Определение № 326 от 15.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 326 гр. София, 15.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Десислава Добрева като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско дело № 20238002900204 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Българска телеграфна агенция /БТА/ срещу въззивно решение № 574/16.08.2022 г., постановено по в. т. д. № 1099/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 261289/07.09.2021 г. на Софийски градски съд за осъждане на касатора да заплати на „А-три архитектура и изпълнения“ ООД сума в размер на 87 227, 75 лв. с ДДС на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, представляваща незаплатено възнаграждение за извършени от ищеца доставки и СМР по договор № РД14-Фсо-19/07.08.2018 г., 5 892, 94 лв. с ДДС - извършени доставки и СМР на обекта заради настъпилото наводнение на 18.06.2018 г. и 4 434, 07 лв. мораторна лихва върху главницата от 87 227, 75 лв. за периода от 20.10.2018 г. до завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба – 23.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумите. Със същото решение са отхвърлени предявените от БТА насрещни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр. с чл. 87 ЗЗД, чл. 88, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в размер на 78 816 лв. - неустойка за разваляне на договора /30% от общата стойност на договора/; 14 299, 14 лв. - недължимо платено възнаграждение, както и 2 556, 60 лв. - обезщетение за забава върху горепосочените суми в размер на законната лихва от 08.02.2019 г. до 23.05.2019 г. /датата на подаване на насрещната исковата молба/.

Касаторът обжалва въззивното решение с оплаквания за допуснати нарушения по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че то е неправилно, тъй като по делото няма изрично или мълчаливо изявление на поръчващия, че счита работата за съобразена с договора. Обратно - има надлежно изложени възражения за установени съществени отклонения при изпълнението й.

Навежда доводи, че съдът не е разгледал въпроса за липсата на обусловеност 1 между задължението за подписване на актове в хода на извършване на работата и задължението за плащане на приети строително-монтажни работи.

Жалбоподателят поддържа, че съдът е постановил решението си в противоречие с § 5, т. 38, т. 42, т. 44 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, вр. с чл. 137, ал. 1, т. 5, б.“г“ ЗУТ и Наредба № РД-02-20-1/05.02.2015 г. и в нарушение на съдопроизводствените правила, касаещи разпределение на доказателствената тежест и обсъждане на представените по делото доказателства в тяхната съвкупност. Възложил е в тежест на касатора извършването на невъзможни от практическа гледна точка усилия, за да докаже влагане на некачествени материали, доколкото не притежава каквито и да било документи относно вида, количеството и качеството на вложените материали, които документи несъмнено са в държане единствено на изпълнителя. Съдът не е обсъдил част от доказателствата и не е обосновал защо не приема особеното мнение на вещото лице Петков. Нарушил е и чл.

193 ГПК, тъй като, въпреки направеното искане от страна на БТА, не е задължил ищеца да представи доказателства относно автентичността на представените доказателства, установяващи качествено извършени СМР.

Касаторът заявява, че въззивното решение е необосновано поради излагането на вътрешнопротиворечиви мотиви и в същото време неизлагането на мотиви по въпроси от съществено значение на разрешаване на спора. От една страна, на страница 8 от решението съдът е приел, че възложените СМР нямат характера на строеж, приемайки безрезервно твърденията на двете вещи лица от тричленната съдебно-техническа експертиза, а по-надолу в решението е уточнил, че става дума за строеж от категория 5 по ЗУТ. В противоречие с приетите по делото доказателства и установени факти въззивният съд е направил заключение, че погиването на вложените от изпълнителя материали не е резултат от форсмажорно обстоятелство, с което имплицитно е вменил вина на БТА, че не поддържала сградата, за какъвто извод по делото не са събрани каквито и да било доказателства.

В изложението на основания за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулира въпроси, които според него са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция, а именно: относно предпоставките и условията, които следва да са налице, за да се счита, че възложената работа е надлежно приета; относно правната легитимност и обвързваща сила на приемо-предавателните протоколи за изпълнение на възложеното. Тези въпроси според него са разрешени в отклонение от практика на ВКС, обективирана в цитирани решения. Другата група въпроси счита, че са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, а именно: относно правната природа на договора за осъществяване на инвеститорски контрол, в който липсва изрично упълномощаване за представителство на възложителя от страна на лицето, упражняващо инвеститорски контрол; относно възможността за автоматично създаване на мандатни отношения между възложител и изпълнител по сключен договор за осъществяване на инвеститорски контрол, респективно договор за упражняване на авторски надзор по отношение на обект, чието 2 изпълнение е възложено по договор за обществена поръчка между същия възложител и трети лица; при положителен отговор на втория въпрос и липса на изрично упълномощаване в съответните договори относно вида мандатни отношения, които се създават между възложителя и лицата, осъществяващи инвеститорски контрол и авторски надзор при приложение на чл. 292 ЗЗД; при положителен отговор на трети въпрос при сключени едновременно договор за осъществяване на инвеститорски контрол и договор за извършване на авторски надзор относно разпределяне обвързващата сила на подписите на лицата, които изпълняват съответните функции по тези договори по отношение на възложителя, и необходимостта лицата и по двата договора да положат кумулативно подписите си под съответните технически и строителни книжа в хода на изпълнение на договора за възлагане на обществена поръчка, доколкото за възложителя не е налице нормативно задължение да сключва подобни договори за съответната категория строеж.

При заявените доводи в касационната жалба БТА формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касация и отменено в неговата цялост като се отхвърлят исковете срещу касатора, съответно се уважат предявените от него насрещни искове с присъждане на разноски като последица от това.

Ответникът по касационната жалба „А-три архитектура и изпълнения“ ООД я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Заявява становище, че няма причини въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол поради наличие на очевидна неправилност, евентуално поради това, че касаторът е формулирал въпроси, изопачавайки установените по делото факти, както и въпроси, които не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практика на касационната инстанция.

Въпросите, за които касаторът твърди, че са от значение за прилагане на закона и развитие на правото не са обуславящи изхода на делото, и не са били включени в неговия предмет. В случай, че касационно обжалване бъде допуснато, ответникът претендира въззивното решение да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност , поради което същ ата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по молба на „А – три архитектура и изпълнение“ ООД, обективираща претенции с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД , във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , за заплащане на стойността на извършени от ищеца доставки и СМР по договор № РД-14-Фсо19/07.08.2018 г. в размер 87 227, 75 лв., 5 892, 94 лв. с ДДС – извършени допълнителни доставки и СМР на обекта поради настъпило на 18.06.2018 г. наводнение, и 4 434, 07 лв. мораторна лихва върху главницата от 87 227, 75 3 лв. за периода от 20.10.2018 г. до завеждане на исковата молба. Ответникът е предявил насрещни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД, чл. 55, ал. 1, предл.

3, вр. с чл. 87 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 78 816 лв. - неустойка за разваляне на договора, сумата от 14 299, 14 лв. - недължимо платено възнаграждение поради неизпълнение на договорни задължения, както и сумата от 2 556, 60 лв. - обезщетение за забава върху горепосочените суми в размер на законната лихва от 08.02.2019 г. до 23.05.2019 г. - датата на подаване на насрещната исковата молба. Първоинстанционният съд е уважил предявените от ищеца искове и е отхвърлил насрещните искове.

Въззивната инстанция е преценила решението на Софийски градски съд за валидно и допустимо, както и, че с него правилно са установени фактите по делото, поради което на основание чл. 272 ГПК е препратила към тази част от решението. Съдът е счел за несъответна на доказателствата по делото поддържаната от въззивника БТА теза, че не е приел нито една от извършените СМР в обекта, тъй като протоколите не били подписани от представляващия агенцията. Преценил е, че, предвид необходимостта от специални технически знания, възложителят е делегирал правомощията си по оценка и приемане на СМР на лице с инженерно образование в тази област, какъвто е инженер Бояджиев, с когото е бил сключен договор за осъществяване на инвеститорски контрол, а отделно от това, е бил сключен договор с архитектурна агенция “Братя Кадинови“ за упражняване на авторски надзор, част от който е участието в комисии по етапното приемане на извършените строителни работи и подписването на строителни книжа.

Съобразил е, че всяко лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания. Поради това e приел, че протоколите от 01.10.2018 г. и от 09.10.2018 г. дават израз на съгласието на възложителя безрезервно да приеме описаните в тях СМР, тъй като подписите на инженер Бояджиев и архитект Кадинов гарантират, че видовете работи са извършени и подлежат на заплащане. От значение единствено в отношенията между възложителя и поверениците му е евентуалното неодобрение на извършените от тях действия, но това според въззивния съд не може да се отрази на правата на изпълнителя да получи възнаграждение за описаните в протоколите СМР. Същите съображения е счел за приложими и относно извършените в хода на изпълнението на договора замени на едни СМР с други. Мотивирал е недопустимост на възраженията относно разминаване на положената настилка в обекта с техническото задание и, че вложените материали не съответстват на уговореното в договора качество, тъй като в протокола 09.10.2018 г. е посочено, че всичко изпълнено на обекта съответства на договореното и няма недостатъци. Вследствие на това съдът е счел за необосновано особеното мнение на вещото лице Петков, който е изразил становище, че вероятно настилката е компроментирана поради използване на некачествен материал /материал, който с времето е продължил да съхне/, лоша основа /циментова замазка/ или лош монтаж. Съставът на Апелативен съд София е отделил като безспорно обстоятелството, че на 18.06.2018 г. помещението, в което са били извършвани възложените строително-монтажните работи е било наводнено от дъждовни води и шест 4 месеца по-късно самият възложител е установил, че в помещението влажността е над нормата, което еднозначно е потвърдено и от вещите лица Кошева и Терзиев. Според заключението на мнозинството експерти тази влажност е въздействала върху качеството на дървената настилка и е предпоставила появата на фуги. В заключение съдът е направил извод, че, независимо дали влажността е произтекла от наводнението или от спецификата на помещението /сутерен/, и в двата случая е поради причина на външни влияния, а не по вина на изпълнителя. В мотивите на въззивното решение съдът абстрактно е допуснал, че, ако причината за образуването на фугите е използването на лош материал, или на скрити недостатъци в циментовата замазка, или на некачествен монтаж, то доказването на тези факти е изцяло в тежест на заинтересованата страна - възложител, но такива доказателства по делото не са били ангажирани. По-нататък в решението въззивният състав е оценил причиненото наводнение като резултат от небрежността на възложителя да положи необходимата грижа на добрия стопанин за собствения си имот като вземе всички необходими мерки така, че да не допусне наводнение на сутеренното помещение в сградата. При настъпил падеж за изпълнение на задължението за заплащане на извършените СМР възложителят БТА е изпаднал в забава, поради което въззивният съд е счел за основателна и претенцията за мораторна лихва.