Решение № 4 от 09.01.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№4 гр. К., 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска

Членове:

Васка Д. Халачева

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Славея Д. Т. като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20235100500314 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 30/28.03.2023 г., постановено по гр.д. № 36 по описа за 2022 г., К.ският районен съд е отхвърлил предявения от „БНП П.п.ф.“ С.А. П., чрез „БНП П.п.ф.“ С.А. - клон С., гр.С ****, район „М.“, ж.к.“М. 4“, Бизнес парк С., сгр.*, с ЕИК *********, против С. А. Й., с постоянен адрес с.Л., общ.Р., обл.С.з. и настоящ адрес: с.З., мах. „К.” №*, общ.К., обл.К., установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, за съществуване на парично вземане за сумата в общ размер на 1 409.10 лева, представляваща неизпълнени парични задължения по договор за потребителски заем № GREX- 18004638/01.08.2020 г., от която 1 265.90 лева - главница по договора за кредит, 100.84 лева възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 15.02.2022 г., 42.36 лева - мораторна лихва за периода от 15.03.2021 до 16.10.2021, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 252/2021 г. по описа на РС – К., до окончателното изплащане на вземането.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „БНП П.п.ф.“ С.А. - П., чрез „БНП П.п.ф.“ С.А. - клон С., представляван от 1 процесуалния представител - ю.к. К.З., който го обжалва като неправилно, за което са изложени подробни съображения. Иска се то да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

Излага твърдение, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че предявените установителни искове са неоснователни, тъй като в производството останало недоказано обявяването на предсрочната изискуемост по процесния договор. Съдът не взел предвид Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 година на ВКС, с което е прието, че при вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира съществуваща валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните. Доколкото предсрочната изискуемост не можела да бъде приложена по отношение на вече падежираните към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не била настъпила, то и в настоящия случай длъжникът - ответник по иска, дължал изпълнение на онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Падежът на последната осемнадесета вноска по процесния договор настъпил на 15.02.2022г., поради което към момента на постановяване на първоинстанционното решение всички вноски по процесния кредит били ликвидни и изискуеми.

Поради това счита, че предявените установителни искове следва да бъдат уважени в пълен размер и моли обжалваното решение да бъде отменено вместо което да се постанови друго, с което изцяло да се уважи исковата претенция. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият С. А. Й., представляван от назначения му особен представител - адв. В. Т., е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба. Излага съображения, че решението на първоинстанционния съд е правилно. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:

2

Решението на К.ския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес, а по съществото разгледана е основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът има от С. А. Й. от с.З., мах. „К.“ №*, общ.К., обл.К. следните вземания: сумата в общ размер на 1 409.10 лева (хиляда четиристотин и девет лева и десет стотинки), от която:

1 265.90 лева - главница по договор за потребителски кредит № CREX18004638, 100.84 лева възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 15.02.2022 г., 42.36 лева - мораторна лихва за периода от 15.03.2021 до 16.10.2021, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 78,18 лв. (седемдесет и осем лева и осемнадесет стотинки), от които 28,18 лв.

(двадесет и осем лева и осемнадесет стотинки) държавна такса за образуване на делото, 50 лева (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение - разноски по заповедното производство по частно гражданско дело № 252 по описа за 2021 г. на Районен съд - К..

Ищецът сочи в исковата молба, че във връзка с подадено от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 252/2021г. по описа на Районен съд - К. и е издадена заповед за изпълнение №100/17.11.2021г.

Поради това, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, на осн.чл.415, ал.1, т.2 ГПК, поради което и ищецът сезира съда с процесния иск.

Ответникът С. А. Й., представляван от назначения му особен представител - адв.В. Т., оспорва иска в представен на основание чл.131 от ГПК отговор. В отговора се излагат съображения, че предявените установителни искове са неоснователни, тъй като в хипотезата на предявен 3 иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника и вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост; както и, че правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Сочи още, че предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й, както и че нито заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника, представляват уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита. Твърди, че предвид недоказаност на твърдяната настъпила предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, предявеният иск е неоснователен.

Представени са като доказателства копие на договор за потребителски кредит № CREX - 18004638, сключен на 01.08.2020 г., извлечение от погасителен план с отразени по него плащания. Ищецът представя и копие на покана от 08.06.2021г., отправена до ответника С. Й. за доброволно изпълнение на задълженията /л.18 от първоинстанционното прозиводство/, за която обаче не сочи доказателства да е надлежно съобщена/връчена на длъжника.

От приложеното към делото ч. гр. д. №252/2021 г. по описа на Районен съд - К. се установява, че със Заповед № 100/17.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът С. А. Й. да заплати на кредитора „БНП П.п.ф.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.. „М.” 4, Бизнес Парк С., сгр.*, представляван от Д.Д. - заместник управител, чрез пълномощник юрисконсулт Н. А.а М., сумата в размер на 1 409,10 лева, от която: 1 265,90 лв.- главница по договор за потребителски кредит № CREX18004638, 100,84 лв. - възнаградителна 4 лихва за периода от 15.02.2021г. до 15.02.2022г., 42,36 лв. - мораторна лихва за периода от 15.03.2021 г. до 16.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2021 г. - датата на подаване на заявлението в съда до датата на пълното погасяване на задължението, както и сумата в размер на 78,18 лв. (седемдесет и осем лева и осемнадесет стотинки) разноски по делото, от която държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в размер на 28,18 лв. и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение за процесуален представител. Посочено е в заповедта, че вземането произтича от неизпълнение на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX18004638, сключен на 01.08.2020г. между „БНП П.п.ф.“, като кредитор, и С. А. Й., като кредитополучател. Съгласно договора страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 1 544,40 лева, който да бъде изплатен на 18 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 111,10 лева.

Видно от представеното извлечение по кредит CREX-18004638 от 01.08.2020г. /л.14-15 от първоинстанционното дело/, ответникът/въззиваем е заплатил общо 5 вноски до 24.03.2021г., като към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК е останало задължение за главница в размер на 1 265,90лв, за възнаградителна лихва – в размер на 100, 84лв. и мораторна лихва в размер на 42,36лв., като видно от погасителния план, падежът на последната дължима вноска е настъпил на 15.02.2022г.

При така установеното по делото от фактическа страна съдът намира предявените установителни искове за основателни, съгласно постановките на тълкувателното решение по Тълкувателно дело № 8/2017 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС - предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Със същото е прието, че „при вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува 5 валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и кредитополучател, в т.ч. и сключените между тях анекси. Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора, и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК.

Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска, дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните.“. Също така е прието и, че „целта на заповедното производство, продължение на което е производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора. Положението на кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той направо бе предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно не би следвало при развиващото се в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК исково производство, пред банката като кредитор с вземане по чл. 417, т. 2 ГПК да съществуват пречки да получи по всяка от въведените със заявлението претенции - главница, възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, такси и други суми, чието възникване и изискуемост са доказани в исковото производство, стига тези суми да са в рамките на посочените в заявлението размери. Доколкото предметът на делото по иска по реда на чл.