Решение № 33 от 21.01.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Бургас, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20242100501583 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК вр. чл.17,ал.1 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба вх.№30539/22.07.2024г., подадена от адв.Марина Стоева- процесуален представител на С. Д. Я., ЕГН **********, съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Княз Борис І“ №6, вх.А, ет.1, срещу Решение №1373/05.07.2024г., допълнено с Решение№1818/11.09.2024г., постановено по гр.д.№2743/2024г. по описа на Районен съд- Бургас .

С горецитираното решение са наложени мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН за извършен на 29.04.2024г. акт на домашно насилие от С. Д. Я., ЕГН:**********, *** спрямо К. З. Д.а - Я.а, ЕГН **********, с адрес: ***, както и спрямо З. С. Я., ЕГН: **********, както следва: С. Д. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на К. З. Д.а - Я.а, както и да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на З.

С. Я.. Издадена е заповед за защита.

С решението, С. Д. Я. е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 25 лв., представляваща държавна такса за образуване на делото и разглеждане на молбата за защита, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист; 700 лв. за адвокатско възнаграждение в полза на К. З. Д.а - Я.а.

С въззивната жалба се изразява недоволство от решението, като се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност.

1

На първо място се излагат съображения относно изводите на първоинстанционния съд, че ответникът не оборил доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, въпреки ангажираните гласни доказателства.

Посочва се, че изложените в молбата и декларацията твърдения за осъществено домашно насилие се опровергавали от изготвения социален доклад, съдържанието на представените по делото видеозаписи и докладната записка на полицейските служители.

Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че в случая било накърнено правото на свободно изразяване на въззиваемата, възприето като нарушение на чл.8 от ЕКПЧ. Жалбоподателят отбелязва, че открил бележникът със записки на съпругата си в спалнята на дома(на достъпно място). Подчертава се, че процесуалният представител на молителката изрично заявил в съдебно заседание, бележникът да бъде приет като доказателство по делото.

Заявява се, че споровете между страните не можели да бъдат определени като акт на домашно насилие, тъй като въззивникът посочвал конкретни факти относно поведението на съпругата си(че не поддържа добра хигиена в дома), но не и обидни квалификации. Посочва, че констатации относно липсата на хигиена и ред в дома били отразени и в социалния доклад.

Акцентира се върху емоционалното състояние на въззиваемата(ревност и страхове), провокиращо скандали и влошаващо семейните отношения.

Посочва се, че от заявеното от малолетното дете пред служителите от отдел ,,Закрила на детето“, се установило, че на 29.04.2024г. не е осъществен акт на домашно насилие.

Направен е анализ на съдържанието на видеозаписите от камери от процесната дата(на които е извършен оглед в открито съдебно заседание пред районния съд), като се твърди, че поведението на молителката не се характеризирало като такова на жертва на домашно насилие.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъде отхвърлена молбата за издаване заповед за защита по реда на ЗЗДН.

Претендира се присъждане на сторените в производството по делото пред двете инстанции разноски.

С въззивната жалба е направено доказателствено искане за извършване повторен оглед на записания на флаш памет видеофайл

„ch01_20240429171608“.avi от 00.00 до 02.00 минути на записа и от 04.45 до 04.50 минути.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от К. З. Д.а – Я.а, чрез адв. Н. Ч.- БАК, с който същата се оспорва изцяло.

Твърди се, че районният съд постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като са обсъдени в пълнота събраните по делото доказателства.

Излага се становище във връзка с доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Посочва се, че ответникът в първоинстанционното производство не оборил изложеното в декларацията за осъществен акт на домашно насилие на 29.04.2024г. спрямо майката и детето. Твърди се, че въззивникът предизвикал у тях основателен страх за здравето и живота им, като малолетният З. е бил пряк свидетел на случващото се.

2

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, включително приобщените писмени материали по образуваните преписки от органите на МВР.

Посочва се, че видно от записите от видеокамери(без звук), действията се осъществили в двора на кооперацията и касаели упражнено психическо насилие от страна на въззивника(отправени заплахи и закани). Пояснява се, чe физическо насилие, изразяващо се в блъскане и извиване на пръсти спрямо молителката, било упражнено в спалнята на семейното жилище(каквито твърдения са изложени в молбата за издаване на съдебна заповед за незабавна защита).

Развиват се съображения във връзка с поведението на въззиваемата, което отразявало състояние на травматичен или посттравматичен стрес. Навеждат се доводи в тази насока, като се излагат аргументи относно особената уязвимост на жертвите на насилие и приложение разпоредбите чл.3 и чл.14 от КЗПЧОС.

В подкрепа на изложеното се цитира и ТР№2 от 25.11.2020г. по тълк.д.

№2/2019г. на ВКС, ОСГК.

Направен е анализ на фактическата обстановка по делото, като се твърди, че в първоинстанционното производство по безспорен начин се доказало, че въззивникът упражнил домашно насилие на 29.04.2024г.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване първоинстанционния съдебен акт. Претендира се присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатски хонорар.

С отговора на въззивната жалба също са направени доказателствени искания.

Определение №2662/17.10.2024г. въззивната инстанция е уважила доказателствените искания на страните. С протоколно определение от 11.11.2024г. е за назначена съдебно-психологическа експертиза с въпроси, поставени от въззивника относно познавателните и интелектуални възможности на детето З. и да изясни склонността на детето към внушения, фантазии и други мании.

Депозираната въззивна жалба е подадена в срока по чл.17, ал. 1 от ЗЗДН и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от легитимирани страни, поради което е процесуално допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид направените оплаквания с въззивната жалба, доводите на страните и събраните пред първата и пред настоящата въззивна инстанция доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано въз основа на подадена от К.

З. Д.а - Я.а, лично и в качеството й на законен представител на З. С. Я., молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие, осъществено спрямо нея и детето на дата 29.04.2024г. Твърди се в молбата, че ответникът С. Д. Я. е съпруг на молителката от 15 год., като от брака имат едно общо дете З. С. Я., което било с вроден порок на сърцето и често боледувало. Последното било установено с ТЕЛК. Твърди, че била пребита за първи път от съпруга си, когато детето било на една година, след което била подложена на системно психическо и физическо насилие от страна на С., на което детето присъствало.

Сочи се, че преди няколко месеца ответникът пребил сина им и детето започнало да посещава ЦОП - Филип Кутев на консултации. По отношение процесния инцидент на 29.04.2024 год. около 18:00 ч. сочи, че домакинствала 3 вкъщи, когато С. е намерил дневника й, прочел го и започнал да й крещи, блъснал силно вратата на спалнята, отказал да го върне на молителката, започнал да я блъска, заплашил я, че ще я изгони с адвокат и полиция заедно с детето от апартамента, започнал да я блъска с юмруци в гърдите, без да оставя следи по нея. Ответникът тръгнал да излиза от апартамента, молителката се опитала да го спре, когато той я стиснал силно за дясната ръка, извил я, тя извикала много силно, когато синът й и майка й дошли да видят какво става.

Ответникът излязъл на двора, държейки дневника, започнал да крещи, за да събере съседите, след това изкъртил металния входен портал за колите. Детето също излязло, но С. го заплашил, че ще го убие. Молителката помолила една непозната жена, която минавала покрай двора, да се обади на тел. 112.

Полицаите дошли и С. се успокоил, но отказал да й върне дневника. На следващият ден молителката депозирала в 1-во РУ жалба с вх.№ 4310004198/30.04.2024 год. Допълва, че преди около седмица С. отново бил ядосан за нещо незначително и я заплашил с думите „Няма да изкараш до Великден“.

Изтъква, че се страхува от съпруга си, защото той е агресивен към нея и детето без причина и че З. се страхува да остане с баща си насаме и не иска да бъде с него.

Ответникът С. Я. депозира отговор на исковата молба, в който посочва, че с молителката са сключили брак 2009 г., 2012 г. е роден З. Я.. Ответникът твърди, че през 2014 г. е бил първият инцидент между тях, състоял се в дома им, в рамките на който молителката започнала да му крещи и да го удря с твърдения, че й изневерява. Сочи, че се е обадил в полицията, след което молителката се е преместила с детето в нейния апартамент в ж.к. „Славейков“.

10 дена след инцидента тя се свързала с ответника и заявила, че е повикала линейка, тъй като детето получило гърч. Когато ответникът пристигнал, установил, че детето е с температура и е облечено с пет дрешки една върху друга. След като детето било изписано от болницата, ответникът ги прибрал отново в неговия дом. В отговора се твърди, че последните 2-3 г. ответникът е бил подложен на психически тормоз и постоянно обвиняван в безпринципно поведение с други жени, като му е взиман телефона, проверявана му е електронната поща. Относно инцидента на 06.11.2023 г. ответникът признава, че се е ядосал поради това, че синът му не е отишъл на училище и му е ударил три шамара, вследствие на което избила синина и класната му ръководителка се е обадила на молителката да прибере детето от училище. За инцидента било издадено СМЕУ на 06.11.2023 г. По отношение на процесния инцидент от 29.04.2024 г. сочи, че на въпросната дата открил в спалнята на дома им тефтерче, от което бил шокиран, вследствие на което хукнал към двора на кооперацията, но молителката не му позволявала да излезе от входа на сградата. Сочи, че помолил случайни минувачи да се обадят на 112, докато молителката продължавала да го дърпа, а детето също станало свидетел на разправията. Опитал се да отвори портала, но вратата се откачила от пантите.

След като пристигнали полицаите, поведението на молителката се променило - последната донесла синя папка с документи и заявила, че ответникът е насилник, след което двамата били качени в отделни полицейски коли и заведени в Първо РПУ. Сочи, че е изумен от факта, че молителката се представя за жертва, че не може да се чува с детето си, тъй като К. е сменила сим картата на телефона му и че на 03.05.2024 г. го е потърсила да му поиска пари, като следващите дни му предлагала да й прехвърли жилището си на ул. „Оборище“ в замяна на нейното в ж.к. „Славейков“.

Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Счита, че този акт не 4 съставлява домашно насилие и в този смисъл моли за отхвърляне на молбата и присъждане на сторените разноски.

Страните не спорят, а и се установява от представеното по делото удостоверения за раждане, че от брака си имат родено едно дете-молителя З., род. на 13.09.2012г.

По делото са представени декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, задължително предписание от 29.11.2023г. издадено от АСП на основание чл.21, ал.1, т.3 ЗЗД, съдебномедицинско удостоверение №11/2014г., съдебномедицинско удостоверение №199/2023, Заповед за незабавна защита №62/30.04.2024г., издадена по гр.д. №2743/2024, с която е наложена мярка за незабавна защита въздържане от домашно насилие по отношение на К. З. Д. и малолетния З. С.