Определение № 26286 от 22.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26286 гр. София, 22.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100504679 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 418, ал. 5, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Рентал Хаус и Яхт“ ООД против разпореждане № 59998/10.04.2025 г. по чгр.д. № 7286/2025 г. на СРС, ГО, 167 състав, с което е върната частна жалба вх. № 83802/10.03.2025 г. срещу разпореждане № 34972/26.02.2025 г., с което е отхвърлено заявление по чл.417 от ГПК.

Жалоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на разпореждането. Твърди, че разпореждането за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение подлежи на обжалване с частна жалба, поради което дължимата държавна такса за жалбата следва да се определи по чл.19 от Тарифата, а не по чл.18 от нея. Счита, че производството по обжалване на определенията/разпорежданията по чл.413, ал.2 от ГПК е контролноотменително, а не въззивно, има за предмет установяване на потестативно право на заявителя за издаване на заповед за изпълнение, а не установяване на правото на иск.

Позовава се на съдебна практика на СГС от 2011 г. и от 2012 г. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на СРС за администриране на върнатата частна жалба вх. № 83802/10.03.2025 г.

Съдът, като обсъди изложените от жалбоподателя доводи и прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

С разпореждане № 59998/10.04.2025 г. по гр.д. 7286/2025г. СРС, ГО, 167 състав, е върнал на „Рентал Хаус и Яхт“ ООД частна жалба вх. № 83802 от 10.03.2025 г. срещу разпореждане № 34972 от 26.02.2025 г., постановено по същото дело, поради неизпълнение 1 на указанията, дадени с разпореждане № 42493 от 12.03.2025 г., за внасяне на определената от съда държавна такса от 1033.45 лв. Съдът е посочил, че таксата в конкретния случай е определена по чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/Тарифата/, тъй като е обжалван акт, с който е отказано издаване на заповед за изпълнение, поради което се дължи такса за въззивната инстанция в размер на 50 на сто от дължимата в първоинстанционното производство такса, като се е позовал на практика на ВКС(определение № 472 от 05.07.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 2065/2013 г., I т.о., ТК; определение № 322 от 20.04.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 232/2010 г., I т.о., ТК; определение № 608 от 12.11.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 534/2009 г., III т.о., ТК; определение № 499 от 15.10.2010 г. на ВКС по ч.гр.д. № 482/2010 г., III т.о., ГК, и др.).

Определението е правилно.

Производството пред СРС е образувано по заявление по чл.417 от ГПК, подадено от „Рентал Хаус и Яхт“ ООД против „Монетариус“ ЕООД за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК за сумата от 123 346.37 лв., дължима по договор от 14.11.2007г. за ипотечен кредит за покупка на готов имот от физически лица чуждестранни и български граждани, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2025 г. до окончателното изплащане.

С разпореждане № 34972/26.02.2025 г. съдът е отхвърлил заявлението по чл.417 от ГПК.

На 10.03.2025 г. е подадена частна жалба от „Рентал Хаус и Яхт“ ООД срещу горепосоченото разпореждане.

С разпореждане № 42493 от 12.03.2025 г. СРС е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да довнесе по сметка на СГС държавна такса в размер на 1033,45 лв. и да представи вносен документ. Жалбоподателят е предупреден за последиците от неизпълнение на указанията.

Съобщение за указанията жалбоподателят е получил на 27.03.2025 г., но в указания срок не е изпълнил разпореждането на съда.

Вместо това, с молба от 12.03.2025 г. жалбоподателят е заявил, че не дължи държавна такса от 1033.45 лв., а само 15 лв., които вече е заплатил.

До изтичане на определения от съда срок жалбоподателят не е внесъл определената държавна такса от 1033.45 лв.

При това положение са налице предпоставките на чл.275, ал.2, вр.чл.262, ал.2, т.2 от ГПК за връщане на частната жалба. На жалбоподателя са дадени законосъобразни указания за довнасяне на държавна такса в размер на 1033,45 лв., които той не е изпълнил.

Дължимата държавна такса за подаване на жалба срещу разпореждане, с което е отхвърлено подаденото заявление по чл.417 от ГПК, е правилно определена, тъй като се атакува съдебен акт, с който съдът се е произнесъл по заявлението /произнасянето е по съществото на искането/, поради което таксата следва да бъде определена по реда на чл.18, ал.1 от Тарифата. В тази насока е и цитираната от СРС практика на ВКС, която настоящият състав 2 също споделя.

По изложените съображения определението като правилно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба № 49631/23.04.2025 г. по описа на СГС, подадена от „Рентал Хаус и Яхт“ ООД против разпореждане № 59998/10.04.2025 г. по чгр.д.

№ 7286/2025 г. на СРС, ГО, 167 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3