Решение № 1010 от 10.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1010 гр. Пловдив, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300500933 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К. А. Б.,ЕГН-********** против решение № 3438/24.10.22г., поправено с решение № 1043/10.03.23г.,и двете постановени по гр.д.№ 17473/21г.по описа на ПдРС,1-ви бр.с.,в частта му,с която е дадено разрешение на К.П.К.,ЕГН-********** и Р.П. К.,ЕГН-**********,и двамата родени на ***г.,да пътуват многократно извън пределите на Република България *** *** и ***,придружавани от майка си К. А. Б.,ЕГН-********** по време на определените от Министерство на образованието ваканции за срок от пет години,считано от влизане на решението в сила,без съгласието на бащата П. И. К.,ЕГН-**********,както и в частта му,с която е дадено разрешение на К.П.К.,ЕГН-********** и Р.П. К.,ЕГН-**********,и двамата родени на ***г.,да пътуват многократно извън пределите на Република България *** *** и ***,***,придружавани от баща си Р.П. К.,ЕГН-********** по време на определените от Министерство на образованието ваканции за срок от пет години,считано от влизане на решението в сила,без съгласието на майката К. А. Б.,ЕГН-**********.

Жалбоподателката иска изменение на атакуваното решение,като съдът замести съгласието на бащата П. И. К. децата К.П.К. и Р.П. К. да пътуват неограничено с жалбоподателката като тяхна майка и законен представител в чужбина,в периодите от 1 време,които не съвпадат с режима на лични отношения на бащата с децата и до *** ***,*** към ***,***,***,***,*** и ***.Излага доводи,че решението на родителите да пътуват с децата си в чужбина неограничено е тяхно изконно право,свързано както с тяхното,така и с това на децата им право на свободно придвижване,като в този смисъл цитира постановеното срещу България решение на Съда по правата на човека „Пенчеви срещу България“.Освен това съдът в диспозитива на решението разрешил пътуване на децата с всеки от двамата родители без съгласието на другия „по време на определените от Министерството на образованието ваканции“ при положение,че децата са на ***,а ваканциите в детските градини не се определят от Министерство на образованието,което създавало неяснота кога децата могат да пътуват.На осн.чл.127а,ал.4 от СК се иска от настоящата инстанция да постанови предварително изпълнение на съдебното решение.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна- П. И. К.,ЕГН-********** не е изразил становище по жалбата.

ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства,допустимостта и основателността на жалбата,намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва постановеното решение.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Пред ПдРС е предявен от К. А. Б. иск против П. И. К. на осн.чл.127а от СК,като е поискано от съда разрешение,заместващо съгласието на бащата П. И. К. децата К. и Р.П. К. да пътуват,придружени от майката във времето,което не съвпада с режима на бащата *** ***,*** към ***,***, ***,***,*** и ***,както и да бъдат издадени паспорти на децата.

В исковата молба се излагат твърдения,че страните са родители на близнаците К. К. и Р. К.. Децата се родили в *** на ***г. Родителите и децата се завърнали в България през ***г.и се установили да живеят в жилището на бащата в гр.***.Отношенията между родителите не били добри и през ***г.те се разделили.Страните трудно постигали съгласие по въпроси,свързани с децата. Ищцата поискала декларация за пътуване с децата извън страната-***,тъй като искала да направи консултация,евентуално да проведе лечение на Р. заради наличен хемангиом,а също и за да бъдат поставени ваксини и на двете деца,задължителни за ***,каквито били децата, и които ваксини не били включени във имунизационния календар на България.Освен това майката също така желаела да пътува с децата с цел екскурзии,почивка и по други поводи.

Ответникът е предявил насрещен иск,като в него и в отговора си на първоначалния иск твърди,че не препятства поставянето на ваксини на децата,но те можело да бъдат поставени и в България.Оспорил е детето Р. да се нуждае от някакво специално лечение,което да не може да бъде извършено в България.Ответникът се опасява,че ищцата иска да замине извън страната с децата,с цел да попречи на бащата да бъде с тях.Ответникът бил съгласен да позволи пътувания на децата извън страната,но при условията на равнопоставеност,като съответно получи и той съгласие от майката да пътува извън 2 страната с децата,но му било отказано.Моли за период от 5 години да му бъде разрешено-на него като баща или упълномощено от него лице да пътува с децата *** ***,*** и *** за неограничен брой периоди (до 20 дни всеки),както и да бъде издаден паспорт на децата.

По делото е безспорно,а и е видно от представените удостоверения за раждане,че П.

И. К. и К. А. Б. са родители на децата К.П.К. и Р.П. К.,както и че родителите са живели на семейни начала и са разделени от ***г.

По делото са представени доказателства за издадена против бащата заповед за защита след проведено производство по ЗЗДН,две декларации от същия за дадено съгласие децата да пътуват до *** с майка си,с дати след завеждане на настоящото дело.Разпитани са и двама свидетели-М.В. и К. К.,майка на ответника.

Въз основа на събраните доказателства първостепенния съд е приел,че страните след раздялата са затруднени в постигането на общи решения във връзка с децата им,но изразените от тях опасения,препятстващи ги да признаят предявените искове,не се доказвали.

Не се установявало майката да има намерение да емигрира и да лиши бащата от контакт с децата,нито че бащата е неспособен да полага сам грижи за тях предвид ниската им възраст.Близнаците са родени на ***г. и към момента са навършили ***.Съдът е приел с оглед качествата на родителите, проявената у тях грижовност и обич към децата,че няма пречка да бъде дадено разрешение на всеки един от двамата родители да пътува с двете деца извън пределите на Република България,като е отчел ниската възраст на децата,но е намерил,че е в техен интерес да пътуват заедно с майка си или баща си.

При извършване на преценката дали следва да се разреши на децата да пътуват извън границата районният съд се е ръководил преимуществено от интересите на децата. С оглед на това и на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства е стигнал до извод,че следва да бъде дадено разрешение на децата да пътуват извън границите на страната с всеки от родителите си неограничено до *** *** и *** за срок от пет години.

Относно претендираното от майката разрешение за пътуване на децата в *** към ***,***,***,*** и ***,първоинстанционният съд е приел това изброяване за твърде широко,а и не се доказало намерение за пътувания до толкова дестинации.Поради които съдът е счел,че е достатъчно пътуване на децата до *** и *** на този етап с оглед интересите им.

По отношение на възраженията в жалбата,че ограничаването от съда на срока на разрешението за пътуване без съгласие на единия родител до пет години вместо да е неограничено във времето представлява нарушение на изконното им право на свободно придвижване,следва да се отбележи следното:

Именно във връзка с цитираното във въззивната жалба дело „Пенчеви срещу България“ и постановеното по казуса решение на Европейският съд по правата на човека е постановено тълкувателно решение № 1/2016 от 03.07.2017г.на ОСГК на ВКС,задължително за съдилищата,в т.1 от което е прието,че съдът може да разреши по реда на чл.127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител 3 само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави,респ.държави,чийто кръг е определяем.В този смисъл не се споделят доводите в жалбата,че пътуването на децата без съгласието на единия родител трябва да е неограничено.Решението на районния съд е съобразено именно с цитираното тълкувателно решение-когато страните не са се споразумели по отношение на пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина,съдът може да разреши както конкретно пътуване за определен период и до определена държава,така и неограничен брой пътувания за определен период от време,но само до определена държава или държави.

Правилен е извода на съда и относно държавите,до които се разрешава пътуването на децата с майка им.Претендираният кръг от държави действително е твърде широк,а включва и държави на далечни дестинации,които не са препоръчителни за малки деца с оглед ниската им възраст и продължителността на пътуването до тях.Освен това не се доказва намерение на майката да пътува до толкова много дестинации.

Основателно е обаче възражението в жалбата досежно посоченото в диспозитива на решението разрешение за пътуване на децата с единия родител без съгласието на другия само по време на определените от Министерство на образованието ваканции.Двете деца са на възраст навършени *** и до постъпването им в училище,(в който случай ваканциите се определят от Министерство на образованието),има още четири години,през които те евентуално ще посещават детска градина.Предвид горното,времето за провеждане на пътувания на децата не следва да се обвързва с учебните ваканции,определяни от Министерство на образованието,доколкото децата все още не са в училищна възраст.В тази част решението като неправилно следва да се отмени.

С въззивната жалба се иска от ПдОС да постанови предварително изпълнение на съдебното решение на осн.чл.127а,ал.4 от ГПК,тъй като районният съд пропуснал да се произнесе по него.Действително още с исковата молба ищцата е поискала от съда предварително изпълнение на решението,по което искане обаче ПдРС не се е произнесъл.Компетентен да се произнесе по искането е първоинстанционния съд,а определението му,с което се допуска или отказва предварително изпълнение, подлежи на обжалване с частна жалба съгл.чл.244 от ГПК.Следователно ПдРС е следвало да се произнесе по искането за предварително изпълнение на решението,а след като не го е направил,страната е имала възможността да иска такова произнасяне.Въззивната инстанция не може служебно да върне делото за произнасяне от първоинстанционния съд по направеното искане за предварително изпълнение на съдебното решение,нито да се произнесе за първи път по него.

Предвид горното,решението на ПдРС следва да се отмени в частта му,с която е разрешено пътуване на децата с единия родител без съгласието на другия по време на определените от Министерство на образованието ваканции,а в останалата част като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Разноски:

Настоящото производство е такова

4 по спорна съдебна администрация.В първоинстанционното производство по спорна съдебна администрация всяка страна следва да понесе разноските,които е направила,независимо от изхода на спора.При обжалване на решенията обаче се прилагат общите правила за разноските (в този смисъл определение № 475/18г.по ч.гр.д.№ 4327/18г.на ВКС).Ето защо с оглед изхода на спора и частичното уважаване на въззивната жалба,на жалбоподателката следва да се присъдят разноски в размер на половината от предетендираните 500лв.,т.е.в размер на 250лв.

По изложените съображения Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3438/24.10.22г., поправено с решение № 1043/10.03.23г.,и двете постановени по гр.д.№ 17473/21г.по описа на ПдРС,1-ви бр.с., в частта му,с която даденото за срок от пет години разрешение на К.П.К.,ЕГН-********** и Р.П. К.,ЕГН**********,родени на ***г.,да пътуват многократно извън пределите на Република България *** *** и ***,придружавани от майка си К. А. Б.,ЕГН-**********,без съгласието на бащата П. И. К.,ЕГН-********** е определено само за времето на определените от Министерство на образованието ваканции,считано от влизане на решението в сила и в частта му,с която даденото за срок от пет години разрешение на К.П.К.,ЕГН-********** и Р.П. К.,ЕГН-**********,родени на ***г.,да пътуват многократно извън пределите на Република България *** *** и *** и ***,придружавани от баща си Р.П. К.,ЕГН**********,без съгласието на майката К. А. Б.,ЕГН-********** е определено само за времето на определените от Министерство на образованието ваканции,считано от влизане на решението в сила.