. Х., намира същата за допустима на осн. чл.435, ал.4 от ГПК, като поддържа възраженията си за недопустимост на част от направените в нея оплаквания, идентични с тези на останалите жалбоподатели.

Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе, намери за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.3 от ГПК, постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена, като едно от изчерпателно легитимираните да го обжалват лица, съгласно същата разпоредба, е длъжникът по делото.

В случая жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл.436, ал.1 от ГПК и изхождат от лица, които съгласно цитираната разпоредба на чл.435, ал.3 от ГПК имат право да обжалват постановлението за възлагане, като жалбоподателите П. Г. Б., Г. П. Б., „Ромекс инс“ ЕООД и „Балканкар- Мизия-БГ“ ЕООД имат качеството на длъжници по изпълнителното дело. Жалбоподателката А. П. Х. е собственик на 1/10 идеална част от имота с идентификатор

*** към датата на публичната продан, която е придобила по силата на договор за дарение от 25.02.2014 г., сключен с П. Г.Б. и Е. А. Б., които преди това - на 20.12.2010 г. заедно с „Ромекс инс“ ЕООД са учредили договорна ипотека върху имота за обезпечаване на вземанията на взискателя

„Си финанси груп“ ЕООД по договор за заем от 20.12.2010 г. Поради така изложеното същата има качеството на ипотекарен длъжник, и жалбата й е допустима на осн. чл.436, ал.3 от ГПК.

Съгласно задължителните указания, дадени в т.8 от Тълкувателно решение №2/2013г. от

26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, част от наддаването са действията на съда и страните във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това, действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и купувачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка, като надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най- високата предложена цена. Връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което излизат извън предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. С оглед това задължително тълкуване следва да се оставят без разглеждане наведените от жалбоподателя „Балканкар- Мизия-БГ“ ЕООД оплаквания, че не му е била връчвана покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, нито съобщение за извършената публична продан. Следва да се оставят без разглеждане и релевираните от всички жалбоподатели оплаквания продаденият недвижим имот да не съответства нито по квадратура, нито по граници на фактическото положение на място, които са относими към описа и оценката на имуществото, и остават извън предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане.

Извън предмета на проверката на постановлението за възлагане излизат и действията на съдебния изпълнител по извършване на разпределението на постъпилите суми от публичната продан, които подлежат на самостоятелно обжалване по реда на чл.463 от ГПК. Това е така и в случаите по чл.495 от ГПК, когато за купувач на публичната продан е обявен взискателят. Съгласно разясненията, дадени в мотивите на т.8 от ТР2/2013 на ОСГТК, в приетия нов ГПК законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я е свел до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. Обжалването на постановлението за възлагане, на основание неизвършено или невлязло в сила разпределение, или невнесена от купувача продажна цена, не са сред изчерпателно предвидените основания за обжалването му, и защитата на длъжника в този случай не може да стане по реда на чл.435, ал.3 от ГПК. В този случай извършването на разпределение от съдебния изпълнител действително е процесуална предпоставка за определяне на сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава вземането на взискателя, когато няма други взискатели. Неправилното определяне на тази сума би довело до невнасяне на част от дължимата цена от купувача-взискател, или внасяне на повече от дължимото от него. Когато преди влизане в сила на разпределението по чл.495 от ГПК, в едноседмичния срок от резпределението купувачът-взискател е внесъл определената от ЧСИ сума, разпределението е обжалвано и по реда на чл.463 от ГПК съдът го коригира, ще възникне допълнително задължение за купувача-взискател да довнесе допълнителна сума за заплащане на цената, по която му е възложен имота, или вземане в негова полза за връщане на недължимо платеното. Когато в резултат на погрешно разпределение възникне вземане на купувача-взискател, това изобщо не може да рефлектира върху правата на длъжника или на другите участници в проданта. Когато възникне допълнително задължение, и купувача-взискател не го изпълни в едноседмичният срок от уведомяването му, съгласно разпоредбата на чл.495, изр. второ от ГПК, предложение първо, той отговаря за вредите и разноските по проданта, а за имота следва да се прилагат съответно чл.493,т.2 и чл.494,ал.2 от ГПК. Очевидно, в случай че съдебният изпълнител междувременно е издал постановление за възлагане на имота, и то е влязло в сила, няма да може да се осъществят процедурите по чл.493, т.2 и чл.494, ал.2 от ГПК. В този случай защитата на увредените лица няма да може да се осъществи чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител, а ще може да се осъществи само по исков ред – по иск за вреди, или чрез иск по чл.496, ал.3 от ГПК, предявени срещу купувача-взискател, или чрез иск по чл.441 от ГПК срещу съдебния изпълнител – за вреди от преклудираните права на наддавачите, респективно – за невнесената от купувача-взискател част от цената, с която е бил увреден длъжника или останалите взискатели.