Решение № 203 от 11.07.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. ХАСКОВО, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500451 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК,образувано по частна жалба подадена от Община Димитровград, против Разпореждане на ЧСИ З. З. от 15.05.2023г., с район на действие – района на ОС-Хасково, постановено по изп.д. № 20238750400260, с което съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя в размер на 400 лв., по изпълнителното дело.

В частната жалба се релевират доводи за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение поради несъответствието му с правната и фактическа сложност на изпълнителното дело. Твърди,че дължимата сума по изпълнителния лист е платена малко преди да бъде връчена поканата за доброволно изпълнение, а малко след това и останалите дължими в производството суми – разноски и др. С оглед на това счита,че процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви действия в изпълнителното производство, поради което и не следва да бъде заплатено претендираното възнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното разпореждане на ЧСИ З.З. и намали разноските в производството в размер на 200 лв. Моли да бъдат присъдени направените по 1 делото разноски.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК е постъпило възражение от процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело - адв. Бойчев. В същото се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Твърди,че договореното и заплатено възнаграждение в размер на 400 лв. – 200 лв. за образуване на изпълнителното дело и 200 лв. – за процесуално представителство в изпълнителното производство са минималните размери, съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В мотивите ЧСИ З.З. ,на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, е посочил,че договореното възнаграждение е в размер на минимума, предвиден в Наредбата, поради което не следва да бъде намален.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 436 ал.1 ГПК, от процесуално легитимирано лице- длъжникът и против акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Преценена по същество е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора жалбоподателят Община Димитровград следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия направените в настоящото производство разноски в размер на 300 лв. – платено възнаграждение на адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.06.2023 г. Това възнаграждение е минималното, предвидено в чл.10 т.4 от Наредбата и не следва да бъде намалено.

От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп.д. № 20238750400260 по описа на ЧСИ З.З., се установява, че изпълнителното производство е образувано срещу длъжника Община Димитровград. В молбата е формулирано искане за присъждане на разноските в изпълнителния процес. С молбата пълномощникът на взискателя е поискал налагането на запор върху банкова сметка на длъжника, възбрана на недвижими имоти, собствени на длъжника и извършване на опис и продажба на имущество за удовлетворяване на вземането.

На длъжника е връчена ПДИ на 25.04.2023 г. с посочена дължима сума общо в размер на 1719,94 лв. На същата дата е приведена на взискателя 2 сумата от 1010 лв., а на 30.04.2023 г. по сметка на ЧСИ З.З. е приведена сумата от 509.94 лв. Няма данни остатъкът от 200 л. да е платен към момента.

Своевременно на 03.05.2023 г. длъжникът е подал възражение срещу приетото като дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. с искане за неговото намаляване и е заявил,че задължението е погасено.

В срок пълномощникът на взискателя е депозирал писмен отговор, с който е оспорил направеното искане за намаляване на адвокатското възнаграждение.

Разпореждане от

15.05.2023г.,постановено по изп.д.

№

20238750400260, съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя в размер на 400 лв., по изпълнителното дело.

Така постановеното разпореждане на ЧСИ е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно Решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г.

К., IV Г. О. на ВКС и Решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.

В настоящия случай следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва принципната си отговорност за разноски, но оспорва техния размер.

В молбата за образуване на изпълнително дело процесуалният представител на взискателя е направил искане за присъждане на разноските в изпълнителния процес, за налагането на запор върху банкова сметка на длъжника, възбрана на недвижими имоти, собствени на длъжника и извършване на опис и продажба на имущество за удовлетворяване на вземането. По изпълнителното дело, в срока за доброволно изпълнение е постъпило плащате на сумата в размер на 1519.94 лв., като незаплатени към момента остават 200 лв. Действително делото не е с фактическа и правна сложност и по-голямата част от задължението е платено от длъжника в срока 3 за доброволно плащане. Но и договореното и платено възнаграждение на адвокат е в минималния предвиден в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.10 т.1 – 200 лв. – за образуване на изпълнително дело и чл.10 т.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 .

Неоснователно е възражението,че не следва да бъде платено възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство, т.като задължението е платено в срока за доброволно изпълнение. От една страна взискателят е договорил и заплатил на пълномощника си дължимото възнаграждение преди образуването на делото и няма как изначално да знае дали ще бъдат извършвани принудителни действия за събиране на вземането или то ще бъде платено доброволно. И от друга, към момента задължението не е изцяло платено. Ето защо и доколкото договореното и платено възнаграждение на адвокат е в минималния предвиден размер, то не следва да бъде намалено. Постановеното в този смисъл разпореждане на ЧСИ е правилно.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, подадената от Община Димитровград, ЕИК 000903533, гр. Димитровград, бул. „ Г.С.Раковски“ № 15 частна жалба против Разпореждане на ЧСИ З. З. от 15.05.2023г., с район на действие – района на ОС-Хасково, постановено по изп.д. № 20238750400260, с което съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя в размер на 400 лв., по изпълнителното дело.

ОСЪЖДА Община Димитровград, ЕИК 000903533, гр. Димитровград, бул. „ Г.С.Раковски“ № 15 да заплати на П. Т. З., ЕГН **********, от ***** адв. Б. Б., направените в настоящото производство разноски в размер на 300 лв. – платено възнаграждение на адвокат.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5