Определение № 158 от 20.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 158 гр. София, 20.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503502 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 275808/28.10.2025 г. на М. Й. Т., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ЖК „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и Й. И. Т., ЕГН **********, гр. ***, бул. „***“, № *, ет. *, ап. * срещу Определение № 264018/14.10.2025 г. по гр.д. № 6638/2017 г., на СГС, I-6 с., с което е оставена без уважение молбата им вх. № 266591/16.04.2025 г. за възобновяване на производството по делото.

Частните въззивници поддържат, че съдът е следвало да приеме представените от тях доказателства за наличие на основания за възобновяване на производството и при съмнение да извърши служебен превод на документите или да провери съществуването им. По същество молят за отмяна на атакуваното определение.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК , частният въззиваем ЗК "ОЛИМПИК" АД – Кипър не депозира отговор.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, подпомагащата страна ГАРАНЦИОНЕН ФОНД не депозира отговор.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, предвид наличните данни за съобщаване на определението на страната на 22.10.2025 г., от надлежно легитимирани страни, чрез процесуален представител, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с материалите по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

С Определение № 22090/27.09.2019 г. постановено по делото производството е било спряно в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл.

624, ал. 1 КЗ. Спирането е обосновано с откритото производство по ликвидация на ЗК „Олимпик“ – Кипър, извършваща дейност на територията 1 на РБ чрез клона си – „ЗК „Олимпик – клон България“ КЧТ, ЕИК 200737120 и назначаването на постоянни ликвидатори.

С молба вх. № 266591/16.04.2025 г. ищците – частни въззивници, са отправили искане за възобновяване на производството, в хипотезата на чл. 230 ГПК. Към молбата се твърди да е представена заповед от 11.04.2025 г., с която е дадено разрешение производството по делото да продължи, издадена от компетентен съд в Никозия, Кипър.

С атакуваното Определение № 264018/14.10.2025 г. искането е оставено без уважение. Произнасянето е обосновано с мотиви, че представената заповед е издадена от министър, без апостил и е с неясен превод на български.

Отделно е посочено, че съдът няма задължение да извършва служебни проверки за отпадане на предпоставките за спиране на производството.

С оглед наличните по делото данни произнасянето на първоинстанционния съд се преценява като неправилно.

Константна е съдебната практика, обобщена в Определение № 2998/18.11.2024 г., по ч.т.д. № 2164/2024 г., ВКС, II ТО, с която при позоваване на даденото тълкуване с решение по дело С – 427/2019 г. на СЕС се приема, че с оглед разпоредбата на чл. 624, ал. 1 КЗ, вр. чл. 273, т. 1 и т. 2 от Директива 2009/138/ЕО, решението за откриване на производство за принудителна ликвидация на застрахователното дружество в държавата по произход Република Кипър, постановено по дело 656/2018 г. по описа на ОС – Никозия, поражда действие и на територията на Република България, където дружеството е осъществявало дейността си чрез регистриран клон. На основание разпоредбата на чл. 220 от Закона за дружествата на Република Кипър, приложим по силата на чл. 624 КЗ, с факта на издаване на разпореждане за ликвидация, никое производство, което не попада в посочените в разпоредбата на чл. 292 от Директивата изключения, не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството, освен ако няма разрешение на съда. При приложение на чл. 220 от Закона за дружествата на Република Кипър производството срещу застрахователното дружество в друга държава членка не може да продължи без разрешение от кипърския съд, разглеждащ производството по несъстоятелност, т. е. започналото в друга държава членка исково производство по предявен срещу застрахователното дружество имуществен иск следва да бъде/да остане спряно до получаване на разрешение от съда по произход за неговото продължаване. (така определение № 2171/31.07.2024 г. по ч.т.д. № 845/2024 г., на ВКС, I TO, определение № 71/29.03.2021 г. по ч.т.д. № 488/2020 г., на ВКС, II TO, определение № 214/23.08.2022 г. по т.д. № 1745/2019 г., на ВКС, II TO, определение № 81/06.04.2021 г. по ч.т.д. № 147/2019 г., на ВКС, II TO и др.). Посочената практика се споделя и от настоящият състав.

В хода на производството пред въззивния съд e постъпила молба вх. № 1388/19.01.2026 г., с която частните въззивници представят в оригинал постановление на Районен съд – Никозия от 31.03.2025 г. за даване на разрешение за продължаването на производство с № 6638/2017 г.

Постановлението е удостоверено с апостил от 14.01.2026 г. на Министерство на правосъдието и обществения ред и е придружено от превод на български език от заклет преводач. Постановлението е издадено по иск № 656/2018 г., от председателя на „Районен съд Никозия“, с което във връзка с дружество „Застрахователна компания „Олимпик“, рег.н. НЕ 71103, по иск от 25.02.2025 г. от Й. И. Т. и М. Й. Горанова, след разглеждане молбата, съдия Е. Г. – А. е 2 разрешил производство с № 6638/2017 г. на Софийски Окръжен Съд да бъде продължено от ищците срещу застрахователно дружество „Олимпик“, чрез неговите ликвидатори П. Н. и Х. П., в качеството им на официален синдик.

Удостоверено е, че разпореждането е издадено на 31.03.2025 г., а документът е изготвен на 11.04.2025 г., както и че постановлението е подписано от Председател на Районен съд: Е. Г. – А.. Върху документа е извършена заверка за вярност с оригинала от деловодител И. М., с оригинален подпис и е поставен кръгъл печат на „Районен съд Никозия“.

Постановлението е издадено след разглеждане на молбата на настоящите ищци по дело № 656/2018 г. – делото, с решението по което е открито производството по принудителна ликвидация, поради неплатежоспособност на ответника „Застрахователна компания „Олимпик“.

Подписът и качеството на лицето подписало представения по делото документ са удостоверени чрез апостил, съобразно чл. 3, вр. чл. 1, ал. 2, б. „а“ от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 1961 г. При тези данни съдът намира, че е налице уредената в чл. 220 от Закона за дружествата на Република Кипър, приложима по силата на чл. 624 КЗ, хипотеза при която производството в Република България може да продължи и следователно предпоставките за възобновяване на спряното производство по гр.д. № 6638/2017 г., на СГС са налице.

По изложените мотиви атакуваното определение като неправилно ще следва да бъде отменено, а производството – възобновено.

Мотивиран от изложеното съставът на Софийски Апелативен Съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 264018/14.10.2025 г. по гр.д. № 6638/2017 г., на СГС, I-6 с. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 6638/2017 г., на СГС, I-6 с.

ВРЪЩА делото на Софийски Градски Съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 158 гр. София, 20.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503502 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 275808/28.10.2025 г. на М. Й. Т., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ЖК „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и Й. И. Т., ЕГН **********, гр. ***, бул. „***“, № *, ет. *, ап. * срещу Определение № 264018/14.10.2025 г. по гр.д. № 6638/2017 г., на СГС, I-6 с., с което е оставена без уважение молбата им вх. № 266591/16.04.2025 г. за възобновяване на производството по делото.

Частните въззивници поддържат, че съдът е следвало да приеме представените от тях доказателства за наличие на основания за възобновяване на производството и при съмнение да извърши служебен превод на документите или да провери съществуването им. По същество молят за отмяна на атакуваното определение.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК , частният въззиваем ЗК "ОЛИМПИК" АД – Кипър не депозира отговор.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, подпомагащата страна ГАРАНЦИОНЕН ФОНД не депозира отговор.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, предвид наличните данни за съобщаване на определението на страната на 22.10.2025 г., от надлежно легитимирани страни, чрез процесуален представител, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с материалите по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

С Определение № 22090/27.09.2019 г. постановено по делото производството е било спряно в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл.

624, ал. 1 КЗ. Спирането е обосновано с откритото производство по ликвидация на ЗК „Олимпик“ – Кипър, извършваща дейност на територията 1 на РБ чрез клона си – „ЗК „Олимпик – клон България“ КЧТ, ЕИК 200737120 и назначаването на постоянни ликвидатори.

С молба вх. № 266591/16.04.2025 г. ищците – частни въззивници, са отправили искане за възобновяване на производството, в хипотезата на чл. 230 ГПК. Към молбата се твърди да е представена заповед от 11.04.2025 г., с която е дадено разрешение производството по делото да продължи, издадена от компетентен съд в Никозия, Кипър.

С атакуваното Определение № 264018/14.10.2025 г. искането е оставено без уважение. Произнасянето е обосновано с мотиви, че представената заповед е издадена от министър, без апостил и е с неясен превод на български.

Отделно е посочено, че съдът няма задължение да извършва служебни проверки за отпадане на предпоставките за спиране на производството.

С оглед наличните по делото данни произнасянето на първоинстанционния съд се преценява като неправилно.

Константна е съдебната практика, обобщена в Определение № 2998/18.11.2024 г., по ч.т.д. № 2164/2024 г., ВКС, II ТО, с която при позоваване на даденото тълкуване с решение по дело С – 427/2019 г. на СЕС се приема, че с оглед разпоредбата на чл. 624, ал. 1 КЗ, вр. чл. 273, т. 1 и т. 2 от Директива 2009/138/ЕО, решението за откриване на производство за принудителна ликвидация на застрахователното дружество в държавата по произход Република Кипър, постановено по дело 656/2018 г. по описа на ОС – Никозия, поражда действие и на територията на Република България, където дружеството е осъществявало дейността си чрез регистриран клон. На основание разпоредбата на чл. 220 от Закона за дружествата на Република Кипър, приложим по силата на чл. 624 КЗ, с факта на издаване на разпореждане за ликвидация, никое производство, което не попада в посочените в разпоредбата на чл. 292 от Директивата изключения, не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството, освен ако няма разрешение на съда. При приложение на чл. 220 от Закона за дружествата на Република Кипър производството срещу застрахователното дружество в друга държава членка не може да продължи без разрешение от кипърския съд, разглеждащ производството по несъстоятелност, т. е. започналото в друга държава членка исково производство по предявен срещу застрахователното дружество имуществен иск следва да бъде/да остане спряно до получаване на разрешение от съда по произход за неговото продължаване. (така определение № 2171/31.07.2024 г. по ч.т.д. № 845/2024 г., на ВКС, I TO, определение № 71/29.03.2021 г. по ч.т.д. № 488/2020 г., на ВКС, II TO, определение № 214/23.08.2022 г. по т.д. № 1745/2019 г., на ВКС, II TO, определение № 81/06.04.2021 г. по ч.т.д. № 147/2019 г., на ВКС, II TO и др.). Посочената практика се споделя и от настоящият състав.