Решение № 160 от 27.01.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Велико Търново, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Явор Данаилов при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Явор Данаилов Гражданско дело №

20244110101333 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 240 , ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „И.Ф“ ЕООД чрез пълномощника си юрисконсулт А. С. Г. твърди в исковата си молба, че на 9.06.2023 г. е сключил с ответника договор за кредит от разстояние № *** при условията на ЗПФУР и чрез платформа на посочения електронен адрес. Твърди, че договорът се сключва чрез извършване на поредица от действия, подробно описани в молбата. Изтъква, че е предоставил на ответника кредит в размер на 2000 лева , като сумата е преведена по сметка на кредитополучателя в „ Р.“ АД. Излага, че кредитът е следвало да се погасява на 24 вноски, като последната е с падеж 29.05.2025 г. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава и не е погасявал дължимите суми, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем чрез изпратен имейл на 5.03.2024 г. Длъжникът не е платил дължимата сума, поради което е депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК , по което е образувано ч.гр.д.№ 819/2024 г. на ВТРС. Заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което предявява иск за приемане на установено между страните дължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.

Ответникът Х. Р. М. чрез особения си представител адв.Н. от ВТАК оспорва иска, като недоказан и моли съда да го отхвърли. Релевира възражения за нищожност на договора за кредит по подробно изложени съображения. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното и прави следните правни изводи:

Със заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 2014/2020г. на ВТРС е разпоредено 1

Длъжникът Х. Р. М. с ЕГН ********** от гр.***, ул.“ ***“ № *** да заплати на кредитора „И.Ф” ЕООД, ЕИК *** , седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“ № 17 партер , представляван от юк Г. сумата от 2000 /две хиляди/ лева главница по договор за предоставяне на кредит № ***/2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението –7.03.2024 г. до изплащане на задължението, сумата от 494,91 /четиристотин деветдесет и четири лева и 91 ст. /договорна лихва за периода 9.06.2023 г.5.03.2024 г. и разноски в размер на 52,90 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

След постъпило възражение от длъжника, съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

Безспорно се установи по делото сключения между страните на 9.06.2023 г. договор за кредит от разстояние № *** при условията на ЗПФУР и чрез платформа на посочения електронен адрес. Безспорно се установява, че на 9.6.2023г. по банковата сметка на ответника Х. Р. М. е постъпил превод с наредител „И.Ф“ ЕООД и основание „договор за заем № ***, за сума 2000 лв. – номерата на банковата сметка, посочена от ответника в договора за заем и на тази, по която е постъпила сумата 2000 лв. съвпадат. Според погасителния план кредитът се издължава на вноски с краен падеж 29.5.2025г. Ответникът се задължил да върне предоставената сума заедно с възнаградителна лихва, съгласно договора.

Според чл.1, ал.2 от договора от 9.6.2023г. за предоставяне на кредит, потребителят се съгласява да бъде уведомяван за състоянието на договора на предоставената от него електронна поща, като същия изрично е дал съгласието си на електронната поща да бъде уведомяван и за настъпила предсрочна изискуемост. С електронно писмо на посочената от ответника електронна поща от 5.3.24г., същия е известен за обявената предсрочна изискуемост на всички дължими по договора вноски за главница и лихва.

Съгласно чл.6, ал.1 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл.18, ал.2 от същия закон предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 от ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис.

Според ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло чрез е-майл и телефон. Безспорно се установява по делото, че е сключен договор за кредит от разстояние, като ответника е дал съгласие, чрез електронно подписване п р е з уеб адрес www. minizaem. bg. В случая чрез е-мейли и телефонни обаждания и съобщения на посочените в договора електронна поща и телефон на ответника е сключен и процестния договор за предоставяне на кредит, като сумата от 2000 лв. реално е преведена по посочената в договора банкова сметка с титуляр ответникът по делото. Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на кредит № *** от 09.06.2023 г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние.

2

Възраженията на ответника чрез особения му представител за нищожност на клаузи в договора поради противоречието им с ЗПК и ЗЗП, са неоснователни. Видно от сключения договор за заем между страните, същия не съдържа неравноправни клаузи – посочен е лихвения процент, условията за издължаване на кредита, има разписан погасителен пран в договора. Следва да се отбележи, че липсва претенция за издължаване на всички суми по договора за кредит – заедно с уговорената там неустойка, поради което и развитите съображения за противоречие на договора с разпоредбата на чл.19 от ЗПК са неоснователни.

В случая претенцията на ищеца е само за дадената в заем главница и договорената лихва върху нея по договора, поради което и няма съмнения за неравноправност при определяне на посочения в договора ГПР.

По делото е безспорно, че ищецът реално е предоставил в заема на ответника сума в размер на 2000 лева, която е уговорена в процесния договор за кредит. В договора се съдържа и уговорка за заплащане на възнаградителна лихва в общ размер на 824.29 лв. Съгласно договора и погасителния план крайния срок на договора е 29.5.2025г., на която дата е падежът на последната вноска по кредита. Сумите по кредита са обявени за предсрочно изискуеми по реда на чл.1, ал.2 от договора – чрез изпратеното на ел.поща на ответника писмо от ищеца на 5.3.2024г.

Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, същото е подадено н а 7.03.2024 г., тоест преди настъпване на падежа на последната вноска по кредита, като предсрочната изискуемост е обявена за всички суми по договора – главница и лихви.. По делото няма доказателства за извършено плащане на каквато и да е сума по договора. Такива не се представят и от ответника. Поради това и искът се явява основателен и доказан изцяло за сумата 2000 лв., представляваща неплатена главница по договора за заем. Основателен и доказан се явява и искът в частта за установяване вземането на ищеца против ответника за сумата 494.91 лв. договорна лихва за периода 9.06.2023 г.- 5.03.2024 г.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищeца заплащането на сумата от 377.10 лева за разноски по настоящото дело за държавна такса и особен представител, както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

На основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора по настоящото дело и сумата, за която е предявен иска, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 52,90 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, представляваща разноски по ч.гр.д. № 819/2024г. на ВТРС.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, че Х. Р. М. с ЕГН ********** от гр.***, ул.“ ***“ № ***, дължи на „И.Ф” ЕООД, ЕИК *** , седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“ № 17 партер, представляван от юк Г., сумата от 2000 /две хиляди/ лева главница по договор за предоставяне на кредит № ***/2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението –7.03.2024 г. до изплащане на задължението, сумата от 494,91 /четиристотин деветдесет и четири лева и 91 ст. /договорна лихва за периода 9.06.2023 г. - 5.03.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 819/2024г. на ВТРС.

3

ОСЪЖДА Х. Р. М. с ЕГН ********** от гр.***, ул.“ ***“ № ***, да заплати на „И.Ф” ЕООД, ЕИК *** , седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“ № 17 партер, представляван от юк Г.,, сумата от 377.10 лв. /триста седемдесет и седем лева и десет стотинки/, разноски и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, както и сумата 52.90 лв. /петдесет и два лева и деветдесет стотинки/, разноски и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение, по ч.гр.д. № 819/2024г. на ВТРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на решението.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4