Решение № 1425 от 03.12.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2208/2024
- Вид
- Решение № 1425
- Подписан
- 03.12.2024
- В сила
- 04.03.2025
- Състав
- Радостина Методиева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 96б, ал.5 пр. последно · Закон за автомобилните превози
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 1425 гр. Варна, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110202208 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Пи транс 2“ ЕООД, подадена чрез адв. Й. А. от ВАК, против НП № 23-0002690 от 27.02.2024год. на директора на РД „АА“ Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер 10000лв. на основание чл. 96б, ал.5 пр. последно от ЗАвтП за нарушаване нормата на чл.
68б, ал.1, т.3 от Наредба № 33/03.11.1999год. на МТ.
В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – сочи се, че в обстоятелствената част на НП липсвало описание на конкретно установените факти, не било посочено в какво конкретно се изразява вмененото административно нарушение и обстоятелствата при които то било извършено. Моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно като отправя искане за присъждане на сторените разноски.
В съдебното производство въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който заявява че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено на основанията изложени в нея. Отправя искане за присъждане на разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание представител не се явява.
Варненска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията 1 посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
Във връзка с постъпила през месец декември 2023год. в РД „АА“ Варна анонимна жалба, подадена до министъра на транспорта заведена с рег. № 5000-788/22.11.2023год. и препратена в ИА „АА“, служители на РД „АА“ – Варна – свидетелите Ю.Р. и П. Й., извършили проверка на въззивното дружество „Пи Транс 2“ ЕООД. В хода на проверката било установено, че дружеството притежава лиценз на Европейската общност за международен обществен превоз на пътници № 10293, валиден до 13.09.2025год. От представените на контролните органи документи, а именно: пътен лист, пътническа ведомост за случаен превоз, както и договор за сключен между „Рубина Травел“ ООД (възложител) и въззивното дружество (изпълнител) за извършване на превоз на туристи със собствен транспорт по маршрут и заявка на възложителя, последните преценили, че на 27.10.2023год. е бил извършен случаен превоз на пътници (55бр. ученици от 4 клас) по маршрут ОУ „Стефан Караджа – Морската градина и обратно, с автобус „Бова ФХ Д12“ от кат. М3, с рег. № В0878ВК, с водач Ириней П.ов Атанасов, с час на тръгване 09:00ч и час на връщане 12:00ч. С л е д справка в информационната система за технически прегледи на ППС към ИА „АА“ се установило, че използваният автобус, е нямал издадено валидно удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването. Установено било, че МПС-то е преминало преглед за проверка на оборудването на 27.10.2023год. в 13:19ч., след извършване на случайния превоз.
Във връзка с посочената констатация на 14.01.2024год. св. Ю.Р. съставил срещу въззивното дружество АУАН № 338343 в който посочил, че същото като превозвач на 27.10.2023год. е нарушило разпоредбата на чл. 68б, ал.1, т.3 от Наредба № 33/03.11.1999год. на МТ тъй като било извършило случаен превоз на пътници (55бр. ученици) с МПС за което не е имало издадено валидно удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването.
Актът бил надлежно предявен на представляващия дружеството, който го подписал без възражения. Такива не постъпили в писмен вид и в срока по чл. 44 от ЗАНН.
На 27.02.2024год. въз основа на АУАН, директора на РД „АА“ Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации и правната квалификация на нарушението посочени в него и на основание чл.
96б, ал.5 от ЗАвтП наложил на въззивното дружество административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000лв.
В хода на съдебното следствие като свидетели са разпитани Ю. Р.
(актосъставител) и П. Й. (свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта), чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени 2 обективно, безпристрастно и пълно. От тях се установи, че нарушението е било установено при проверка на съответната документация и издвършване на справка в информационните масиви на ИА „АА“.
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие бяха приобщени приложените към АНП, както и представените допълнително Заповед № РД-01-44/23.01.2020г.; Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията;
Заповед № РД-01-66/29.02.2024г. на ИД на ИА „АА“; Заповед № РД-0167/29.02.2024г. на ИД на ИА „АА“; Заповед № РД-08-107/29.02.2024г. на министъра на транспорта и съобщенията; Заповед № 3196/27.08.2024г. на Главен секретар на ИА „АА“; Писмо с изх. № 50-00-788/1/19.12.2023г. от директора на Дирекция “Автомобилна администрация“, адресирано до Евгени Аврамов; Жалба от Милена Костадинова до министър на транспорта вх. № 2300-431/22.11.2023год. с разпечатка от информационна система, както и Заповед с № РД - 01-44/23.01.2020г. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които са последователни, непротиворечи, взаимнообвързани и допълващи се и прценени поотделно и своята съвкупност не налагат различни правни изводи.
С оглед на така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срок от надлежна страна, същата е допустима, поради което и е приета за разглеждане.
Описаното нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. От обективна страна нарушението е описано по идентичен начин и в акта, и в наказателното постановление. Направено е пълно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението , като изрично е посочено кога, от кого и с какво превозно средство е бил извършен превоза, както и че използвания автобус не е имал удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването. Описани са и доказателствата, които потвърждават нарушението, а именно пътен лист, пътническа ведомост, тахографски лист, договор за случаен превоз протокол № 33620098 и др. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. С оглед на горното съдът намира, че възраженията, свързани с допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на наказателното постановлението, са неоснователни.
По никакъв начин не е било нарушено правото на защита на нарушителя, 3 което е реализирано в цялост с депозирането на жалба пред въззивната инстанция. От обстоятелствената част на АУАН и НП не остава никакво съмнение че деянието за което е ангажирана административнонаказателната отговорност е извършено на 27.10.2023год. в с. Бенковски и се състои в извършване на превоз на деца с МПС за което няма валидно удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването.
Фактите описани в АУАН и НП в пълна степен кореспондират с посочената като нарушена норма на чл.68б, ал.1, т.3 от Наредба № 33/03.11.1999год. на МТ. Тази разпоредба задължава превозвача който извършва случаен превоз на деца и/или ученици да извършва превоза с автобуси, за които има издадено удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването им.
В същото време обаче констатира, че така повдигнатото на въззивника обвинение не е доказано.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че на 27.10.2023год. с МПС-то посочено в НП е бил извършен превоз. Липсват данни обаче превоза да е бил извършен на територията на с. Бенковски или поне да е започнал от там. От приложения пътен лист и пътническа ведомост към него е видно, че превоза е бил извършен на територията на гр.Варна. От същите документи обаче не може да се установи нито кога е започнал превоза в колко часа нито кога е приключил.
В пътния лист е посочено, че превоза започва от гараж Варна в 09:05ч. и приключва в гараж Варна в 11:50ч. В пътническата ведомост пък е посочено, че превоза е по маршрут училище „Ст. Караджа“ – Морска градина – училище „Ст. Караджа“ и започва в 09:40ч. час на приключване не е посочен. В тази връзка въз основа какви доказателства актосъставителят и АНО са приели начален и краен час на превоза не е ясно.
На следващо място безспорно от приложените към делото протоколи от извършени периодични прегледи за техническа изправност на ППС съответно с № 31627204/05.04.2023год. и № 33620098/27.10.2023год. е видно, че автобуса посочен в пътния лист с който е бил извършен превоза изобщо не е бил преминал технически преглед към момента на започване на превоза сутринта на 27.10.2023год.. Видно от първото удостоверение от 05.04.2023год. прегледа е бил валиден до 05.10.2023год., а следващия такъв е бил извършен на 27.10.2023год. с начало 13:19ч.
При положение, че доказателствата сочат на това, че изобщо МПС-то не е минало преглед, то няма спор, че не е бил преминат и допълнителен преглед за оборудването. Липсват обаче доказателства които да установят по безспорен и категоричен начин, че на 27.10.2023год. въззивното дружество е извършило превоз на ученици. В пътническата ведомост са изброени 55 имена пътници (само фамилии вероятно) без яснота за тяхната възраст.
В тази връзка следва да се отбележи, че маршрута посочен в пътническата ведомост (който както бе посочено по-горе се различава от този 4 посочен в пътния лист) сам по себе си не установява, че пътниците са били деца или ученици. Училището е посочено единствено като начална и крайна точка на превоза. Отделен е въпроса, че съобразно нормата на §1, т.37 от ДР на ЗАвтП "Превоз на деца и/или ученици" е превоз на предварително съставена група от деца и/или ученици с най-малко един придружител. Група с повече от 10 деца и/или ученици трябва да е с най-малко двама придружители.
В случая видно от пътническата ведомост в нея са изброени 55 фамилии, която бройка автоматично е пренесена в АУАН и НП като е посочено, че това са ученици от 4 клас. За придружители (възрастни лица) изобщо и дума не става. Вероятно четвъртокласниците са пътували сами. Как пък изобщо е преценено и въз основа на какви доказателства е прието, че се касае за ученици от 4 клас изобщо не става ясно. Действително в изпратената за проверка анонимна жалба (анонимна защото данни които да индивидуализират автора в нея не са посочени - посочени са единствено две имена които не дават възможност за установяване самоличността на подателя) се говори за деца от четвърти клас. Фактите изложени в жалба обаче (дори и не анонимна) не се ползват с обвързваща доказателствена сила. Те подлежат на проверка и точно за това е била изпратена жалбата в РД „АА“ Варна.
Доказателства които да подкрепят твърденията в жалбата в случая няма.
Такива данни, че въззивника е извършил случаен превоз на деца, не могат да бъдат извлечени и от приложения към преписката договор за извършване на превоз на туристи със собствен транспорт между възложител „Рубина Травел“ ООД (възложител) и въззивното дружество като изпълнител. Както бе посочено по-горе договорът е с предмет превоз на туристи със собствен транспорт по маршрут и заявка на възложителя. Такива няма приложени към преписката. Съответно какво е било възложено може само да се гадае.
Разпечатката съдържа 37 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/927b90bf-eb89-4798-91c0-3e407318c480