Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5 от 04.01.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6458/2021
Вид
Решение № 5
Подписан
04.01.2022
В сила
31.03.2022
Състав
Силвия Лъчезарова Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 17, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 17, ал. 1 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 20, ал. 3 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 20, ал. 3, т. 2 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 256, ал. 2 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 261, ал. 1 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 3, ал. 1 т.2 и т.3 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 3, ал. 1 т.2 и т.3 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 27 · Правилник за прилагане на Закона за обществените поръчки

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Пловдив, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20215330206458 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 11-01-246 от 10.09.2021 г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на *** З. А. К. с ЕГН ********** с адрес ***** на основание чл.

256, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (нататък ЗОП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 639,44 лева за нарушение на чл. 17, ал.

1 във вр. с чл. 20, ал. 3 т. 2 , вр. с чл. 3, ал. 1 т.2 и т.3 от ЗОП.

В жалбата са релевирани оплаквания, че се касаело за множество обществени поръчки неправилно определени като една, сочат се процесуални нарушения, а именно вместо налагане на отделни санкции – налагане на една обща като аргумент за това се извлича от санкционната разпоредба, не бил посочен точно предмета на поръчката а единствено фактури и то без преценка дали същите се отнасят за печатни материали санкционната норма, моли се за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от процесуален представител, който доразвива доводите изложени в жалбата.

Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание от представител по пълномощие, който оспорва доводите на жалбоподателя. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и искане за разноски

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят *** З. А. К. бил *** на Пловдивския Университет за периода от 1

21.04.2015 г., до 02.06.2019 г. ***ът на университета бил второстепенен разпоредител с бюджетни средства на публичноправна организация по смисъла на пар. 2 т. 43 от ДР ЗОП.

В периода 01.01.2019 г. до 02.06.2019 г. включително, били извършени доставки на разнообразни материали и услуги включително тениски с лого и без лого, химикалки, вестници, плакети, чанти с лого и без лого, копирни услуги, фотоснимки, чаши с лого, корекция на текст, страниране, дизайн, предпечат и печат на книги, доставка на папки, клипбордове, купи, медали, табелки, спортни тениски, предпечатна обработка на материали, доставка на баджове, фолио за ламиниране, памучни чанти и професионални торби и други.

От 03.06.2019 г. *** на Пловдивския Университет Паисий Хилендарски станал **** Р. М.

На 10.08.2020 г. на свид. Н. П. Д. – г**** на АДФИ с изнесено работно място в гр. Пловдив било възложено извършването на финансова инспекция за проверка за законосъобразност на отчетените през 2018 и 2019 г. разходи по три пункта строителство, доставки и услуги.

В хода на извършената проверка видно от разпита на актосъставителя настоящия *** на университета определил, че определени разходи следва да бъдат категоризирани като „изработка и доставка на печатни материали”, други като „разходи за реактиви, реагенти и специални консумативи”. Във връзка с това, с писмо от 21.01.2021 г., била изискана справка за тези разходи и в изпълнение на дадените указания такава била изготвена от *** М. по негова преценка, че към първото полугодие на 2019 г., когато той не бил изпълнявал длъжността *** на второстепенния разпоредител с бюджетни средства, т.е. не е имал качеството възложител, били направени такива разходи за изработка и доставка на печатни материали.

Актосъставителят забелязал, че на някои от фактурите имало доставка на артикули, които не били свързани пряко с печатни изделия, но била уверена от *** М., че именно за такива ставало въпрос. Същата се доверила на справката, и не извършила по-нататъшна проверка като разчитала, че за неверни данни отговорност носи организацията, която ги подава.

След извършване на математическата операция по събиране на сумите посочени в справката, свид. Денева – актосъставителката установила, че на 11.04.2019г. , с фактура № 29105/11.04.2019 г. издадена от КиК Спорт ЕООД, и № 2181/11.04.2019 г., издадена от Университетско издателство „Паисий Хилендарски“ ЕООД била премината сумата от 30 000 лв., което тя определила за стойностен праг на извършените разходи за „изработка и доставка на печатни материали”. На следващо място установила, че не била обявена обществена поръчка с предмет „изработка и доставка на печатни материали” чрез събиране на оферти с обява ли покана до определени лица.

Поради тази причина на 24.02.2021 г. нарушителят бил поканен за съставянето на АУАН и на 11.03.2021 г. такъв бил съставен в присъствието му. В тридневен срок, същият депозирал възражения.

На база на отразеното в АУАН било съставено НП № 11-01-246/10.09.2021 г. с което на жалбоподателя на основание чл. 256, ал. 2 от ЗОП, била наложена санкция в размер на 639,44 лв. за неизпълнение на задължението му по чл. 17, ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 3 т. 2, вр – с ал. 1, т. 2 и т.3 от ЗОП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел - Н.Д. и от събраните писмени доказателства АУАН, възражение срещу АУАН, справка за отговорните длъжностни лица при ПУ „Паисий Хилендарски”, писмо от ПУ „Паисий Хилендарски” относно вътрешните правила за 2 определяне на лице, което да организира и провежда обществени поръчки, справка относно отчетени приходи в ПУ „Паисий Хилендарски”, справка относно общия оборот на Университетско издателство „Паисий Хилендарски”, справка относно действителна обща стойност на извършени разходи за доставка на печатни материали, фактура № 2181/11.04.2019 г., фактура № 29105/11.04.2019 г. Писмо от АДФИ до ПУ „Паисий Хилендарски” с искане за представяне на справки, придружително писмо за представяне на справки, констативен протокол от 18.02.2021 г., оправомощителна заповед № ЗМФ-593/16.07.2021 г., заповед № ФК -10-1152/10.08.2020 г. за възлагане на проверка, заповед № ФК -10-1359/25.09.2020 г., заповед № ФК-10-1569/06.11.2020 г. за спиране на проверка, заповед № ФК -10-85/20.01.2021 г. за възобновяване на проверка, покана до проф. К. за съставяне на АУАН, обратна разписка, копия на 35 фактури по опис.

Съдът оцени показанията на свидетелката като логични и непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради което изцяло им дава вяра. Съдът ги кредитира доколкото същите не съдържат вътрешни противоречия. От нейните показания се установява как е протекла проверката и нейните резултати, съдът кредитира и чистосърдечно и обективно изложените показанията по отношение на това, че същата не е проверявала всяка една фактура поотделно, какво било доставяно, а че се е доверила на посоченото в справката от новия ***, относно дали посоченото във фактурите са били печатни материали или услуги. От показанията съдът установи, че предметът на обществената поръчка е бил определен от възложителя следващ жалбоподателя, без да е извършван контрол от страна на проверяващия орган.

Съдът кредитира писмените доказателства, доколкото същите чертаят една непротиворечива фактическа обстановка, и се допълват взаимно. Те не противоречат на гласните доказателства и ги изясняват и подкрепят.

По установената и описана в АУАН фактическа обстановка самите страни не спорят.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че не се установява съставомерността на описаното деяние и поради това виновното му извършване.

Според посочената за квалификация на поведението на нарушителя норма, а именно чл. 17, ал. 1 от ЗОП: Възложителите са длъжни да приложат предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това.

Основанията за това са субект, а именно разпоредител с бюджетни средства, предмет на поръчката и преминаване на определената стойност за съответния вид обществена поръчка.

По отношение на това дали е налице субект, който да следва по закон да възлага обществени поръчки то административнонаказващият орган е положил достатъчни усилия, както на анализа на фактите, така и по описването им в АУАН и НП, за да не възниква съмнение нито за страните, нито за съда, че действително става въпрос за субект, който следва да възлага обществени поръчки а именно това е жалбоподателят.

Тъй като страните не спорят по правилното определяне на *** З. А. К. като субект и на нарушението и на диспозицията на чл. 17, ал. 1 от ЗАП то съдът не намира за нужно да преповтаря констатациите в

АУАН относно субектността.

Правилно административнонаказаващият орган е приложил законовите разпоредби и е определил субекта на отговорността.

По отоношение на обекта на дължимата според администативнонаказавещия орган обществена поръчка съдът намира следното:

В чл. 3, ал. 1, ЗОП регламентира „обектите на обществените поръчки“.

3

Националният законодател е приел да използва понятието „обект“ на обществена поръчка, за да дефинира видовете дейности, които могат да бъдат предмет на обществена поръчка. Съгласно разпоредбата това са доставка на стоки, предоставяне на услуги и строителство. Понятието предмет на обществената поръчка не е дефинирано изрично от законодателя, поради което и с оглед на чл. 36, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ № 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове съдържанието на понятието „предмет“ е значението на думата в общоупотребимия български език. Съгласно Български тълковен речник, предмет – в релевантното значение, е това, върху което е насочена някаква дейност. В случая описаните в справката фактури са с голяма разлика в предметите и дейностите за които са предназначени. Някои са за доставка на стоки, други на услуги, което прима фацие не изключва обединяването им в една обществена поръчка с обект „изработка и доставка на печатни материали”. Спорно е, обаче че дали извършваните услуги и доставени стоки не са до такава степен различни, че за субекта да не е възниквало задължението да ги обединява под един общ разход. Съдът откри някои сходни елементи между печат на лого върху тениски и химикали и доставката им в светлината на задоволяването на едни и същи потребности на възложителя. А съгласно чл.

27 ППЗОП възложителят обобщава идентични или сходни потребности, с оглед на правилното определяне на реда за тяхното възлагане, а не сходни видове услуги, чрез които ще задоволи потребността си. Т.е. предметът на обществените поръчки задоволява сходни или идентични потребности на възложителя. Тук вече съдът намира, че има силно противоречие в твърдението че потребността от изработка и доставка на печатни материали се включват всички дейности и предмети отразени във фактурите. Съдът намира, че потребността от предпечат, страниране, корекция на текст, печат и предпечат на книга по фактура 1/31.01.2019 и 4232/27.05.2019 г. макар да се извършва като услуга печат и такава от печат на лого върху тениска което също се извършва като услуга печат задоволяват различни потребности от неуточнена доставка на химикали и памучни тениски – върху които изобщо не става ясно дали се извършва някакъв печат, както и доставка на купи и медали.

Следователно, от факта, че един възложител има потребност от някакъв вид печат – на книга или лого примерно, не може да се направи автоматично извод за сходство в предмета на фактурите. Сходството в този случай не е в предмета на поръчката, а във вида на услугата, чрез която ще се реализира предметът на поръчката.

Еднородността на услугите е по-висока степен на обобщение от сходството на предмета, защото касае вида на услугата, а не нейния предмет (в този смисъл Решение № 13140 от 22.10.2020 г. по адм. д. № 1978/2020 на Върховния административен съд Решение № 11995 от 23.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15408/2018 г., VII о.).