Решение № 777 от 16.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20241110107129 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Е. В. Б. срещу „О‘кей Супертранс“ АД.

Ищецът твърди, че от 2015г. работи с л. а. „Фолксваген Кади“ с рег. № ***********, за който бил сключен договор за лизинг № *********** на името на А.

Р., в чийто права встъпил през 2015г. Автомобилът бил собственост на ответника, а ищецът бил вписан като ползвател в талона на същия и заплащал всички вноски по лизинговия договор и по франчайз договори с предмет временно и възмездно ползване на търговското име на ответника и запазения му фирмен знак при извършване на таксиметров превоз. На ответното дружество бил издаден ел. фиш с № ********* от СДВР, касасещ процесното МПС. Ищецът бил извикан в офиса на ответника и автомобилът бил прибран на 30.12.2021г., като бил съставен описен протокол.

Автомобилът бил върнат на ищеца за няколко дни, през които същият се занимавал с изваждането на документи за автомобила, като междувременно ел. фиш бил обжалван.

След 2-3 дни, докато работи с автомобила, ищецът получил адрес на бул.

„Ботевградско шосе“, където автомобилът отново бил взет от представители на ответното дружество. Междувременно с решение от 31.03.2022г. електронният фиш бил отменен. На 09.05.2022г. ищецът отишъл в офиса на дружеството, за да получи автомобила, но му било казано, че може да го получи само ако бъде упражнено правото по лизинговия договор за придобиване на същия. На 16.05.2022г. автомобилът бил прехвърлен на В. П. – дъщеря на колежка на ищеца, на която правото на придобиване било преотстъпено. Месец след получаване на автомобила, ищецът продължил да работи към структурата на ответника и реализирал оборот от приблизително 200лв. на ден, респ. около 170 лв. чист дневен приход. Счита, че за периода 30.12.2021г.-16.05.2022г., ако не бил отнет автомобилът, би работил 120 дни, през които би получил чист приход от по 170лв. дневно. Посочва, че поради неизпълнение на договорните задължения на ответника и отнемане на автомобила в нарушение на същите, бил лишен от възможността да получи този доход, тоест пропуснал възможността да реализира полза. Евентуално твърди, че автомобилът бил отнет без основание и ищецът бил лишен от ползването на същия, което му давало 1 право да получи обезщетение за лишаване от ползването. Също така, процесните събития причинили и психическа травма на ищеца, чувство на унижение, срам, понесъл и имиджови вреди.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати следните суми:

- 20 400лв. – обезщетение за пропуснати ползи за периода 30.12.2021г.16.05.2022г. поради неизпълнение на договорните задължения на ответника, а в условията на евентуалност - обезщетение за лишаване от ползването поради отнемането без основание на автомобила, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане;

- 4147,39лв. – мораторна лихва върху горната сума за периода 16.05.2022г.08.02.2024г.;

- 2000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – преживените болки и страдания от неизпълнението на договорните задължения на ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане;

- 406,61лв. – мораторна лихва върху горната сума за периода 16.05.2022г.08.02.2024г.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Посочва, че по силата на договор за финансов лизинг № ********/23.05.2012г. процесният автомобил бил предоставен на А. Р. за временно възмездно ползване, като договорът бил до 21.08.2018г. и от тази дата същият се считал прекратен. Лизингополучателят не се възползвал от възможността да придобие собствеността върху автомобила. С франчайз договор № **********/30.12.2019г. ответникът предоставил на /фирма/ правото на временно и възмездно ползване на търговските име и марка при извършване на таксиметров превоз. Ищецът се задължил да отговаря солидарно като поръчител с ЕТ по договора. С франчайз договор № **********/07.01.2022г. дружеството предоставило на /фирма/ правото на временно и възмездно ползване на търговските име и марка при извършване на таксиметрова дейност, като ищецът отново се задължил да отговаря солидарно с ЕТ. Изтъква, че ищецът никога не бил лизингополучател или франчайзоползвател във връзка с автомобила и между страните никога не съществували отношения по повод държането и ползването на процесния таксиметров автомобил. Посочва, че лекият автомобил се ползвал от лизингополучателя и франчайзоползвателите, респективно таксиметрови водачи, по възникнали между тях самите правоотношения, в които ответникът, като собственик на МПС, не бил страна. Ищецът бил вписан като ползвател в талона на автомобила поради това, че имал отношения с франчайзоползвателите, въз основа на които извършвал таксиметров превоз, като съгласно чл. 7, ал. 1 от франчайз договорите ответникът дал съгласие за това. С оглед на това, счита, че няма как да има неизпълнение на договорни задължения, доколкото такива не съществували между страните. Оспорва да дължи обезщетение и поради отнемане на автомобила без основание, като посочва, че няма основание, на база на което ищецът да ползва автомобила, и това основание да го обвързва, като ответникът не бил поемал ангажимент към ищеца да му предостави държането и ползването на същия. Отрича в периода 30.12.2021г.-16.05.2022г. ответникът или негови представители да са отнемали автомобила от Е. Б. или друго лице. Независимо от това счита, че имал право да установи държане върху същия съгласно чл. 14, т. 9, изр. 2 от договора за финансов лизинг като собственик на автомобила. Оспорва исковете и по размер, като твърди, че същият бил силно завишен и не били съобразени постоянните разходи, свързани с ползването на му като разходи за гориво, поддръжка, ДДФЛ и др.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Предявени са за разглеждане главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД (за имуществените вреди) и евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както и кумулативно съединени искове с правно основание 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 52 ЗЗД (за неимуществените вреди).

За да възникне правото на вземане за обезщетение в полза на ищеца на посоченото главно основание – договорно неизпълнение, следва при условията на чл.

154, ал. 1 ГПК същият да установи, че между страните е сключен договор, съгласно който ответникът е имал задължение да предостави на ищеца ползването на автомобила за процесния период, което същият не е сторил, в резултат от което ищецът е претърпял вреда под формата на пропусната полза да реализира приход в сочения размер.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 23.05.2012г. между ответника, в качеството на лизингодател, и А. К. Р., в качеството на лизингополучател, е сключен договор за лизинг, съгласно който първият предоставя на втория за временно възмездно ползване лек таксиметров автомобил „Фолксваген Кадди“ с рег.

№ ***********. Според чл. 2 от договора, същият влиза в сила от датата на сключването му и има валидност до изплащането на пълната лизингова стойност на автомобила според приложение № 1 към него. Съгласно чл. 7, през цялото времетраене на договора автомобилът остава собственост на лизингодателя, а според чл. 8 след изтичане срока на договора и изпълнението на задълженията по изплащането на пълната лизингова стойност, лизингополучателят има право да придобие правото на собственост върху същият съгласно разпоредбите на действащото законодателство и условията по раздел 10 от договора. Чл. 13, ал. 2 предвижда задължението на лизингодателя да предостави и осигури свободното и безпрепятствено ползване на автомобила по предназначението му през цялото времетраене на договора, а ал. 5 – да осигури на лизингополучателя през времетраенето на настоящия договор възможност за работа с диспечерски център при условия, регламентирарни с допълнително сключен франчайз договор. Представени са два погасителни плана към договора за лизинг, в които са описани броя, размера и падежа на дължимите вноски, като крайната дата за изплащане на всички задължения е 21.08.2018г.

Представен е франчайз договор № **********/30.12.2019г., сключен между ответника, ЕТ „/фирма/ - *****************“ – в качеството на франчайзоползвател и ищеца Е. Б. – в качеството на поръчител. С този договор ответникът предоставя на франчайзоползвателя (ЕТ) правото временно и възмездно да ползва търговското име на „О‘кей супертранс“ и регистрираното като търговска марка лого при извършване на таксиметров превоз на пътници с л. а. „Фолксваген Кади“ с рег. № ***********.

Срокът на договора е за 12 месеца, считано от 30.12.2019г. Задълженията на франчайзоползвателя са да извършва пътнически таксиметрови превози при условия, определени от О‘кей и по нареждане на ЦДП, да притежава всички необходими документи за упражняване на таксиметрова дейност, изискуеми според нормативните актове, да води редовно пътна книжка по образец, да работи по тарифи, определени от О‘кей и др. В чл. 7, ал. 1 е предвидено, че франчайзоползвателя има право да предоставя автомобила за ползване от трети лица, които отговарят на изискванията за таксиметрови водачи и са наети от него по трудов или граждански договор само след предварително съгласуване с О‘кей. В чл. 8, ал. 1 е предвидено правото на О‘кей да оттегли разрешението си за ползване на автомобила от трети лица, привлечени от франчайзоползвателя като таксиметрови водачи по трудов договор по всяко време и без да се обосновава. В чл. 9, ал. 2 е посочено, че поръчителят отговаря солидарно с 3 франчайзоползвателя за неизпълнение на задълженията му по настоящия договор и приложенията към него. В чл. 12 е уредено автоматичното продължаване на договора за същия срок и при същите условия, ако никоя от страните по него не изрази изрично писмено желание за неговото прекратяване в срок до 30 дни преди изтичане на крайния му срок.

На 07.01.2022г. е сключен идентичен договор за франчайз с № **********/07.01.2022г., но франчайзоползвател по него е /фирма/.“. Като поръчител отново е посочен ищецът Е. Б., а срокът на договора е за 12 месеца, считано от 07.01.2022г.

Представено е свидетелство за регистрация част I на процесния автомобил, в който като собственик е вписан ответникът „Окей супертранс“ АД, а ищецът Е. Б. е вписан в частта C.3, което означава физическо или юридическо лице, което може да използва превозното средство по силата на право, различно от правото на собственост.

Приет е като доказателство обходен лист /л. 13/ относно раб. № ***** л. а. рег.

№ ***********, съгласно който няма задължения по франчайз договора и по лиз. договор към 16.05.2022г., като лизинговият договор е с № *********** А. К. Р..

Представена е декларация от дата 16.05.2022г. от ищеца Е. Б., в която заявява, че като ползвател на фирма „Окей супертранс“ АД декларира, че прехвърля правата си по лизингов договор, сключен с дружеството за л. а. „Фолксваген Кадди“ с рег. № ***********, на В. П..

С договор за покупко-продажба от 16.05.2022г. „Окей супертранс“ АД продава на В. П. собственото си МПС, представляващо „Фолксваген Кадди“ с рег. № *********** за сумата от 6000лв.

Представен е обходен лист раб. № *****, рег. № *********** от 04.07.2022г., в който е посочено, че няма лизингополучател, последен франчайз договор № ******** с ************ – Д. Б.“, че е върнато оборудването в цялост и няма задължения, а автомобилът е собственост на В. П..

Представена е пътна книжа за автомобила с работен № *****, от която се установява, че същият е ползван от водача Е. Б..

По делото са представени от ищеца приходни квитанции за плащане на данък за процесния автомобил, в които обаче е посочен само данъчният субект, който е ответното дружество, но не и платеца на данъка.