Решение № 397 от 25.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Велико Търново, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Гражданско дело № 20244100100525 по описа за 2024 година

По реда на чл. 422 от ГПК са предявени са искове с правно основание чл. 430 и чл. 432 от Търговския закон.

Ищцовата страна - „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”-АД, гр. София - излага в исковата си молба, че по силата на договор за кредит от 03.12.2019 година на ответницата е предоставена сумата от 40 000 лв. Последната спряла плащанията, заради което считано от 29.06.2023 година банката обявила кредита за предсрочно изискуем.

По реда на настоящото производство претендира признавяне на вземания в размер на 31 662,68 лв., главница по кредита, на 2 799,22 лв., договорна лихва за времето 03.06.2022 год. – 29.06.2023 год., на 968,18 лв., обезщетение за вреди от забава в размер на законната лихва върху главницата за времето 03.06.2023 год. – 13.08.2023 год., на 229 лв., договорени такси по кредитното отношение, за законна лихва върху главницата от 25.08.2023 година до окончателното й заплащане. Претендират се разноски за заповедното и за исковото производство.

Ответникът - Т. О. А. – чрез особения си представител оспорва исковете, позовавайки се на нищожност на договора по чл. 10, ал.1 от Закона за потребителския кредит. Отрича последиците на обявената предсрочнаизискуемост. Изявлението на банката в този смисъл не било ясно.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено:

Не се спори, видно е от приложените към исковата молба документи, че страните са постигнали съгласие банката-ищец да предостави на ответницата сумата от 40 000 лв. срещу лихва и такси по обслужване на банкова сметка и кредитното отношение.

1

Сумата е усвоена вцялост, а понастоящем са дължими вземания за главница, договорна, мораторна лихва и такси в стойностите, претендирани в исковата молба – неоспорената от страните икономическа експертиза. Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем от 29.06.2023 година - писмо, разписка и протокол на съдебния изпълнител Виктор Георгиев на листи 62 и следващите от препистата по делото.

Исковете са доказани по основание и основателни в търсения размер. По делото е доказано съглашението за кредитиране на ответника – договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. от ТЗ с предмет сумата от 41 800 лв. лв., режим на погасяване и лихви, описани в исковата молба.

В качеството си на банка, ищецът е предоставил договорената сума и с това точно по смисъла на чл. 63 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ е изпълнил договорните си задължения и се явява изправна по спора страна.

В качеството си на заемател ответницата е приела сумата, но като е спряла плащанията е в неизпълнение на основното си договорно задължение по чл. 430, ал. 1 от ТЗ, заради което предпоставките по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ са налице, възникнало е правото да се обяви предсрочна изискуемост по чл. 432 от ТЗ и исковете са доказани по основание. С цитираната експертиза вземанията са установени в търсения размер и следва да бъдат уважени, според заявеното.

Възраженията на особения представител на ответницата са в противоречие с цитираните по-горе документи, заради което не могат да бъдат съобразени при решаване на спора. Без правно значение е каква част от задълженията си ответникът е изпълнил, защото предмет на делото е неплатената част от вземанията по кредитното правоотношение. В задачите на ответника е да докаже плащане или погасяване на вземанията по друг погасителен способ. Това по делото не е сторено.

Текстът на договора и погасителният план са написани със щрифт, безпрепятствено ползовялащ на потребителя да се запознае със съдържанието на документите. В това се състои смисъла на изискването по чл.10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит и в казуса това е спазено.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът право на разноски, по делото доказани като сума от 13 303,25 лв. Следва да се присъдят с решението по делото.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Признава за установено по реда на чл. 422 от ГПК спрямо Т. О. А., ЕГН: **********, гр.

Велико Търново, ул. „Краков“ № 11, вход Б, етаж 5, ап. № 21, че дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”-АД, гр. София, сумата 31 662,68 (тридесет и една хиляди шестстотин шестдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки) лв., главница по договор за 2 потребителски кредит от 03.12.2019 година, сумата 2 799,22 (две хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и двадесет и две стотинки) лв., договорна лихва за времето 03.06.2022 год. – 29.06.2023 год., сумата 968,18 (деветстотин шестдесет и осем лева и осемнадесет стотинки) лв., обезщетение за вреди от забава в размер на законната лихва върху главницата за времето 03.06.2023 год. – 13.08.2023 год., сумата 229 (двеста двадесет и девет лева) лв., договорени такси по кредитното отношение, и законна лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата от 25.08.2023 година до окончателното й заплащане, на основание чл.

430 и чл. 432 от Търговския закон.

Осъжда Т. О. А., ЕГН: **********, гр. Велико Търново, ул. „Краков“ № 11, вход Б, етаж 5, ап. № 21, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”-АД, гр. София, сумата от 13 303,25 (тривнадесет хиляди триста и три лева и двадесет и пет стотинки) лв., разноски по делото и по заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3