Решение № 9 от 04.04.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Монтана, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Търговско дело № 20251600900011 по описа за 2025 година

Производството по делото е по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел / ЗТРРЮЛНЦ/ във връзка с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на ЕТ хххххххх , ЕИК 111564081, седалище гр. М , подадена на 20.03.2025г. по електронен път чрез пълномощник адвокат З. Горанова-Маркова срещу отказ № 20250313112742-3/19.03.2025г. на длъжностно лице по регистрацията да впише заявено заличаване на едноличния търговец.

Твърди се в жалбата, че отказът е незаконосъобразен. Изложени са доводи, че исканото удостоверение по чл. 5,ал.10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ не е условие за вписване заявеното заличаване, тъй като ЕТ е прехвърлил търговското си предприятие с договор по чл. 15,ал.1 ТЗ , вписан по партидата му на 14.05.2010г. , съответно има правоприемник, поради което и не са налице условията на чл. 5,ал.10 КСО за предаване ведомостите за заплати на ТП на НОИ по седалището му. Сочи, че последният обявен в ТР ГФО на ЕТ е за 2009г., което е индиция, че след тази година не е осъществявана търговска дейност. Иска се отмяна на обжалвания отказ и извършване на вписване на заявеното обстоятелство – заличаване на търговеца.

С жалбата са представени писмени доказателства- договор за прехвърляне на търговско предприятие от 26.04.2010г., както и приемопредавателен протокол от същата дата. Приложено е пълномощно за подалия жалбата пълномощник, както и документ за внесена по сметка на съда държавна такса .

Подаден е писмен отговор на жалбата от Агенцията по вписвания чрез главен експерт Милена Попова, упълномощена от изпълнителния директор на АВ да я представлява пред съда, без данни служителят да има юридическо образование. С отговора се оспорва 1 основателността на жалбата.

От приложената преписка е видно, че обжалваният отказ е постановен на 19.03.2025г., като жалбата е подадена на 20.03.2025г. , в срока по чл. 25 от закона , от легитимирано лице , поради което допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Установява се от приложената преписка, че на 13.03.2025г. , чрез пълномощник адвокат З. В. Горанова-Маркова , упълномощена с изрично пълномощно, е подадено заявление за вписване по партидата на ЕТ ххх“ гр. М заличаване на търговеца. Към заявлението са приложени адвокатско пълномощно, декларации по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ, приемо предавателен протокол от 26.04.2010г. , решение от 13.03.2025г. на ЕТ за заличаването му. На 14.03.2025г. са дадени на заявителя указания да представи удостоверение по чл.5,ал.10 КСО до изтичане срока по чл. 19,ал.2 от закона. На същата дата , в изпълнение указанията, заявителят е представил договор за прехвърляне на търговско предприятие , писмено становище във връзка с указаният и решение на ОС Монтана по т.д.

№ 4/2021г. .

По подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията се е произнесло на 19.03 2025г. с обжалвания отказ, като е приело, че от датата на прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ през 2010г. е изминал значителен срок от време, през който е възможно отчуждителят му ЕТхххххда е осъществявал търговска дейност, поради което и при заличаване на ЕТ на основание чл. 60а ТЗ при прекратяване търговската му дейност , се прилага изискването на чл. 10,т.3,б. „в“ от Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ- към заявлението да се приложи удостоверение по чл.5,ал.10 КСО. При липса на приложено удостоверение и след указания за това е отказано исканото вписване.

Отказът е законосъобразен като постановен в съответствие с изискванията на чл. 21, т.4 и т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл. 10 от Наредба 1/14.02.2007г. за водене , съхраняване и достъп до ТР и РЮЛНЦ и чл. 60а ТЗ.

Съгласно чл. 24, ал.1 от ЗТР длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ, когато не са налице изискванията на чл. 21 от ЗТР.

Няма спор по делото и е установено с оглед приложените документи , че заявлението е подадено от оправомощено лице по образец съгласно чл. 10 от Наредбата за водене , съхраняване и достъп до търговския регистър като с оглед заявеното с него се иска вписване заличаване на ЕТ.

Налице е хипотезата на чл. 60а, т. 1 ТЗ, при която съгласно чл. 10 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър – се изисква представяне на удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО за предадени ведомости за заплати.

Въпреки дадените указания заявителят не е изпълнил изискването, поради което закоонсъобразно е постановен отказ.

2

Основният довод на жалбоподателя е, че удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО не е необходимо, тъй като търговското предприятие на ЕТ е прехвърлено по реда на чл. 15,ал.1 ТЗ с договор , вписан по партидата му на 14.05.2010г., като към датата на сключване на договора 26.04.2010г. с приемо-предавателен протокол да предадени на правоприемника ведомостите за заплати и всички трудово-осигурителни документи, отнасящи се до дейността на ЕТ към датата на прехвърлянето. При наличие на този договор, то ЕТ не се явява без правоприемник и представяне на удостоверение за предаване ведомостите съгласно чл. 5,ал.10 КСО не е условие за вписване заличаването му.

Така поддържаният довод би бил основателен в случай, че прекратяването на търговската дейност на ЕТ и искането за заличаването му като търговец е настъпило едновременно със сключване договора за прехвърлен на търговското му предприятие. В случая е безспорно установено, че търговското предприятие е прехвърлено на 26.04.2010г. и вписано в ТР по партидите на правоприемника и отчуждителя на 14.05.2010г. , като ЕТ е запазил фирмата си и търговското си качество. Решението за прекратяване търговска дейност е взето от ЕТ на 13.03.2025г. , на която дата е подадено и заявлението до ТР за вписване заличаването му. След като ЕТ е запазил търговското си качество след 2010г. , то същият може да продължи да упражнява търговска дейност като формира ново търговско предприятие, да развива своя предмет на дейност, вкл. и да наема нови работници и служители. Към 13.03.2025г. липсват доказателства ЕТ хххх да има правоприемник, поради което и е налице хипотезата на чл. 5,ал.10 КСО – заявено заличаване на търговец без правоприемник, при която условие за вписване заличаването е представяне удостоверение от ТП на НОИ за предадени ведомости. Длъжностното лице осъществява формална проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ и няма право да извършва преценка дали след 2010г. ЕТ е извършвал или не търговска дейност при липса на обявен в регистър ГФО след 2009г. . В издадената Инструкция №5/2005г. по приложение чл. 5,ал.10 КСО, изрично е предвиден ред за издаване удостоверение и за търговец, който не е имал наети лица – чл. 22, ал. 2.

Преценката, която извършва длъжностното лице по регистрацията е строго формална, защото законът му е възложил такава с оглед чл. 21 от ЗТР, като самото регистърно производство е строго формално и изисква подаване на заявление по образец / чл. 13 ЗТР/ със съответните приложения съгласно Наредба 1/2007г. . По делото не се установява, към заявлението за вписване заличаване на ЕТ да е приложено удостоверение по чл. 5,ал.10 КСО, каквото задължително се изисква съгласно чл. 10, т. 3,б.“в“ от Наредбата при вписване прекратяване на търговска дейност на ЕТ, а представянето на такова е задължително предвид липсата на данни към 13.03.2025г. ЕТ да има правоприемник.

Предвид гореизложеното обжалваният отказ се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Агенция по вписванията претендира разноски в отговора на жалбата.

Съдът намира, че така направеното искане е изцяло неоснователно предвид следното:

Съгласно чл. 541 ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на 3 молителя, независимо от това дали отказът на длъжностното лице по регистрацията ще бъде потвърден или отменен. Действително, с измененията на чл. 25,ал.6 ЗТРРЮЛНЦ (с ДВ бр.

105/11.12.2020 г.) е предвидено, че съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК.

Препращането обаче, предвид охранителния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е не към нормите на исковото производство /в частност тези по чл. 78 ГПК/, а към разпоредбата на чл. 541 ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след изменението на разпоредбата продължава да има охранителен, а не исков характер. Същото продължава да е едностранно, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване/обявяване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата (изрично предвидено с измененията на ЗТРРЮЛНЦ), не й придава качеството на страна, поради което и независимо от изхода на спора по чл. 25 разноски на жалбоподателя, а още по малко на АВ, която няма качеството на ответник по жалбата, не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81 вр. чл.78 ГПК.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20250313112742-3 от 19.03.2025г. на длъжностно лице по регистрация към Агенцията по вписванията , с който е отказано вписване на заличаване на Едноличен търговец хххххххх , ЕИК 111564081 , гр. М по заявление вх.№ 20250313112742, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд гр. София в 7-дневен срок от съобщаването му .

Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________

4