Решение № 1200 от 11.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1200 гр. Варна, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20223110103147 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от ГД "И. н.", със седалище: гр.

С., бул. ......... № ....., срещу Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... №...., ет. ..., ап. ..., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ, чл. 203, вр. чл. 211 от КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:

- 2217,92 лева, представляваща обезщетение в размер на последното получено от ответника брутно трудово възнаграждение, на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане;

- 300,00 лева, представляваща сума за възстановяване на получената парична равностойност за облекло в общ размер от 600 лева, съобразно неотработените дни за 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане

В исковата молба и уточняващата я такава ищецът излага, че ответникът Р. Б. е заемал длъжността „****“ в З. – гр. Варна, I категория, на основание сключен с Главния директор на ГДИН Трудов договор № Л-4769/06.11.2020 г. Излага, че трудовото правоотношение е било безсрочно със срок на изпитване шест месеца, изтекъл на 06.05.2021 г. Размерът на брутното трудово възнаграждение бил 2217,92 лева. ТПО било прекратено в 1 резултат на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед № Л3044/27.08.2021 г. на Главния директор на ГДИН, без предизвестие, съгласно нормата на чл.

330, ал. 2, т. 6 от КТ. Сочи, че доколкото правоотношението е било безсрочно, ответникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – 30 дни, т. е. едно брутно възнаграждение, определено въз основа на последното такова, получено от ответника в размер на 2217,92 лв.

Твърди, че на Р. Б. е изплатена сумата от 600 лева, представляваща левова равностойност на униформено облекло за 2021 г. Заявява, че ответникът е отработил 122 дни – до месец юни, като от месец юли до месец декември 2021 г. не е отработил 127 дни, тъй като от 01.07.2021 г. е преустановил явяването си на работа и със Заповед № Л3044/27.08.2021 г. е уволнен.

Заявява, че на 10.02.2022 г. на ответника е връчена нотариална покана, с която същият е поканен да заплати в десетдневен срок от връчването й горните суми по сметка на ищеца, като в предоставения му срок Р. Б. не е предприел доброволно изпълнение.

Настоява за уважаване на предявените претенции и присъждане на разноски за процесуално представителство на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. Б., чрез адв. К. М., депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност на предявените претенции. Оспорва законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание. Позовава се на нормите на чл. 189 КТ, 190 КТ, 333 КТ. Застъпва също, че с поведението си работодателят е възпрепятствал ответника да се защити ефективно срещу наложеното наказание и последният е пропуснал преклузивните срокове за обжалване на процесната заповед за уволнение.

Настоява за отхвърляне на предявените претенции.

В съдебно заседание ищецът ГД "И. н." се представлява от ст. юрисконсулт С. С..

Поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът Р. В. Б. се явява лично, не се представлява. Оспорва исковата молба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Трудов договор № Л-4769/06.11.2020 г. , сключен между ГД "И. н." работодател, и Р. В. Б. - служител, със същия служителят е назначен на длъжността „****“ в З. – гр. Варна, I категория, за неопределено време със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя, за пълно работно време - 8 часа на ден, с брутна месечна заплата 2217,91 лева.

Посочено е, че срокът за предизвестие или прекратяването на трудовия договор е 30 дни.

От фиш за изплатено трудово възнаграждение за месец май 2021 г., подписан от получателя, се установява, че осигурителният доход на Р. В. Б. за месеца, при 17 отработени дни, е в размер на 2217,92 лева.

Със Заповед № Л-3044/27.08.2021 г. на Главния директор на ГДИН, на основание чл.

13, ал. 2, т. 9, пр. второ, във връзка с чл. 19, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, във връзка с чл. 190, ал. 1, т 2, и чл. 188, т. 3 от КТ, при спазване 2 изискванията на чл. 189 и чл. 194, ал. 1 от КТ, на д-р Р. В. Б. - д иректор, лечебно заведение в З.– гр. Варна, I категория, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от датата на връчване на заповедта, и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, трудовото правоотношение със служителя е прекратено без предизвестие, считано от датата на връчване на заповедта. Посочено е, че на основание чл. 221, ал. 2 КТ служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение за един месец, както и че на основание чл. 344, ал. 1 КТ служителят може да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда в двумесечен срок от връчване на заповедта. Р. В. Б. е запознат със заповедта на 09.09.2021 г.

Видно от Протокол от дата 09.09.2021 г., подписан от двете страни, със същия инспектор „Човешки ресурси“, инспектор ТРЗ, инспектор МТС и домакин склад са приели от д-р Б. водещия му се инвентар.

Видно от чл. 7, ал. 1 на Правила, определящи категорията служители, осъществяващи правомощията си в униформено облекло, неговия вид и модел и реда за предоставянето му в ГД "И. н." и териториалните й служби, утвърдени от Министъра на правосъдието със Заповед № М-04157/23.04.2020 г., на лицата по трудово правоотношение се изплаща ежегодно сума за облекло в размер, полагащ се на държавните служители, които носят службата без униформа. В ал. 2 на същия член е посочено, че сумата за облекло се изплаща пропорционално на дните през годината, признати за трудов стаж. Съгласно чл. 8, ал. 2, при освобождаване от служба, независимо по какви причини, лицата, работещи по трудово правоотношение, възстановяват получените парични средства за облекло, пропорционално на неотработените през текущата година работни дни.

Видно от утвърден на 22.03.2021 г. от Началника на З. - Варна, Списък на служителите от З. - Варна, на които следва да се изплати левовата равностойност на униформеното облекло, съгласно Заповеди № ЧР-05-24/19.01.2021 г. и № ЧР-0519/19.01.2021 г. на МП, в същия Р. В. Б. - директор лечебно заведение, е включен под № 51.

От фиш за изплатено трудово възнаграждение за месец март 2021 г., подписан от получателя, е видно, че на Р. В. Б. е изплатена сумата от 600 лева - превод за облекло.

С нотариална покана от 07.02.2022 г. от Главния директор на ГД "И. н." до Р. В. Б. последният е поканен да изпълни задълженията си към ГД "И. н.", като в 10-дневен срок от получаване на поканата заплати сумите от 2217,92 лева - обезщетение в размер на едно брутно месечно възнаграждение, на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, и 300 лева - за работно облекло, на основание чл. 8, ал. 2 от Правила, определящи категорията служители, осъществяващи правомощията си в униформено облекло, неговия вид и модел и реда за предоставянето му в ГД "И. н." и териториалните й служби. Посочено е, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение, ще бъдат предприети действия за събиране на дължимите суми по съдебен ред. Връчването на поканата на адресата на 10.02.2022 г. срещу Разписка № 08.02.2022 г. е нотариално удостоверено. Видно от Разписка № 08.02.2022 г., със същата Р. В. Б. удостоверява, че е получил нотариална покана под № 37, том 1, с рег. № 475 от 07.02.2022 г. по описа на нотариус № 561 на НК И. О., за което е поставил саморъчен подпис.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ:

Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово 3 правоотношение. В чл. 228, ал. 1 от КТ законодателят е предвидил, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

От цитираните норми следва, че за да възникне за ответника задължението да заплати обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 КТ в искания размер, в тежест на ищеца е да докаже наличието на безсрочно трудово правоотношение между страните, прекратено с дисциплинарно уволнение, както и размера на брутното трудово възнаграждение на служителя за последния отработен от него пълен месец.

В случая трудовото правоотношение между страните, възникнало по силата на Трудов договор № Л-4769/06.11.2020 г., е обявено за безспорно по делото, като видно от посочения договор, същото е сключено за неопределено време, със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя, изтекъл на 06.05.2021 г. Горното правоотношение е прекратено със Заповед № Л-3044/27.08.2021 г. на Главния директор на ГДИН на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, без предизвестие, считано от датата на връчване на заповедта 09.09.2021 г. Последната е стабилизирана, доколкото не е била оспорена по надлежния ред в предвидените за това срокове, в тази насока са и твърденията, изложени в отговора на исковата молба.

Съдът намира за неоснователно направеното възражение в отговора на исковата молба, че директорът на З. с действията си е попречил на ответника да се защити ефективно и в резултат на ненавременното му уведомяване последният е пропуснал преклузивните срокове за това. Видно от цитираната заповед, в същата изрично е посочено, че срокът за оспорване законността на уволнението пред работодателя или пред съда започва да тече от връчването й на служителя. За твърдените в отговора на исковата молба нарушения в заповедта уволненият служител е имал възможност да оспори последната по реда на чл. 344, ал. 1 КТ в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ; същите не са предмет на настоящото производство.

Предвид установеното наличие на безсрочно трудово правоотношение между страните, прекратено с влязла в сила заповед за дисциплинарно уволнение, съгласно императивната норма на чл. 221, ал. 2 КТ, при договорен срок на предизвестие 30 дни, ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за последния отработен от него пълен месец. Доколкото, според твърденията и на двете страни, през месец юли служителят не се е явявал на работа, а през юни е бил в платен годишен отпуск, релевантно в случая е възнаграждението за месец май 2021 г. Видно от представения по делото фиш за работна заплата, отработените дни през месеца са 17 – т. е. пълен месец, а осигурителният доход на служителя е в размер на 2217,92 лева. В този размер е и дължимото от дисциплинарно уволнения служител обезщетение.

Искът се явява основателен и следва да бъде уважен до претендираната сума в размер на 2217,92 лева. При това положение основателна се явява и акцесорната претенция за 4 заплащане на законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.02.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

Относно иска по чл. 203, вр. чл. 211 от КТ:

Чл. 23, ал. 2 на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража урежда, че на държавните служители в ГД "И. н." се осигурява работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло, която не подлежи на облагане с данък; чл. 23, ал. 3 – че на лицата по трудово правоотношение се изплаща ежегодно сума за облекло в размер, полагащ се на държавните служители, които носят службата без униформа. Съгласно ал. 8 на същата законова норма, размерът на сумите и доволствията по ал. 1 - 7, условията и редът за предоставянето им се определят ежегодно със заповед на Министъра на правосъдието. С чл. 8, ал. 2 на Правила, определящи категорията служители, осъществяващи правомощията си в униформено облекло, неговия вид и модел и реда за предоставянето му в ГД "И. н." и териториалните й служби, утвърдени от Министъра на правосъдието със Заповед № М04157/23.04.2020 г., е разпоредено, че при освобождаване от служба, независимо по какви причини, лицата, работещи по трудово правоотношение, възстановяват получените парични средства за облекло, пропорционално на неотработените през текущата година работни дни.