Решение № 21 от 17.01.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. С.З., 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело № 20225500900191 по описа за 2022 година

В исковата молба се твърди, че съгласно устен договор между „М.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., *****, представлявано от Д.А.Д. в качеството му на възложител и С. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Н.З. ул.****, представлявано от М.Х.П. в качеството му на изпълнител възложителя възложил, а изпълнителят приел да извърши СМР на обект ”Жилищни сгради с местонахождение УПИ 1X64 и-Х-65 кв.654“ по плана на гр.С.З. подробно описани в приемно предавателен протокол наименуван Проткол №1 от 12.12.2018г. за установяване завършването и заплащане на натурални видове СМР обр. 19.

На 12.12.2018г. били приети без възражения подробно писани по вид, количество и стойност СМР предмет на договора. Издадена била ДФ №34/12.12.2018г.

На 12.02.2020г. съгласно протокол от общото събрание на С. ЕООД ЕИК **** било взето решение да се продаде вземането от М. ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление, гр.С.З., *****, представлявано от Д.А.Д. по приемно-предавателен протокол от 12.12.2018г. на стойност 56 223,22 лв. срещу извършването на оценка на ДМА по друг договор, като се сключи договор за цесия с Фондация „Ц.К.С.”, с ЕИК: *****, с адрес на управление: гр.С., *****, чрез председателя Ц.Н.П. относно вземане от М.

1

ООД, ЕИК *****. В т .3 от протокола на общото събрание от 12.02.20г. били делегирани права и е било възложено на И.М.П., ЕГН ********** с нотариално заверено пълномощно да подпише договора за цесия между С.

ЕООД, ЕИК **** и Фондация „Ц.К.С.”, ЕИК-*****, а в т. 4 е взето решение И.М.П., ЕГН ********** с нотариално заверено пълномощно да подпише и организира връчване на уведомление за сключения договор за цесия на М.

ООД - гр.С.З..

На 14.03.20г. бил подписан договор за цесия между С. ЕООД, ЕИК **** и Фондация „Ц.К.С.”, ЕИК *****.

На 14.03.20г. бил подписан протокол на основание чл.3, ал.1 и ал.2 по договор за цесия между С. ЕООД, ЕИК **** и Фондация „Ц.К.С.”, ЕИК *****, с което се удостоверявало извършването на услугата - оценка по ДМА от страна на Фондация „Ц.К.С.” в полза на С. ЕООД.

На 14.03.20г. било предоставено уведомление по чл.99, ал.4 от ЗЗД от С.

ЕООД, ЕИК **** до М. ООД, ЕИК ***** с което кредитора уведомявал длъжника за извършената цесия по дължимото вземане.

С оглед изложеното ищецът прави искане да бъде постановено решение, с което М. ООД ЕИК ***** да бъде осъдено да заплати на Фондация „Ц.К.С.”, ЕИК ***** сумата 56 223,22лв. /петдесет и шест хиляди двеста двадесет и три лева и 0,22 ст./, представляваща стойността на изпълнените и приети СМР по устен договор от 23.10.2017 г., съгласно приемнопредавателен протокол, акт обр .19 от 12.12.2018 г. и мораторна лихва върху главницата за времето от 12.12.2018г. до 13.07.2020г. в размер на 9 058,18 лв.

/девет хиляди петдесет и осем лева и 0,18 ст./, както и законната лихва от подаването на исковата молба.

Претендират се направените по настоящото дело съдебно-деловодни разноски и такси, както и юрисконсултско възнаграждение.

С уточняваща молба от 29.11.2021 г. ищецът посочва, че договорът за СМР между М. ООД, с ЕИК *****, в качеството му на възложител и С.

ЕООД, ЕИК **** в качеството му на изпълнител е бил сключен устно на 23.10.2017г.

Посочва, че изпълнените CMP по вид и стойност, съгласно ППП обр.19 от 12.12.2018г., единичните цени и стойността на изпълненото СМР без добавено ДДС са както следва:

2

ФАСАДА

1. Разбиване на стоманобетон с ел .къртач, събиране и сваляне с чували - 1,13 м3 х 219,87 лв. = 248,45 лв.

2. Демонтаж керемиди – 190м 2 х 6,80 = 1292 лв.

3. Демонтаж ламаринена обшивка – 65 м 2 х 5,28лв.=343.20 лв.

4. Демонтаж двойна летвена скара – 190 м 2 х 2,20 лв. = 418 лв.

5. Грундиране с бетон контакт по тухлени стени 374 м 2 х 3,62 лв.

=1353,88 лв.

6. Шприцоване с циментов разтвор по стени -машинно полагане 374 мг х 21,20лв =7928,80 лв.

7. Санираща вароциментова хастарна мазилка с готова смес „вебер” 374 м: х 33,82 лв. = 12648,68 лв.

8. Направа на фасадна топлоизолация с каменна вата 100 мм 249,80 мг х 68,70 лв. =17161,26 лв.

9. Доставка и поцинкована мрежа с р-р 3/4x3/ по фасади - 132,20 м; х 13,24 лв. =1750,33 лв.

10. Направа шпакловка с готова смес „вебер профешън - 97.60 м х 16,78 лв. =1637,73 лв.

ВЪТРЕШНИ СМР

11. Облицовка на стени с влагоустичив гипскартон”ладура „ с монтаж лепило - 47 мг х 44,05 лв =2070,35 лв.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът заявява, че договорът за цесия от 14.03.2020г. противоречи на закона, тъй като обективира извършването на стопанска дейност от страна на ищеца, която същият, в качеството му на Фондация с ясно дефинирани цели и средствата постигане на целите нямал право да извършва.

Счита, че като юридическо лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ), Фондация „Ц.К.С.” следва да се подчинява на особените изисквания на ЗЮЛНЦ, съгласно който „Фондация се учредява приживе или по случай на смърт с едностранен учредителен акт, с който безвъзмездно се предоставя имущество за постигане на нестопанска цел”. В чл.2 на учредителния акт на фондацията, публикуван в ТРиРЮЛНЦ, както и по партидата й в същия регистър са 3 посочени целите на учредяването й, а именно: „Фондацията цели чрез запазване, развитие и популяризиране на културата, традициите, спорта и туризма да подпомага цивилизационния процес и да съдейства за: утвърждаването на народната ни идентичност; отстояване на етнокултурното право; отстояване правото на младежта за развитие и реализация; развитие на международните връзки чрез културно и спортно сътрудничество.“ Посочените в чл.3 на учредителния акт средства за постигане на целите били в синхрон с възможността чрез тях да се постигне заложената нестопанска, идеална цел, заради която Фондация „Ц.К.С.“ била учредена и съществува.

Посочва се, че българският закон принципно позволява на фондациите, в качеството им на ЮЛНЦ да извършват стопанска дейност, като в ЗЮЛНЦ бил възприет принципаът, че водещи при създаването на ЮЛНЦ са именно целите, а не средствата за тяхното постигане, които в своята съвкупност образуват предмета на дейност. Развиват се съображения, че дейността на една фондация може да има както нестопански, така и стопански характер, стига тя по своята природа да представлява средство за постигане на основните, нестопански цели на организацията. Към общите законови изисквания за стопанската дейност, валидни за всички правни субекти, ЗЮЛНЦ поставял допълнителни и ограничителни критерии, за да се гарантира, че дори и да извършват стопанска дейност, ЮЛНЦ ще работят изрично за постигане на нестопанските си цели. Съгласно чл.3 ал.3 от ЗЮЛНЦ Юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. По нататък в алинея 4 на същия член е посочено, че „Предметът на стопанската дейност се определя в учредителния акт на юридическото лице с нестопанска цел”, същият се вписва в поле „6г Предмет на допълнителна стопанска дейност“ по партидата на лицето в ТРиРЮЛНЦ.

Посочва се, че законът поставя изискването в учредителният акт на ЮЛНЦ изрично да е регламентиран предмета на стопанска дейност, която лицето ще извършва. Трябвало да се посочи конкретния тип сделки, които формират предмета на допълнителната стопанска дейност, а не да се използва обща формулировка. В учредителния акт и по партидата в ТРиРЮЛНЦ на Фондацията Ц.К.С., ЕИК *****, не бил посочен никакъв предмет на 4 стопанска дейност, нито общ, нито конкретен.

В същото време договорът за цесия от 14.03.2020г. разкривал един чисто стопански, чисто търговски характер на дейността на фондацията-ищец.

Твърди се, че основният предмет на договора (придобиването на едно спорно търговско вземане) и уговорената насрещна престация (извършване на услуга по оценка на ДМА на строителен обект Винарски комплекс) по никакъв начин не кореспондирали нито със целите на фондацията, нито със средствата за постигането й. Ответникът заявява, че подобна стопанска дейност, развивана от Фондацията-ищец е незаконосъобразна. С извършването й се нарушавали законови принципи на уредбата на съществуването и функционирането на ЮЛНЦ, което прави договора за цесия нищожен поради противоречие със закона. Посочва се, че законодателят изрично е предвидил, че при осъществяване на дейност, която противоречи на закона и на добрите нрави ЮЛНЦ подлежи на прекратяване от Окръжния съд по седалището му.

Прекратяването може да се поиска от всеки заинтересован или от прокурора, съгласно чл. 13, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3, б. „б" ЗЮЛНЦ.

Дори съдът да приеме, че ищецът, упражнявайки стопанската дейност, обективирана в договора за цесия от 14.03.2020г. не нарушавал забраняваща, императивна правна норма, което да доведе до обявяване на договора за нищожен поради противоречие със закона, заявява, че същият противоречи на добрите нрави. Заявява че обществено неприемливо е при ясно проведено законодателно разграничение при регламентирането на дейността на ЮЛНЦ и на Търговските дружества, като първите са поощрени с известна свобода, която им е предоставена при осъществяване на нестопанската им дейност с оглед постигане на идеалните им цели. В същото време, обаче, били поставени и ясни ограничения и изисквания при извършване на стопанска дейност.

Твърди се, че Фондацията ищец, използвайки формалната си юридическа правоспособност сключвала договори и извършвала дейности, които нямат нищо общо с идеалната цел на съществуването й, като пример в това отношение бил и воденето на настоящия процес. Счита, че подобни проявления са укорими от морална гледна точка и влошават общественото доверие и авторитет към ЮЛНЦ, чиято цел на съществуване е винаги 5 идеална.

На следващо място ответникът заявява, че договорът за цесия е нищожен и на още едно основание, а именно сключен е с цел да се заобиколи законовата невъзможност на едноличния собственик на капитала да заведе дело и да води валиден процес с пълномощното, с което разполага и което е приложил по делото, тъй като съгласно чл. 26 ал.2 ТЗ, пълномощникът може да води съдебни дела само ако е изрично упълномощен от управителя.

Посочва се, че всички представени по делото документи касаещи цесията самият договор, протоколът по договора за цесия, уведомлението до длъжника - били подписани не от управителя на „С.“ ЕООД, посочен в тях като представляващ дружеството, а от едноличния собственик на капитала И.М.П..

Нещо повече, И.М.П. взел решение за сключване на договора за цесия в качеството си на едноличен собственик на капитала, като е провел събрание, в чийто протокол (приложен към исковата молба) било вписано, че участва и управителят на дружеството, което формално отговаря на изискването на чл.136 ал.2 ТЗ. При подписите под текста на протокола обаче се виждло, че управителят М.П. всъщност не е участвал при вземане на решението, а отново е подписан от едноличния собственик на капитала Иван Попов. В същото време, видно от изложението по-долу и от приложените към отговора документи, според ответника става ясно, че управителят на дружеството функционира като такъв, именно той е подписал договор за строителство (с друго лице) и е анулирал с подписа си издадената въз основа на протокола за СМР от 12.12.2018г. фактура. Счита се, че именно с цел избягване на съгласието за водене на подобно дело от страна на управителя на дружеството, едноличният собственик на капитала е прибягнал до прехвърляне на вземането, за да може друг да заведе легитимен (на пръв поглед) процес.

Ответникът твърди, че договорът за цесия не е бил съобщен на длъжника от първоначалния кредитор и прехвърлянето на вземането нямало действие спрямо него. Посочва се, че в исковата молба е посочено, че „на 14.03.20г. е предоставено уведомление по чл.99 ал.4 от С. ЕООД до М. ООД“, като датата 14.03.2020 съвпадала с датата на подписване на договора за цесия.