Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 110 от 08.10.2021, Районен съд - Троян

Съд
Районен съд - Троян
Дело
Гражданско дело 224/2021
Вид
Решение № 110
Подписан
08.10.2021
В сила
04.11.2021
Състав
Десислава Георгиева Ютерова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Троян, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20214340100224 по описа за 2021 година

Производство с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, т.

2 от ГПК.

„ЮБЦ” ЕООД – гр. София, представител Ю.Б.Ц. е предявило против ЕМ. АНТ. СТ. от гр. Троян. П ретендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1084/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Троян за сумата 54,51 лева, представляваща неустойка по сключен договор за далекосъобщителни услеги.

Ищецът се легитимира като цесионер, като твърди, че претендираното вземане се основава на договор, сключено между Е.С. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК 831642181 на 12.10.2017 г. за предсотавяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 2374802002.

Сочи, че с договор за цесия от 16.10.2018 г . вземането е прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на „С. Г. Груп” ЕАД, ЕИК 205942517. С договор за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп” ЕАД, ЕИК 205942517, е прехвърлило вземането, придобито от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК 205680303. За двете цесии длъжникът не е бил уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД , 1 като уведомленията са приложени към исковата молба за връчване на ответника.

Ищецът претендира неустойката в посочения размер на 54,51 лева поради предсрочното прекратяване на договора на 15.01.2018 г. поради неизпълнение на задълженията на абоната-ответник. Сочи, че претендираното вземане е съгласно клауза в т. 2 от договора и представлява сбор от трикратния размер на месечните такси на абонатните услуги, за избрания абонаментен план VIVACOM Mobix 6 0 LTE с месечна абонамента такса в размер на 21,80 лева.

На основание чл. 47 ал. 6 от ГПК на ответника Е.С. е назначен особен представител – адв. П.П. от ЛАК. При проведената процедура по реда на чл.

131, ал. 1 от ГПК адв. П. е представил писмен отговор, с който се оспорва предявената претенция, като счита, че ищцовото дружество не еактивно легитимирано в настоящия процес, от друга страна счита, че не са представени доказателства, от които по несъмнен начин да се установи, че ответницата е била абонат на „БТК“ АД и не заплащала използваните от нея услуги.

В съдебно заседание за ищцовото дружество „ЮБЦ” ЕООД, редовно призовани, не се явява представител. По делото е постъпила молба становище по същество чрез пълномощника адв. Г..

За ответника Е.С. в съдебно заседание се явява назначения му особен представител - адв. П.П., който моли съда да отхвърли така предявения иск.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 о т ГПК във връзка с чл. 12 о т ГПК, намира за установено следното:

Предмет на настоящето прозиводство е задължение, за което съда е издал заповед по чл. 410 от ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 1084/2020 г. на ТРС срещу ответника Е.С.. По издадената заповед по описа на Районен съд - гр. Троян, ответника е осъден да заплати на ищеца - кредитор сумата 54,51 лева, представляваща неустойка за предсрочно погасяване на Договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 2374802002 от 12.10.2017 г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Е.С., за което е издадена фактура от 22.01.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.12.2020 г. до окончателното й изплащане;

2 сумата 25,00 лева, представляваща разноски по делото за платена държавна такса.

По делото е представен договор за цесия по силата, на който ищцовото дружество е придобило претендираното вземане, което се основава на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 2374802002 от 12.10.2017 г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК 831642181 и Е.С..

За задълженията по договора са издадени фактури за месеците октомври, ноември и декември 2017 г.

На 22.01.2018 г. е издадена крайна фактура, по която е начислена претендираната неустойка в размер на 54,51 лева.

С договор за цесия от 16.10.2018 г. вземането е прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на „С. Г. Груп” ЕАД. С договор за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп” ЕАД, е прехвърлило вземането на „ЮБЦ” ЕООД. За двете цесии длъжникът не е бил уведомен по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД , като уведомленията са приложени към исковата молба за връчване на ответника.

Ищецът претендира неустойката в размер на 54,51 лева поради предсрочното прекратяване на договора на 15.01.2018 г. поради неизпълнение на задълженията на ответницата. Сочи, че претендираното вземане е съгласно клауза в т. 2 от договора и представлява сбор от трикратния размер на месечните такси на абонатните услуги.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в срок 3 възражение от длъжника или връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Искът е предявен в предвидения едномесечния срок и е допустим.

Назначения особен представител на ответника - адв. П., оспорва надлежното уведомление на длъжника за извършената цесия.

Установи се в процеса, че и по двата договора за цесия, описани горе, длъжникът не е бил уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като уведомлението е приложено към исковата молба за връчване на ответника.

Съдът намира възражението на адв. П. за неоснователно. В случая цесията е съобщена на назначения на длъжника особен представител с връчване на исковата молба и приложенията към нея, поради което е породила действие и ищецът е активно легитимиран да предяви положителния установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК. Адв. П. не оспорва валидността на цесионния договор, с чието сключване вземането преминава от цедента върху цесионера. С постигането на съгласието цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към този момент. В чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД е регламентирано, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то е било съобщено на последния от предишния кредитор, но неуведомяването на длъжника не води до недействителност на договора. Уведомяването има за цел да създаде сигурност на длъжника и да обезпечи точното изпълнение на задълженията му. В случая от назначения на ответника особен представител не са изложени доводи, че е платил изцяло или отчасти задължението си след датата на сключване на договора за цесия и преди съобщаването му за нея от предишния кредитор. Ето защо съдът счита, че ищецът се явява носител на процесното вземане и цесията е произвела действие спрямо ответника от датата на връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея.

На следващо място следва да се отбележи, че е налице константна практика на ВКС относно начина на уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Според нея уведомяването за извършената цесия може да се прави от новия кредитор, който обаче следва да е упълномощен от стария кредитор, като това уведомяване може да стане и с връчването на исковата 4 молба за отговор, към която ИМ е приложено уведомлението по чл. 99 от ЗЗД. В конкретния казус от страна на ищеца към исковата молба е приложено уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД съгласно уговореното от страните в Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.

Спорен по делото е въпросът, дали уведомлението за извършената цесия може да бъде връчено на особения представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, за да породи действие на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.

На съдебния състав е известна противоречивата на практика на съдилищата по този въпрос, която не е уеднаквена по тълкувателен път от ВКС. В Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т. д. № 193/2018 г. обаче ВКС приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банкатаищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. В мотивите на своето решение ВКС приема, че на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 от ГПК, ал.1 - 5 с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС /Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т.о. , Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г.о. и др./ се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл.

50 от ЗННД вр.чл. 47 от ГПК, ал.1 - 5. Отсъствието от адреса по чл. 47 от ГПК се удостоверява от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство. Ако кредиторът беше решил да уведоми ответника за извършената цесия с нотариална покана и той не е намерен на адреса, посочен от него при сключването на договора, и в този случай нотариусът приложи разпоредбата на чл. 50 от ЗННД във вр. с чл. 47 ал. 1 – 5 о т ГПК, уведомлението за извършената цесия щеше да се счита за редовно 5 връчено, без реално да е достигнало до знанието на длъжника.

В настоящия случай длъжникът не е бил намерен на посочения при сключването на договора адрес и към момента на образуване на исковото производство, поради което на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК за най-пълното охраняване на неговия интерес, съдът му е назначил особен представител в лицето на адв. П.П., който е получил препис от исковата молба с всички приложения към нея, вкл. и уведомителното писмо за извършената цесия, като макар и да не е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, назначеният особен представител е взел участие в с. з. по делото до края на устните състезания, т. е. правата на длъжника са били изцяло охранени.

В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ГПК, както и господстващото в правната теория становище, че особеният представител разполага с всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален представител. В разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ГПК са изброени изчерпателно действията, за които се изисква изрично пълномощно – сключване на спогодба, намаляване, оттегляне или отказ от иска, признаване искания на другата страна, получаване на пари или други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото. Няма пречка обаче особеният представител да приема материалноправни изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало правоотношение между представлявания и ищеца, т. е. между страните в процеса. Приемането, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия означава, че му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на исковото производство, което противоречи на принципа за равенство на страните пред закона, регламентиран в чл. 9 от ГПК.