Решение № 386 от 17.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 599/2023
- Вид
- Решение № 386
- Подписан
- 17.11.2023
- В сила
- 31.10.2024
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Асен Валериев Велев, Венцислав Стоянов Маратилов
Цитирани разпоредби
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.31 · Закон за задълженията и договорите
- чл.31, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.32 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 32, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.94 · Правилник за администрацията в съдилищата
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 386 гр. П., 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Асен В. Велев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20235200500599 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр. д.№ 566 по описа на съда за 2020 година ,по иска на П. Д. Д. с ЕГН ********** от с. О., обл. П., ул.
„К. П.В.“ №12 - недееспособен, действащ чрез настойника си Р. М. П. с ЕГН ********** от гр. Б., обл. П., *** против М. К. А. с ЕГН ********** от с. О., обл. П., ***, е постановено унищожаването на основание чл.31, ал.1 ЗЗД на сключеният между страните договор за продажба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. О., обл. П., одобрени със заповед №РД-18-279/31.08.2017г. на ИД на АГКК, представляващ нива с площ 9.261 дка, четвърта и пета категория на земята, находяща се в землището на с. О., местност „О.“, при съседни имоти:
***, ***, *** и ***, за който е съставен нот. акт №67/24.09.2015г., том II, per. №2977, h o t . д . №232/2015г. по регистъра на Ю. В. - нотариус с per. №436 в НК.
Осъдена е М. К. А. с ЕГН ********** от с. О., обл. П., *** да заплати на П. Д. Д. с ЕГН ********** от с. О., обл. П., *** недееспособен, действащ чрез настойника си Р. М. П. с ЕГН ********** от гр. Б., обл. П., ***, съдебни разноски в размер на 781.98 лева.
В срок така постановеното решение е обжалвано от М. А. ,чрез процесуалния си представител адв.К..
1
Излага оплаквания , че решението е необосновано, постановено е при непълнота на доказателствата, при нарушение на процесуалните правила и в противоречие на материалния закон.
Съдът бил длъжен да следи за процесуалната легитимация служебно.
Уважен бил иск на П. Д. Д. по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, въпреки че производството не било заведено от негово име. Видно от депозираната искова молба ,искът бил предявен от Р. М. П., в качеството й на настойник на П. Д. Д.. Никъде в обстоятелствената част на исковата молба не се излагали факти и обстоятелства, че ищец е П. Д.. Никъде в петитума не било направено искане по отношение на П. Д. да бъде унищожена процесната сделка. Акцентирано е само върху порочността на сделката и са изложени твърдения защо тя следва да бъде унищожена. Въпреки това в определението си по чл. 140, ал.3 от ГПК съдът приел, че ищец е П. Д. и не дал указания за отстраняване на нередовността на така предявения иск.
Съдът се произнесъл по недопустим иск. Искът по 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко -продажба на недвижим имот, за който е съставен н.а. 67/24.09.2015 г., т. II, per. № 2977, н.д. 232/2015 г. по регистъра на нотариус Ю. В. бил погасен по давност, което е преклудирало правото на иск, предявен от настойника Р. П.. Първоинстанционният съд не приложил правилно разпоредбата на чл. 32, ал.2 от ЗЗД, а именно от кога започва да тече давностния срок по чл. 32, ал.2 от ЗЗД, в хипотезата на поставяне под запрещение на прехвърлителя по процесната сделка.
Анализирани са доказателствата, касаещи извършването на сделката , поставянето на лицето под запрещение в светлината на изчисляване на срока на погасителната давност. Подържа се ,че е изтекла и иска е погасен по давност.
Едва след представянето по делото на протокола , с който е назначен първия настойник ставало, ясно, че давността е изтекла. Това доказателство било представено в съда на 29 юни 2023 г. Възражението за изтеклата давност било направено, след като това доказателство станало известно.
Възражението било направено своевременно, тъй като в хипотезата на чл.
147 от ГПК ответникът може да твърди нови обстоятелства в първоинстанционното производство само ако не е могъл да ги узнае и посочи своевременно, както и да твърди нововъзникнали обстоятелства, които са от 2 значение за делото. Крайният момент за това е приключването на съдебното дирене. Чрез тази разпоредба законодателят уреждал принципната допустимост за въвеждането на нови средства за защита от страна на ответника след изтичането на срока за отговор на исковата молба. Правото на ответника да направи възражение, което се основава на ново обстоятелство, което не е могъл да узнае, посочи и представи своевременно, се предопределяло от задължението за съда при постановяването на съдебното решение да вземе предвид фактите, които са настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право (чл. 235, ал. 3 ГПК) Съдът обосновал решението си с приетите по делото две експертизи.
Първата такава, изготвена от в.л. Д., изобщо не следвало да бъде обсъждана и кредитирана процеса, тъй като с поведението си вещото лице се дискредитирало и показало лична заинтересованост и предубеденост по фактите и въпросите по които следвало да даде отговор. Съдът следвало да отведе това вещо лице ,като това становище се обосновава с отношения между процесуалния представител и експерта.
Приетата на 29 юни 2023 г. втора съдебно медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р М. била оспорена от ответницата ,чрез процесуалния и представител. Съдът неоснователно отказал поставяне на допълнителните въпроси към експертизата, или назначаването на повече вещи лица по реда на чл. 200, ал.3 от ГПК, с което делото останало неизяснено по вина на съда.
Така били ограничени правата на страната , нарушен бил принципа на равнопоставеност на страните .
Съдът не обсъдил всички доказателства по делото, поради което направил неверни правни изводи. Така например не била обсъдена разписката от 24.09.2015 г. Установило се от свидетелските показания, че П. Д. сам е предложил да продаде имота си, тъй като е имал нужда от средства да се издържа. Получил е сума далеч над уговорената в нотариалния акт, за което е подписал тази разписка . Съгласил се е да се впише в нотариалния акт по ниска цена, за да се заплатят по-малки такси по прехвърлянето на имота.
Всичко това говорело, че към датата на процесната сделка продавачът е можел да ръководи действията си и е разбирал смисъла на извършеното от него.
Съдът не анализирал правилно и свидетелските показания.
3
При преценката дали дееспособно лице , сключило договора е могло при сключването му да разбира или да ръководи действията си, съдът следвало да съобрази освен медицинските, още и житейските и юридическите критерии, разглеждайки заключенията на приетите медицински експертизи заедно с всички други ангажирани по делото доказателства, относими към състоянието на лицето за релевантния момент. Решаващият извод по основанието на иска в хипотезата на чл. 31 , ал.1 ЗЗД не следвало да се основава само на медицинските определения за състояние при душевна болест. Следвало да се преценят в съвкупност доказателствата, включително ангажирани в подкрепа на довод за съзнателни и волево насочени действия на лицето през изследвания период, дори тези доказателства да имат само косвено значение. Необходимо било да се обсъждат и доводите на страните за връзката между фактите. В тази връзка следвало да се анализират показанията на св. Ю. В. - нотариуса изповядал процесната сделка, св. Вили Ф. - служителката в кметство О., сключването на предходни и други сделки с недвижими имоти, изписването на името самостоятелно и напълно правилно, както и описаните по-горе обстоятелства. Всичко това водело до извода, че П.
Д. е разбирал значението на постъпката си, изразяваща се в сключването на процесната сделка. Продължителността на установено болестно състояние не била от решаващо значение в хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, но била от значение степента на психичните нарушения , интензитетът и механизма на проявата им. Не било изключено лицето да е в невъзможност за съзнателна оценка и разумно действие поради болестно състояние с голяма давност, което не е било своевременно констатирано медицински . При някои, но не при всички заболявания и с оглед вида и степента им ,съдът може да направи достатъчно обоснован логически извод ,че щом по медицински критерии лицето не е било в състояние да разбира и ръководи постъпките си изобщо, тази невъзможност се проявява и в конкретния изследван по делото момент, но само ако засвидетелстваното медицински състояние е трайно, а проявленията му засягащи критично съзнанието или волята са установени като постоянни, без ремисии . Приетата по делото единична експертиза на в.л. д-р М. не можела да бъде изцяло кредитирана. Вещото лице не можело да даде отговор на въпроса дали лицето е възможно да бъде в ремисия без да извърши личен преглед на болния. Такъв, както се установи не е извършван.
Експерта не можел да се базира само на медицински епикризи с по-раншна 4 дата, по-близки до процесната. Изводът, че пациентът е бил в невъзможност да се е намирал в състояние на ремисия не бил подкрепен с никакви доводи.
Още повече, че вещото лице не обосновало с никакви медицински или научни обективни познания, които да обосноват извода му за „липса на основание да приемем пълна дееспособност по-рано.“ В случая не е необходимо продавачът по процесната сделка да е бил в пълна дееспособност. От юридическа гледна точка е съществено наличието или не на болестно състояние, което към момента на процесната сделка до такава степен да е нарушила психичната устойчивост на продавача, че с оглед на интензитета на заболяването и механизма на заболяването, да водят до невъзможност лицето да разбира смисъла и значението на постъпките си или да ръководи действията си. Вещото лице в заключението си не отговорило категорично, че заболяването на П. Д. към процесния период не му е позволило да разбира смисъла и значението на постъпките си или да ръководи действията си.
Напротив, изложил е, извод точно в обратен смисъл, че не всички болни от параноидна шизофрения, което заболяване да е водеща причина за недееспособност, губят способността си да разбират свойството и значението на постъпките си или да ръководят действията си. Изводът на експерта в последното изречение, не давал възможност от медицинска гледна точка да се приеме, че П. Д. не е разбирал смисъла на действията си или не е ръководил постъпката си.
Моли решението да бъде отменено и производството по делото прекратено , евентуално – иска – отхвърлен.
Направено е доказателствено искане – за назначаване на експертиза тройна съдебно-медицинска експертиза, като вещите лица след като се запознаят с материалите по делото и извършат личен преглед на П. Д., съобразят разписката от 24.09.2015 г. за получената действителна цена по процесната сделка, отговорят на поставените въпроси към експертизата , изготвена от в. л. д-р М. като съобразят факти, общоизвестни с оглед на публичността на имотния регистър, изразяващи се в извършено на 03.11.2014 г. дарение на идеални части от поземлен имот в с. Пищигово, както и имотна сделка с парцел , находящ се в с. О., ул. „Ал. Стамболийски“ на 27.10.2021 г., дали това има отношения за неговото медицинско състояние да разбира свойството и значението на извършените от него действия относно процесната сделка. На това искане съдът е отговорил с протоколно 5 определение , като счита ,че от първоинстанционния съд не е допуснато процесуално нарушение. Заключенията на експертите са компетентни и обосновани.
В срок е постъпил писмен отговор. Излагат се доводи за правилност на решението.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение , прие, че обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.
Доводите във въззивната жалба за недопустимост на решението са неоснователни. Искът е предявен от настойника Р. П. ,в качеството и именно на такъв на П. Д. и е напълно ясно ,че се цели реализиране и защита на интересите на поставеното под запрещение лице.
Поради това и исковата молба не е страдала от пороци, правилно съдът е констатирал активната легитимация в процеса и постановил решение по така предявения иск.
Няма основание да се приеме ,че постановеното решение е недопустимо.
Срокът по чл.32 ал.2 от ЗЗД е давностен , не се прилага служебно от съда и е от значение за основателността на иска ,а не за неговата допустимост.