Решение № 144 от 22.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Георгиева при участието на секретаря Светла Радева като разгледа докладваното от Таня Георгиева Търговско дело № 20255300900096 по описа за 2025 година

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.79, ал.1, вр.чл.240 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от Р. С. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес в ****, представлявана по пълномощие от адв.

М. К. от АК- Пловдив против “Пи и Пи Груп“ ООД, с ЕИК 206837323, със седалище и адрес на управление в гр. Съединение, п.к. 4190, бул. “6-ти септември“ №28, представлявано от управителя П.В.Я., с която са предявени искове за заплащане на следните суми:

20 000 лева – главница по договор за заем от 28.10.2022 г.;

720 лева – договорна лихва по договор за заем от 28.10.2022 г. за периода от 28.10.2022 г. до 28.10.2024 г.;

614.48 лв обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 28.10.2024 г. до 17.01.2025 г. върху главницата от 20 000 лв.

15 000 лева – главница по договор за заем от 28.10.2022 г.;

540 лева – договорна лихва по договор за заем от 28.10.2022 г. за периода от 28.10.2022 г. до 28.10.2024 г.

460.86 лева – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 28.10.2024 г. до 17.01.2025 г. върху главница от 15 000 1 лева;

15 000 лева – главница по договор за заем от 28.11.2022 г.;

540 лева – договорна лихва по договор за заем от 28.11.2022 г. за периода от 28.11.2022 г. до 28.11.2024 г.;

284.81 лева – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 28.11.2024 г. до 17.01.2025 г. върху главницата от 15 000 лева, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им заплащане.

В условията на евентуалност, в случай че предявената претенция бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна, като недължима на договорно основание- по договори за заем, моли съдът да осъди ответника да заплати на ищцата сумите, получени от последния без основание – 20 000 лева – на 28.10.2022 г., 15 000 лева – на 28.10.2022 г. и 15 000 лева – на 28.11.2022 г., всички платени по банков път, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.

Претендират се сторените в производството разноски.

Ищцата твърди, че с ответното дружество се намира в трайни търговски отношения. Посочва, че са страни по три договора за заем, по силата на които Р. С. като заемодател е отпуснала парични средства на ответното дружество.

Заемната сума следвало да бъде върната в рамките на 2 години. В договорите, сключени на 28.02.2022 г., на 10.04.2022 г. и на 26.07.2022 г., била уговорена месечна договорна лихва в размер на 0,2 % върху главницата, както и 6 месечен гратисен период, в който лихвата няма да се дължи. Предвидена била неустойка за забава в размер на 0,1% от останалата неплатена сума за всеки просрочен ден, но не повече от 0,5 % от заемната сума. Уговорените парични средства били заплатени по банкова сметка на заемополучателя, съобразно уговореното във всеки от трите договора. В изпълнение на първия договор за заем по банковата сметка от ответника – заемополучател били преведени 40 000 лв, в изпълнение на втория – 31 000лв, а в изпълнение на третия – сумата от 10 774,76 евро. Заетите суми не били върнати след изтичане на уговорения срок. Твърди се, че средствата били отпуснати от ищцата за стартиране бизнеса на ответното дружество, което закупило оборудване за соларно студио. Цитирани са счетоводни документи за закупуването на 2 солариуми и диоден лазер.

На следващо място е посочено, че тъй като между страните били налице трайни търговски отношения управителят на ответното дружество помолил С. да й даде в заем парични средства във връзка с търговската дейност на дружеството – 20 000 лв на 28.10.2022 г., 15 000 лв на 28.10.2022 г. и 15 000 лева на 28.11.2022 г. Твърди се, че процесните договори са неформални и представляват съответно четвърти, пети и шести типов договор за заем между страните.

В изпълнение на сключения на 28.10.2022 г. договор за заем ищцата превела по сметка на ответното дружество сумата от 10 261,67 евро, с левова равностойност от 20 070, 08 лева. Бил уговорен 2 годишен срок за връщане на сумата – до 28.10.2024 г. с възможност да предсрочно погасяване на задължението. Страните постигнали съгласие, че заемополучателят ще дължи договорна лихва в размер на 0,2 % месечна договорна лихва върху главницата, като за първите 6 месеца няма да се дължи такава. При това положение дължимата договорна лихва възлизала на 720 лева за целия период на договора. Била предвидена и неустойка за забава в размер на 0,1% от останалата неплатена сума за всеки просрочен ден, но не повече от 0,5 % от заемната сума. След изтичане на уговорения срок за връщане и въпреки проведени разговори, задължението не било погасено.

На същата дата бил сключен и още един – пети неформален договор за заем, по силата на който ищцата заела на ответното дружество сумата от 7696,25 евро, преведени по банков път на ответника, с левова равностойност от 15 052,56 лева. В договора били уговорени срок за изпълнение, договорна лихва и неустойка за забава при същите условия, като предходния договор.

Дължимата проста лихва била в размер на 540 лв за целия период на договора.

След изтичане на уговорения срок и въпреки проведените разговори, заетата сума не била върната.

На 28.11.2022 г. бил сключен шести типов договор за заем между страните, неформален, в изпълнение на който на същата дата ищцата превела по банков път сумата от 7696,25 евро, с левова равностойност от 15 052,56 лева, в полза на ответника. В договора били уговорени срок за изпълнение, договорна лихва и неустойка за забава при същите условия, като предходните договори. Дължимата проста лихва била в размер на 540 лв за целия период на 3 договора. След изтичане на уговорения срок и въпреки проведените разговори, заетата сума не била върната.

Твърди се още, че ответното дружество наело соларно студио в гр. ***, за което ищцата била уведомена, че считано от 31.01.2025 г. щяло да прекрати дейност. Между страните била налична кореспонденция, в която се съдържало изявление, че заетите суми по петте договора за заем няма да бъдат получени от ищцата.

На следващо място, твърди се, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за забавено плащане по всеки от говорите, както следва:

Сумата от 614.48 лева – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 28.10.2024 г. до 17.01.2025 г. върху главницата от 20 000 лева, по договора за заем от 28.10.2022 г.

Сумата от 460.86 лева – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 28.10.2024 г. до 17.01.2025 г. върху главница от 15 000 лв, по договор за заем от 28.10.2022 г.

Сумата от 281.81 лева – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 28.11.2024 г. до 17.01.2025 г. върху главница от 15 000 лева, по договор за заем от 28.11.2022 г.

Още веднъж се посочва, че поради добре изградените си търговски отношения, между страните не били налице писмени договори за заем за паричните суми от 20 000 лв и 15 000 лв, а били уговорени неформални такива. В основанието на плащането в платежните нареждания от 28.10.2022 г. и 28.11.2022 г. било записано “договор за заем“. Била налице и кореспонденция между страните, касаеща забавянето на плащанията по договорите за заем, както и категорично отказване за връщане на заетите суми от ответното дружество.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът оспорва исковете с възражение, че между страните не съществуват заемни правоотношения по сключени договори за заем. Твърди, че Р. С. е *** на съдружника в ответното дружество П.С.С., като по силата на техни вътрешни отношения ищцата предоставила от негово име и за негова сметка суми като парични вноски, които да се използват в търговската дейност на дружеството.

Ищцата не превеждала собствени средства, а такива на съдружника си.

Оспорва твърдението за наличието на три неформални договора за заем, както 4 е посочено в ИМ. Счита за неоснователен и евентуалния иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на сумите, за които се твърди, че са получени без правно основание. Посочва, че в действителност по банковата сметка на дружеството са постъпвали суми с оглед стартиране на търговската му дейност през 2022 г., като за съдружника П.С. били превеждани суми, част от които от неговата *** – ищца в производството. Сумите били превеждани на дружеството, без последното да е поемало задължение да ги връща. Същите не били получени без основание, а били предоставени от С. за съдружника П.С. на дружеството с инвестиционна цел, съответно биха се върнали в случай че предприятието реализира печалба – под формата на дивидент. Твърди, че ищцата не е разполагала с достатъчно средства, за да предостави на дружеството посочените в исковата молба суми. Настоява за отхвърляне на исковете и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

По основните искове с правна квалификация чл.79, ал.1, вр.чл.240 ЗЗД.

За успешното провеждане на тези искове е необходимо по делото да бъде установено възникнало между страните договорно правоотношение, разкриващо белезите на договор за заем по смисъла на чл.240 ЗЗД, който е двустранен и реален- счита се за сключен с факта на предаване на заемната сума. необходимо е освен предаването на сумата, да бъде установено постигнато между страните съгласие за връщането й на заемодателя , както и, при налични подобни твърдения, и други елементи на правоотношениетосрок за връщане на заема , обезщетение при забава.

Не се формира спор по делото, а и е установено с представените извлечения от банкова сметка и кредитни преводи в чуждестранна валута съответно от 28.07.2022 г. за 10 774,76 Евро, от 28.10.2022 г. за 7696,25 Евро и от 28.11.2022 г. за 10 261,67 Евро, че ищцата е превела по банковата сметка на ответното дружество посочените суми. Ответникът не оспорва, че същите са получени от него, като от заключението на ССЕ се установява, че предоставените от ищцата средства през 2022 г. в общ размер от 142 000 лв., са осчетоводени с сметка 499 Други кредитори.

Спорът по делото се концентрира относно основанието, на което са 5 предоставени средствата. В тази връзка, твърденията на ищцата са, че между страните са били сключени неформални договори за заем за тези суми със срок на връщане- 2 години ,считано от датата на получаване на сумите, при уговорена лихва от 0,2% месечно, както и неустойка при забава в размер на 0,1% от останалата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 0,5% от заемната сума. Твърди се, че при тези условия са били сключени и предходни договори за заем между страните на 28.02.2022 г., на 10.04.2022 г. и на 26.07.2022 г. в писмена форма. Последното се установява от приложените по делото три писмени договора за заем от посочените дати. Само въз основа на тях обаче не би могъл да се направи категоричен извод за съществуването и на процесните три устни договора за заем.

За установяване на основанието за предаване на процесните суми по делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели. Тук ще се посочи, че предвид приетото за установено по делото предаване на процесните парични суми, но при липсата на категорични данни на какво основание са били предадени те, то относно установяването на останалите елементи на твърдените процесни договори за заем, т.е. - на конкретните волеизявления (уговорки) на страните, забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ГПК е неприложима (в този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 524/28.12.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; в подобен смисъл е и цитираното в последното, решение № 546/23.07.2010 г. по гр. дело № 856/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 от ГПК).