Решение № 23360 от 27.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23360 гр. София, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110149844 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 269713/22.08.2024 г. от Б. Б. Р., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. София, ж.к. ..... чрез процесуален представител адв. Х. Р. от САК, със съдебен дрес: гр.

София, ул. „....... срещу „Е М" ЕООД с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1715 р-н „Витоша", ж.к. „Малинова долина", ул.

„............а" № 4-6, представлявано от управителя И И В, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът Б. Б. Р. не дължи по отношение на ответника „Е М" ЕООД вземанията, предмет на Изпълнителен лист, издаден на 14.06.2016 год. от Софийски районен съд, 40 състав, на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 07.01.2016 год. по гр. д. № 80575/2015 год. по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата в размер на 4 831.54 лв. /четири хиляди осемстотин тридесет и един лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски заем № PLUS-10668306 от дата 15.04.2014 год., ведно със законна лихва от 23.12.2015 год. до изплащане на вземането; сумата в размер на 2 460.58 лв. /две хиляди четиристотин и шестдесет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща възнаградителна лихва в периода от 20.11.2014 год. до 20.04.2019 год.; сумата в размер на 479.70 лв. /четиристотин седемдесет и девет лева и седемдесет стотинки/, представляваща мораторна лихва в 1 периода от 20.12.2014 год. до 11.12.2015 год.; сумата в размер на 455.44 лв.

/четиристотин петдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща разноски по гражданско дело, тъй като от 14.06.2016 год., когато е издаден процесният изпълнителен лист до 15.04.2024г., когато е образувано изпълнително дело № 1151/2024 год. по описа на ЧСИ С Я с рег. № 844, на основание изтекъл период, по-дълъг от предвидения в закона 5годишен давностен срок.

В исковата молба се твърди, че на 15.04.2024 год. по молба на взискателя „Е М" ЕООД, ЕИК .........., е образувано изпълнителното дело № 1151/2024 год. по описа на ЧСИ С Я с рег. № 844, с район на действие СГС, срещу Б. Б. Р., ЕГН **********. Изпълнителното производство е образувано въз основа на Изпълнителен лист /приложен по делото в оригинал/, издаден на 14.06.2016 год. от Софийски районен съд, 40 състав, на основание чл. 416 ГПК и Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от дата 07.01.2016 год., издадена по гр .д. № 80575/2015 год. по описа на Софийски районен съд, 40 състав.

Твърди, че върху гърба на ИЛ няма отбелязвания, преди това не е имола предходно образувано изпълнително дело. По кориците на изпълнителното дело било приложен договор за цесия от 27.07.2022 г., с който първоначалният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прехвърлил вземането си на ответника.Излага подробни факти кога са извършвани изпълнителни действия в хронологичен вид. Излага подробни правни съображения за давността, кои действия прекъсват давността. Цитира съдебна практика.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Не оспорва, че ИЛ е издаден по цитираното дело и впоследствие вземането е цедирано на ответника. Не оспорва образуваното изпълнително дело. Оспорва така предявения иск по основание и размер. Оспорва да е настъпила погасителната давност. Позовава се ТР-я на ВКС. Твърди, че давността е прекъсната многократно, независимо от редовността. Посочва конкретни факти и обстоятелства, които са прекъснали давността. Излага правни съображения.

Позовава се и на ЗМДВИП.

Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ищецът, редовно пР.ан за открито съдебно заседание (о.с.з.), се представлява от адвокат. Поддържа исковата претенция. Моли да се уважи иска. Счита, че е изтекла повече от 5 години да прилагане на давността.

Претендира разноски. Представя списък.

Ответникът, редовно пР.ан за о.с.з., не се явява и не се представлява.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 2

ГПК приема за установено следното:

По валидността и допустимостта на производството

Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална легитимация на страните по тях. Правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.

Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. В този смисъл ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав приема, че е налице правен интерес, доколкото у ответника е налице изпълнителен лист – титул и образувано изпълнително основание. Освен това ищецът се позовават на факти, които са станали, след издаване на изпълнителното основание.

С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото първоинстанционно произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.

Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба и производството са допустими и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.

116 ЗЗД.

Основни принципи, които следва да се отчетат при решаване на този вид дела са:

1. Влезлият в сила съдебен акт – определение, решение или заповед за 3 изпълнение, обуславя петгодишна давност, която започва да тече от влизане в сила на акта, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД.

2. Съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

3. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

4. Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно т.1 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес –длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори.

5. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

6. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова давност, която е петгодишна, при влязъл в сила съдебен акт, на основание 117, ал.1 ЗЗД.

Нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

7. В изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може 4 да избере дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови изпълнителни способи/

8. Когато взискателят не е поискал или съдебният изпълнител не е извършил изпълнително действие в продължение на две години, изпълнителното дело се прекратява, поради перемпция, на основание чл.43, ал.1, т.8 ГПК.

9. Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.

10. Ако искането от кредитора (което прекъсва давността) е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.

Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. Следователно тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. В този смисъл Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 на ВКС. Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително 5 изпълнение – такива са наложеният запор и насочването на изпълнението върху движими вещи с описа – те ще прекъснат давността, но с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане.