Присъда № 23 от 26.03.2026, Районен съд - Разград

МОТИВИ към присъда № 23/26.03.2026г. по НОХД №1344/26г. по описа на РС – Разград

Повдигнато е обвинение срещу И. П. Т., ЕГН **, за това, че за времето от 01.05.2024г. до 31.12.2025г. включително, в гр. Разград, след като е осъден с Решение № 576/31.08.2022г. по описа на Районен съд - гр. Разград, по гр. Дело № 341/2022г. описа на Районен съд - гр. Разград, влязло в сила на 16.09.2022г. да издържа свой низходящи - децата си: Д.И. Т., род на **г„ като заплаша ежемесечна издръжка в размер на 250 лева и П.И.Т., род на **г., като заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, чрез тяхната майка и законен представител - Ф.А.П. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 19 пълни месечни вноски, за всяко едно от децата, на обща стойност 8170 лева/ 4177, 25 евро - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия Т., да бъде наложено наказание пробация, включващо задължителните пробационни мерки за срок от десет месеца.

Защитата на подсъдимия намира обвинението за доказано и пледира на същия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в минимален размер, като счита, че това наказание в пълна степен би осъществило целите на наказанието и най – вече специалната превенция.

Подсъдимият И. П. Т. признава изцяло фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание – лишаване от свобода.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият И. П. Т. е роден на **, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, работи, адрес за призоваване в страната: гр.**, ЕГН **.

Съдът на основание чл. 373, ал.3 от НПК, приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно:

През 2006 година подс. И. Т. и св. Ф.А.П. заживели на семейни начала в гр. Цар Калоян. От съвместното им съжителство на 28.01.2009г. година се 1 родило първото им дете Д.И. Т., което било припознато от подс. И. Т.. На **г. се родила и дъщеря им П.И.Т., която също била припозната от подс. Ил. Т..

През 2017г. подс. Т. решил да си потърси работа извън пределите на РБългария. За тази цел той напуснал семейството си и отишъл в Шотландия.

Престоял два месеца там и след като не успял да си намери работа се завърнал отново в РБългария. След завръщането си той не се завърнал да живее при своето семейство в гр. Цар Калоян, а останал да живее в гр. София, където си намерил и работа.

По време на престоя си в гр. София, подс. И. Т. рядко изпращал пари за издръжката на двете си деца. По-късно майката на децата му - св. Ф.П. узнала, че същия имал връзка и с друга жена. За да защити правата на децата си, св.Ф.П. сезирала с иск по реда на Семейния кодекс, Районен съд гр. Разград.

Във връзка с депозирания иск от св. Ф.П., било образувано гр.д. № 20223330100341 по описа на 2022 година на РС - Разград.

С Решение № 576/31.08.2022г., което влязло в законна сила на 16.09.2022 година, подс. И. Т. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка за сина си Д.И. в размер на 250 лева/127.82 EUR месечно, а за малолетната си дъщеря П.Т. ежемесечна издръжка в размер на 180 лева/ 92.03 EUR. Тези парични средства подс. И. Т. следвало да заплаща на двете деца чрез законния им представител св. Ф.П..

Поради това, че подс. И. Т. не присъствал на гражданското съдопроизводство по гр.д. № 20223330100341 по описа на 2022 година, по описа на РС - Разград и не бил запознат със съдържанието на постановеното съдебно решение, копие от него му било изпратено от св. Ф.П..

До месец април 2024 година включително, подс. И. Т. изплащал дължимата издръжка за двете си деца чрез тяхната майка и законна представителка - св. Ф. П.. Тъй като през пролетта на 2024г. свидетелката Ф.

П. узнала, че подс. И. Т. е напуснал работа, тя решила да му даде отсрочка за заплащането на ежемесечната издръжка и да го изчака докато отново си намери работа. Въпреки дадената отсрочка, подс. И. Т. не се ангажирал и преустановил да изплаща издръжка за двете си деца в периода от 01.05.2024г. до 31.12.2025г. - общо 19 месеца. Спорадично се срещал с децата и им носил подаръци, като дрехи и обувки, но не се ангажирал с редовното заплащане на дължимата издръжка за двете деца. Поради тази причина св. Ф.П. сезирала с жалба органите на прокуратурата по случая.

В хода на разследването, с оглед установяване на материалното и имотно състояние на подс. И. П. Т. са били изискани справки, от които се установява следното:

Видно от справка от ТД на НАП, офис Разград е посочило, че за периода от 01.04.2024г. до 30.11.2025г. подс. И. Т. не е регистриран като самоосигуряващо се лице.

Службите по “Земеделие и гори” при Община гр. Цар Калоян е 2 удостоверила, че подс. И. П. Т. не фигурира в информационните системи като собственик на земеделски земи и гори.

Агенцията за Социално подпомагане при Община Цар Калоян е удостоверила, че подс. И. П. Т. не фигурира и не е бил обект на социално подпомагане за периода от 01.04.2024г. до 30.11.2025г.

От така констатираното в хода на ДП се установява, че подс. И. П. Т. не е заплатил 19 пълни месечни вноски, за всяко едно от децата, на обща стойност 8170 лева/ 4177, 25 евро.

Подсъдимият И. П. Т., ЕГН ** е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на доказателствата събрани в хода на съдебното следствие и по реда на чл. 283 НПК: Решение № 576/31.08.2022г. по гр.д. № 20223330100341 по описа на 2022 година на РС – Разград, Справка за съдимост на подсъдимия, Характеристична справка на подсъдимия, показанията на св. Ф.А.П., Справка от ТД на НАП - Разград, Службите по “Земеделие и гори” при Община гр. Цар Калоян, Агенцията за Социално подпомагане при Община Цар Калоян.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият И. П. Т., ЕГН ** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 НК. Обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин.

Престъплението по чл. 183 НК е от категорията на т. нар. продължени престъпления. От обективна страна то се характеризира с това, че през периода на бездействие, деецът осъществява непрекъснато състава на престъплението, което се преустановява или с предприемане на дължимото активно поведение или с преустановяване на престъпното състояние поради независещи от извършителя обстоятелства. За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице неизпълнение на две или повече месечни вноски. В случая е налице съставомерно деяние, изразяващо се в бездействие – съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на 19 месечни вноски, по отношение на всяко от двете деца, за период от 01.05.2024г. до 31.12.2025г. включително.

Задължението за издръжка е основно и безусловно задължение и възниква за родителите от правопораждащият юридически факт от категорията на юридическите събития, който в случая е раждането на децата.

От този момент, за всеки един от двамата родители възниква задължение да издържат децата си. Предвид факта, че се касае за издръжка на дете не е налице ограничението, свързано със затрудненията, които се създават на правно задълженото лице. Обстоятелството, че интересите на децата са от първостепенно значение във всички действия, отнасящи се до децата, както и че същите са основна грижа за родителите е видно и от разпоредбите на чл. 3, 3 т. 1 и чл. 18, т. 1 от Конвенция за правата на детето приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.

С оглед изложеното ирелевантно за отговорността на родителя дължащ издръжка е обстоятелството дали същият реализира достатъчно доходи, необходими за неговата и на негови деца издръжка, доколкото не са налице никакви обективни пречки същия да полага труд и да реализира доходи, които да му позволяват да доставя дължимата за децата издръжка.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на същия са намерили отражение всички елементи на състава на престъплението, за което е предаден на съд, а именно, че е осъден да издържа свои низходящи от първа степен, които са малолетени, както и че не е изпълнил задълженията си през инкриминирания период, като във волево отношение, подсъдимият пряко е целял настъпването на общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното настъпване.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 183, ал. 1, вр. ал.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност, която разкрива конкретното деяние, и която степен на обществена опасност намира за по-висока, с оглед дългия период от време, през който децата са били лишени от необходимите им средства, за задоволяване на техни преки и непосредствени нужди от първа необходимост за храна и облекло.

Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата квалификация.

При отчитане на всички тези обстоятелства съдът намира, че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, следва да бъде определено съобразно правилата на чл. 54 НК, доколкото по делото не са налице нито многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство, което да обуславя приложението на чл. 55 НК.

В този смисъл съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл. 58а, ал.1 от НК, намали размера на наложеното наказание с 1/3 и определи наказание бишаване от свобода в размер на четири месеца, като чл. 66, ал.1 от НК, отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок в размер на три години. Съдът намира, че 4 така наложеното наказание е съответно на извършеното деяние, мотивите и подбудите довели до осъществяването му, както и с оглед личността на дееца и ще осъществи целите си по чл. 36 от НК.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 23 гр. Разград, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА и прокурора Г. Г. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Наказателно дело от общ характер № 20263330200134 по описа за 2026 година ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия И. П. Т., роден на **, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, работи, адрес за призоваване в страната: гр.**, за ВИНОВЕН за това, че за времето от 01.05.2024г. до 31.12.2025г. включително, в гр.Разград, след като е осъден с Решение №576/31.08.2022г. по описа на Районен съд - гр. Разград, по гр. Дело № 341/2022г. описа на Районен съд - гр. Разград, влязло в сила на 16.09.2022г. да издържа свой низходящи - децата си: Д.И. Т., род. на **г., като заплаша ежемесечна издръжка в размер на 250 лева и П.И.Т., род. на **г., като заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, чрез тяхната майка и законен представител - Ф.А.П. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 19 пълни месечни вноски, за всяко едно от децата, на обща стойност 4177, 25 евро /8170 лева/ - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 то НК му НАЛАГА НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалява с 1/3 и ОПРЕДЕЛЯ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяване на наказанието за изпитателен срок в размер на ТРИ ГОДИНИ.