Определение № 42907 от 22.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42907 гр. София, 22.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110145992 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от ищеца ********, ЕГН **********, с адрес ******** чрез ******** член на ***, със съдебен адрес и адрес за призоваване ******** срещу *********, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление **********, представлявано от изпълнителния директор *********, установителни искове за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ********** поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на чл.

10, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № **********, поради противоречие със закона и добрите нрави.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, като в същия срок е предявен и насрещен иск за осъждане на ******** да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 500,00 лв., представляваща непогасен остатък от усвоена сума, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на исковата молба 30.08.2024 г. до окончателно изплащане.

Искането на ищеца ******** за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, както и искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи описаните в исковата молба документи, следва да се оставят без уважение, доколкото обстоятелствата за доказване на които са направени, не са спорни между страните по делото.

Искането на ищеца по насрещния иск ********* за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, както и искането по чл. 192 ГПК за задължаване на трето неучастващо по делото лице да представи описаните в насрещната искова молба документи, също следва да се оставят без уважение, доколкото обстоятелствата за доказване на които са направени, не са спорни между страните по делото.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от ответника *********, насрещен осъдителен иск срещу ********, за заплащане на сумата от 500,00 лв., представляваща непогасен остатък от усвоена сума по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на исковата молба 30.08.2024 г. до 1 окончателно изплащане.

ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца ******** за допускане на съдебносчетоводна експертиза, както и искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи описаните в исковата молба документи, доколкото обстоятелствата за доказване на които са направени, не са спорни между страните по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по насрещния иск ********* за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, както и искането по чл. 192 ГПК за задължаване на трето неучастващо по делото лице да представи описаните в насрещната искова молба документи, доколкото обстоятелствата за доказване на които са направени, не са спорни между страните по делото.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.12.2024 г. от 10,40 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № **********, по реда на ЗПФУР, за сумата от 1000 лв., със срок на издължаване 12 месеца, при ГЛП 41,00 % и лихвен процент на ден 0,1138 %, ГПР 49,65 %. Сочи, че съгласно чл. 10, ал. 1 от Договора, кредитополучателят дължи неустойка, в случай че не представи обезпечение, в размер на 6,90 лв. плюс 0,230 % от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,230 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Излага, че съгласно чл. 20, ал. 1 от Договора, вземането се обезпечава с поръчителство на едно физическо лице, което следва да отговаря на описаните в чл. 20, ал. 3 от Договора условия: да е с брутен осигурителен доход над 1400 лв., работещо по трудов договор с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател, да няма активни експозиции в ЦКР с просрочие над 30 дни, да не е страна по договор за кредит, сключен с *********. Съобразно погасителния план сочи, че се е задължил да върне сума в общ размер на 3 137,52 лв., от които 1000,00 лв. главница, 481,50 лв. лихва и 1 656,00 лв. неустойка, дължима при непредоставяне на обезпечение. Оспорва договора за кредит като недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК и в тази връзка излага, че изпълнението на условията за обезпечаване на кредита /в частност тези, на които следва да отговаря поръчителят/ е на практика невъзможно. Аргументира, че неустойката не е включена като разход в размера на ГПР, с което се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Развива подробни съображения в насока, че неустойката представлява скрито възнаграждение и следва да е включена в размера на ГПР. На следващо място сочи, че посочването на ГПР, който не е реално прилаганият, представлява заблуждаваща търговска практика. Подробно аргументира, че в Договора, не е посочено кои точно разходи формират ГПР. Досежно клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, излага, че размерът на неустойката е прекомерно завишен, че така уговорена неустойката противоречи на добрите нрави и излиза извън присъщите функции. Твърди, че клаузата прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до увеличаване на размера на задълженията. Ищецът прави искане за разсрочване на задължението в случай че ответникът предяви насрещен иск за остатъка от главницата, съобразно погасителния план към Договора за кредит. Претендира се адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 1 вр. ал. 2 ЗАдв с ДДС.

2

С молба с вх. № *******., ищецът е представил платежен документ относно извършено плащане по процесния Договор в размер на 500,00 лв., като е посочено, че плащането е направено след подаване на исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът признава предявения иск и излага, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което прави искане разноските да останат в тежест на ищеца. Досежно претендираното адв. възнаграждение от процесуалния представител на ищеца развива съображения в насока, че същото следва да се определи от съда, както и че същият не е обвързан от минималните размери за адв. възнаграждения, предвидени в наредбата. Излага и че върху адв. възнаграждение не е дължимо ДДС, доколкото такова се начислявало само за възмездни сделки.

В срока по чл. 211 ГПК ответникът е предявил насрещен иск за осъждане на ********, да му заплати сумата от 500,00 лв., представляваща остатък от усвоена сума по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на исковата молба 30.08.2024 г. до окончателно изплащане. Ищецът по насрещния иск излага, че ответникът е усвоил сума в размер на 1000,00 лева, като за погасяване на задължението сочи, че са постъпили суми в общ размер на 500,00 лева.

Аргументира, че при уважаването на главния иск, т.е. при прогласяване нищожността на договора за кредит, то съгласно чл. 23 ЗПК, кредитополучателят дължи връщане на чистата стойност, с оглед на което претендира сумата от 500,00 лв. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

******** е депозирал становище по отговора на исковата молба, както и отговор на насрещния иск в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Развива подробни съображения в насока, че правният интерес от предявяване на установителния иск произтича от обстоятелството, че от него се претендират суми въз основа на нищожен договор, респ. нищожни клаузи от договора. Подробно излага и че не може да се оспорва преценката на адвоката, че лицето на което е оказана адв. помощ е материално затруднено. Признава основателността на насрещната искова претенция както с депозираното на 02.09.2024 г. становище, така и с отговора на насрещната искова молба, депозиран на 25.09.2024 г.

Ищецът по насрещния иск *********, с молба от 13.09.2024 г. е изложил, че за погасяване на задължението по процесния договор за кредит, е постъпила сума в размер на 500,00 лв., която сума била взета предвид при формиране на претенцията по насрещния иск.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявени са обективно съединени установителни искове, както следва: 1/ за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № **********, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, 2/ в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на чл. 10, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 244955, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД; както и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ********** със соченото от ищеца съдържание; че по силата на сключения Договор за кредит, ********* е предоставил на ******** заем в размер на 1000,00 лв., в това число и че сумата е усвоена от ********; че в договора за кредит е обявен действителния размер на ГПР, като не е включена дължимата неустойка за непредоставено обезпечение, респективно не са включени и посочени всички разходи по кредита; че ******** е погасил сума в размер на 500,00 лв., както и че дължимият се на ********* остатък от усвоената сума по нищожния Договор възлиза на 500,00 лв.

3

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже сключването на посочения в исковата молба договор за кредит с твърдяното съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на същия на твърдяното основание, респ. на клаузата на чл. 10, ал. 1 от Договора на твърдяното основание.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че клаузата на чл. 10, ал. 1 от Договора за предоставяне на потребителски кредит е индивидуално уговорена, както и че е равноправна.

УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, че в негова доказателствена тежест е да докаже факта на плащане на процесната сума в полза на ответника.

УКАЗВА на ответника по насрещния иск, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че има основание да получи, респ. задържи сумата.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.