Решение № 12731 от 26.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12731 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20261110105583 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на Й. М. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.

..............., срещу „..........“ ЕООД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр.

............., с която е предявен за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1......... г., като противоречащ на закона.

В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че на 08.06.2022 г. между ищцата Й. М. М. – в качеството на кредитополучател, и ответното дружество „..........“ ЕООД – в качеството на кредитор, е сключен Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № ............азмер на 400,00 лева, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне сума в общ размер на 420,48 лева, в срок от 45 дни, при фиксиран лихвен процент от 5,12 % и годишен процент на разходите /ГПР/ 49,93 %.

Съгласно чл. 5 от договора, той се обезпечава с поръчителство, предоставено от ......... в полза на дружеството-кредитор. Твърди се, че в договора за кредит не е посочен размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. Сочи се, че след като е усвоила сумата, ищцата е установила, че са й начислени такси за обезпечение с поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на ответника, в размер на 171,52 лева. Оспорва се договора за кредит като недействителен поради това, че дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит. Сочи се, че нито в договора за кредит, нито в ОУ към него, е посочено, че сключването на договора за поръчителство е задължително условие за предоставянето на кредита, каквото се явявало всъщност. Излага се, че не е спазена предвидената от закона форма. Счита се, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и се развиват съображения в насока, че не е ясно как е формиран размерът на ГПР. Твърди се, че посоченият размер на ГПР е грешен, т.к. в него не била включена дължимата сума по договора за предоставяне на поръчителство, а при включването на последната в размера на ГПР, аргументира, че същият надвишава законово допустимия размер. При тези фактически 1 твърдения и наведени правни доводи, ищцата отправя искане към съда за прогласяване на нищожността на процесния договор за кредит, на посочените в исковата молба основания за това. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „.........." ЕООД, с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Признава, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1......... г. с посоченото в исковата молба съдържание. Оспорва доводите на ищеца за недействителност на договора по смисъла на ЗПК. Оспорва поръчителството от ......... да е задължително условие за сключването на процесния договорит за кредит. Твърди, че ......... е самостоятелно юридическо лице и договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което „......“" ЕООД не е страна, съответно евентуалната нищожност на договора за гаранция не води до нищожност на договора за кредит. Признава факта, че възнаграждението за поръчител не е включено в ГПР на договора за кредит, тъй като счита, че то не съставлява разход, който следва да се включва в ГПР. По тези съображения моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1......... г., се установява, че той е сключен на 08.06.2022 г. между „..........“ ЕООД – в качеството на кредитор, и Й. М. М. – в качеството на кредитополучател. По силата на този договор кредиторът е поел задължение да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на сумата от 400,00 лева, при лихвен процент от 5,12 % и ГПР от 49,93 %, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне сума в общ размер на 420,48 лева в срок от 45 дни, считано от датата на превеждане на сумата, в която сума се включват главница и възнаградителна лихва в общ размер за срока на договора от 20,48 лева.

Съгласно чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на дружеството-кредитор. Посочено е, че договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът, както и че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването се извършва чрез одобряване на заема.

По делото е представен и приет Договор за гаранция (поръчителство), сключен между Й. М. М. и "............" p. l. c., със седалище и адрес на управление в .................., което дружеството, в качеството му на гарант, се е задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на Й. М. М. спрямо заемодателя ".........." ЕООД по сключения договор за заем № 1......... г. Уговорено е между страните, че за поетата гаранция, Й. М. М. дължи на "............" p. l. c. такса за предоставяне на гаранция в размер на 171,52 лева.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Стандартен европейски формуляр (СЕФ), видно от който срокът на договора за кредит е 45 дни, със срок на плащане 23.07.2022 г. Съгласно отбелязването в т. 8 от СЕФ, изисканото по договора обезпечение, е договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя, а според отбелязаното в т. 4.3. възнаграждението на поръчителя е в размер на 171,52 лева, която сума не се включва в ГПР.

С проекта на доклад, обективиран в Определение № 16259/29.04.2026 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 10.06.2026 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил, на основание чл. 153 ГПК, за безспорни между страните и 2 ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ на 08.06.2022 г. между ищцата Й.

М. М. – в качеството на кредитополучател, и ответното дружество „..........“ ЕООД – в качеството на кредитор, е сключен Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № 1......... г. по реда на ЗПФУР, по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 400,00 лева, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне сума в общ размер на 420,48 лева в срок от 45 дни, при фиксиран лихвен процент 5,12 % и годишен процент на разходите /ГПР/ 49,93 %;

2./ в ГПР не е включено възнаграждението за поръчител по чл. 5 от договора за кредит.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1......... г., като противоречащ на закона.

В доказателствена тежест на ищеца по иска за нищожност е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на договор за потребителски кредит с ответното дружество, с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. съдържанието на оспорената клауза, което противоречи на императивни материалноправни норми.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в това число, договорът за потребителски кредит е действителен, вкл. договорен индивидуално, както и че клаузата на чл. 5 от него е договорена индивидуално, като за последното не се представят доказателства.

Сключеният между страните Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № 1......... г. има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

3

В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 49,93 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с „............" p. l. c., което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в договора за кредит (чл. 5) изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от ............", тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен. В преддоговорната информация (стандартен европейски формуляр), част 2, точка 8, наименувана „Изисквани обезпечения; описание на обезпечението, което следва да предоставите по договора за кредит“, изрично е отбелязано „договор за предоставяне на поръчителство/гаранция“. Дружеството – поръчител представлява предварително одобрено и известно на кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат с обстоятелствата, при които биват сключвани договорите за поръчителство. Не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че съществуват достатъчно данни за свързаността между кредитора „..........“ и гаранта/поръчител ............" p. l. c. (............), доколкото при извършена справка в ТРРЮЛНЦ и търговския регистър на ............ (...........) се установява, че едноличен собственик на капитала на „..........“ ЕООД е .....“, с предходно наименование ........ Това обстоятелство създава съмнение относно намерението на кредитодателя, въвеждайки задължително условие за отпускане на кредита предоставянето на обезпечение, чрез свое свързано лице, да си осигури едно допълнително възнаграждение по договора, представляващо допълнителна печалба. Съвкупността на всички изброени обстоятелства води до извода, че в разглежданата хипотеза договорът за гаранция няма самостоятелен характер, а следва да бъде разглеждан като част от кредитното правоотношение, защото потребителят е фактически принуден да го сключи с конкретно определено от кредитора свързано дружество, за да бъде отпуснат кредитът. При това положение и доколкото в стандартния европейски формуляр е посочено изрично, че е необходимо предоставяне на обезпечение и това представлява стъпка от електронната процедура по кандидатстване, съдът приема, че предоставянето на обезпечение от ............" p. l. c. представлява задължително условие за получаване на кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит (в този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22, както и Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). Макар всеки един от договорите – този за кредит и за предоставяне на поръчителство, формално да представляват самостоятелни такива, двата договора следва да се разглеждат общо, тъй като са неразривно свързани (така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.) В контекста на изложеното по-горе съдът съобрази, че размерът на възнаграждението за поръчителството – 171,52 лева, се равнява на почти 50 % от размера на предоставената заемна сума – 400,00 лева, и надхвърля 8 пъти размера на дължимата лихва за целия на срок на договора – 20,48 лева, което налага извода, че действителният ГПР по договора за кредит е значително по-висок от обявения в него от 49,93 %, в който е включена само възнаградителната лихва от 20,48 лева – обстоятелство, във връзка с което страните не спорят и е отделено като безспорно с приетия без възражения на страните окончателен доклад. При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен 4 действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед на необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.