Решение № 82 от 21.04.2023, Административен съд - Кюстендил

Р Е

Ш Е Н И Е № 82 гр.Кюстендил, 21.04.2023год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА

СТОЙЧЕВА при секретаря

Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 395 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по искова молба на „И.Т.8“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, предявена чрез пълномощника адв. Г.Г. със съдебен адрес:***, против Агенция „Митници“ – гр. София за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за периода 14.02.2020г. – 02.11.2021г. в размер на 3763,79 лева /вж. изменението на иска с определението от с.з. на 07.02.2023г./, представляващи пропуснати ползи, изчислени на база законната лихва върху сумата 21 575,85лв., включваща мито и лихви, определени с Решение № РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.2020г. на директора на ТД Югозападна на Агенция „Митници“, което като незаконосъобразен административен акт, е отменено с влязло в сила решение №

260/16.11.2020г. на Административен съд

– Кюстендил по адм. дело № 101/2020г. Ищецът иска присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от подаване на исковата молба, както и деловодните разноски в настоящото производство.

В писмени бележки, представени по делото, адв. Г. прави искане за уважаване на предявения иск, който счита за доказан по основание и размер. Претендира деловодни разноски по приложен списък.

Ответникът Агенция „Митници“ – гр. София, чрез процесуалния си представител юрк А. В., устно в съдебно заседание и в представени писмени бележки, изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Оспорва се наличието на правен интерес за ищеца, а по съществото на спора, се счита, че исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи не е доказана. Твърди се, че ищецът не е установил с надлежни доказателства осуетяването на сключени договори или на търговската дейност като пряка последица от отменения административен акт, в резултат на които дружеството да е пропуснало да реализира имуществени ползи.

Отрича се дължимостта на лихва при възстановяване на надвнесени суми за мито по арг. от чл.116, пар.6 от Регламент

(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Сочи се приложимост на хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ, доколкото ищецът по собствена воля е внесъл сумите за мито и лихви предварително, преди да влезе в сила решението на митническите органи.

Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Предявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за представителството на ищеца в настоящото производство.

Заключението на прокурора е, че предявеният иск е основателен и доказан. Приема се, че са налице всички предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Административният съд, постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:

С Решение № РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.2020г. на директора на ТД Югозападна при Агенция „Митници“, на основание чл.29 във вр. с чл.56, чл.74, §3 и чл.77, §1, б.“а“ и §2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на ЕП и на Съвета, чл.144 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №2447/2015 на Комисията и чл.54 и чл.56 от ЗДДС, по отношение на търговско дружество „Легго“ ООД, чийто правоприемник е ищцовото дружество „И.Т.8“ ООД, е променено тарифното класиране на стоки по четири МД; определена е нова митническа стойностна стоки от 13 броя МД и са определени за доплащане публични държавни вземания в размер на 50 404,00лв., включващи мито в размер на 10 056,52лв. и ДДС в размер на 40 347.48лв., както и лихва за забава съгласно чл.114, §1 и §2 от Регламент № 952/2013г и чл.59, ал.2 от ЗДДС. Последната е в размер на 11 519,33лв., което обстоятелство не е спорно по делото. С издаденото решение е разпоредено на жалбоподателя да внесе по сметката на ТД Югозападна на Агенция Митници възникналото вносно митническо задължение в срок от десет дни от връчване на акта, който подлежи на предварително изпълнение на осн. чл.29 вр. с чл.22, пар. 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.19б, ал.2 от ЗМ.

С преводни нареждания / вносни бележки BORD 01674233 и BORD 01663924, двете с дата 13.02.2020г., „Легго“ ООД е заплатило по сметката на ТД Югозападна на Агенция Митници, определените с решението на митническия орган суми, съотв. мито в размер на 10 056,52лв. и лихва за забава 11 519,33лв. Сумите са постъпили в бюджета на МБ Драгоман на 14.02.2020г., видно от приложените банкови документи.

Издаденото Решение № РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.2020г. на директора на ТД Югозападна при Агенция „Митници“ е оспорено от „Легго“ ООД по съдебен ред и по предявената жалба е образувано адм. дело № 101/2020г. по описа на Административен съд – Кюстендил. С решение № 260 от 16.11.2020г. по делото, влязло в сила на 20.04.2021г. когато е потвърдено с решение № 5009/20.04.2021г. на ВАС по адм. дело № 829/2021г., съдът е отменил като незаконосъобразно оспореното решение на директора на ТД Югозападна при Агенция „Митници“.

Следва искане вх. № 32-229199/19.07.2021г. от управителя на

„И.Т.8“ ООД до директора на ТД Митница София, за възстановяване на недължимо платени суми за мито в размер на 10 056,52лв., ДДС при внос в размер на 40 347,48лв. и лихви в размер на 11 519,33лв.

С решение № РЗМ-5800-949/32-251094 от 05.08.2021г. на сезирания административен орган, е разпоредено да бъдат върнати на дружеството недължимо платени суми за мито в размер на 10 056,52лв. и за лихва за забава в размер на 11 519,33лв., а по отношение на сумата в размер на 40 347,48лв. – недължимо платен ДДС при внос е прието, че подлежи на възстановяване или прихващане от органите на ТД на НАП съгл. чл.128, ал.1 и чл.129, ал.5 от ДОПК.

От приложеното към исковата молба извлечение от сметка с титуляр ищеца, се установява, че сумите за мито и лихва са възстановени на дружеството на 02.11.2021г.

По делото е прието заключение вх. № 1041/06.03.2023г. на вещото лице Р.Й., съобразно което законната лихва върху сумата от

21 575,85лв., включваща мито и лихви, за периода от 14.02.2020г. до 02.11.2021г. е в размер на 3 763,79лв.

По искане на ответника, към делото е приложено адм. дело № 350/2021г. по описа на Административен съд – Кюстендил, образувано по жалба на „И.Т.8“ ООД срещу решение № РЗМ-5800-949/32-251094 от 05.08.2021г. на директора на ТД Митница София в частта, с която е отказано заплащане на законна лихва върху недължимо платените суми за мито, ДДС и лихви за периода от 14.02.2020г. до 02.11.2021г., като в тази част е прието, че е формиран мълчалив отказ на органа по молбата / искането с вх. № 32-229199/19.07.2021г. на управителя на дружеството. С определение № 583 от 25.11.2021г., влязло в сила на 14.12.2021г., съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото.

Пълномощникът на ответника представя по делото, заверени копия от молба вх. № 32-54517/10.02.2023г. на управителя на ищцовото дружество с адресат директора на ТД Митница София, с която прави искане да бъде изплатена сумата 3763,79лв., представляваща изтекла лихва за периода 14.02.2020г. -

02.11.2021г. върху недължимо платените суми за мито и лихва за забава по отмененото решение № РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.2020г. на директора на ТД Югозападна при Агенция „Митници“, както и от постановеното по молбата решение № РЗМ-5800-437/32-73679 от 23.02.3023г. на директора на ТД Митница

София, с което е прекратено административното производство по молбата на дружеството от 10.02.2023г. по съображения за недопустимост във връзка с влезлия в сила административен акт - мълчаливият отказ на директора на ТД Митница София по искането на дружеството с вх. № 32-229199/19.07.2021г. , както и във връзка с настоящото исково производство.

От приложено от ответника писмо изх. № К-749-3/08.03.2023г. на директора на офис Кюстендил при ТД на НАП София е видно, че ДДС в размер на 40 347,48лв., определено с отмененото Решение № РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.2020г. на директора на ТД Югозападна при Агенция „Митници“ , е възстановено на „И.Т.8“ ООД с акт за прихващане или възстановяване № П-22001021189822-004-001/24.11.2021г.

Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото доказателствени средства и не е спорна между страните.

Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявения иск за допустим, а разгледан по същество - за основателен по следните съображения:

Предмет на исковата претенция е обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен индивидуален административен акт - Решение № РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.2020г. на директора на ТД Югозападна при Агенция „Митници“. Искът е предявен след отмяната на акта в съответствие с правилото по чл.204, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Ищецът е активно легитимиран, вкл. като носител на правен интерес, тъй като е бил адресат на отменения като незаконосъобразен административен акт, от който твърди, че е претърпял имуществени вреди, предмет на исковата молба. Ответникът е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите съгласно чл.7, ал.1 от Закона за митниците вр. с чл.205 от АПК, т.е. разполага с пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявения иск. Съдът е компетентен да разгледа спора като съд по мястото на увреждането в съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ.

По основателността на иска, съдът счита следното:

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган; вреда в правната сфера на ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.

В разглеждания случай, съдът счита, че при условията на пълно и главно доказване, ищцовото дружество е установило наличието на посочените по-горе кумулативни предпоставки за ангажиране на обективната и безвиновна отговорност на ответника Агенция"Митници". Безспорно е, че вредите се претендират като причинени от незаконосъобразен индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК - решение по прилагане на митническото законодателство по чл.19, ал.1 от ЗМ вр. с чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Незаконосъобразността на Решение № РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.2020г. на директора на ТД

Югозападна при Агенция „Митници“ е установена с решение № 260 от 16.11.2020г. по адм. дело № 101/2020г. по описа на Административен съд – Кюстендил, което е влязло в сила на 20.04.2021г. когато е потвърдено с решение № 5009/20.04.2021г. на ВАС по адм. дело № 829/2021г. Осъществен е първият елемент от фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Налице е и втората предпоставка, обуславяща основателността на предявения иск, а именно: причинена вреда на ищеца от отмененото като незаконосъобразно решение на митническия орган. Претендираната имуществената вреда, представляваща пропусната полза, е в размер на 3763,79 лева, изчислени на база законната лихва върху сумата 21 575,85лв., включваща мито и лихви, определени с незаконосъобразния административен акт, за периода от 14.02.2020г., когато дружеството е внесло в бюджета на органа сумите за мито и лихви по решението, до 02.11.2021г., когато горните суми са възстановени на ищеца в изпълнение на решение № РЗМ-5800-949/32-251094 от 05.08.2021г. на директора на ТД

Митница София. Доколкото е безспорно, че имуществената вреда се съизмерява със законната лихва върху незаконосъобразно платените по бюджета на органа суми от ищеца, то не е необходимо същият да представя доказателства, че е осуетена възможността му да сключи договори или че е възпрепятствана търговската му дейност, както неоснователно се поддържа от ответника. За исковия период ищецът е бил лишен от възможността да ползва собствените си средства, като е понесъл вреди под формата на пропуснати ползи, които са реални, а не хипотетични вреди и се съизмеряват с размера на законната лихва за периода на задържане на сумата.

Разпечатката съдържа 43 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9281b0aa-90b8-4f1f-a7b9-7b76580c0a2a