Решение № 754 от 14.05.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. Русе, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20244520106152 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София против А. Б. С., по реда на чл.422 във вр. с чл.415, във вр. чл.79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца следните суми: 16244,32 лв. – главница за периода от 01.09.2024 г. до 01.04.2032 г., за която сума твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост считано от 01.04.2024 г. по договор за потребителски кредит, сключен между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, 4771,40 лв. – обезщетение за забава, считано от 01.04.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №4931/2024 г. на РРС. В условия на евентуалност предявява осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК и чл.86 ЗЗД за сумите 16244,31 лв. – главница за периода от 01.09.2024 г. до 01.04.2032 г., 5013,53 лв.- обезщетение за забава, считано от 30.08.2024 г. до датата на подаване на исковата молба и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на дълга.

Претенциите на ищеца се основават на твърдения, че ответникът е сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ договор за потребителски кредит № PLUS19219427 от 29.03.2022 г., по силата на който кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, а кредитополучателят 1 се е задължил да върне сума в общ размер на 36 222 лв. в срок до 01.04.2032 г., на 120бр. равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 301,85 лв., при условията на договора, включващи съответна част от главницата и надбавка, съставляваща печалба на кредитора, при фиксиран лихвен процент за срока на договора. Между страните била уговорена договорна лихва в размер на 6934 лева. Кредитополучателят не изпълнявал задължението си да заплаща дължимите погасителни вноски и кредиторът приел, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита съгласно условията на договора. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 01.04.2024 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда в общ размер на 4771,40 лв., която не била изплатена. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ прехвърлил вземанията си на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия от 10.02.2023 г., за което кредитополучателят бил уведомен. По заявление по чл.410 ГПК на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД било образувано ч.гр.д.

№4931/2024 г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил, с оглед на което на заявителя било указано да предяви установителен иск за вземането си, което обуславяло правния му интерес за иницииране на настоящото производство. Предвид изложеното в настоящото производство ищецът претендира установяване на задължението на ответника по исков ред, а в условия на евентуалност – претендира осъждане на ответника да заплати съответните претендирани суми за главница, обезщетение за забава и законна лихва.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на исковете.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът, в качеството си на кредитор, подал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №4931/2024 г. по описа на РРС срещу А. Б. С. с ЕГН ********** за сумите: 16244,32 лв. - главница за периода от 01.09.2024 г. до 01.04.2032 г. по договор за кредит № PLUS-19219427/29.03.2022 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ведно със законната лихва върху главницата от 30.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 4771,40 лв. обезщетение за забава за периода от 01.04.2024 г. до 30.08.2024 г.; 420,31 лв. –държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът депозирал възражение по чл.414 ГПК в срок, с оглед на което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

Видно от писмените доказателства по делото, на 29.03.2022 г. между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-19219427/29.03.2022 г., по силата на който кредиторът предоставял на кредитополучателя паричен кредит в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, със срок за изплащане на кредита 120 месеца, на равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 301,85 лв., с падежна дата първо число на месеца съгласно погасителен план към договора.

2

Страните уговорили годишен лихвен процент в размер на 6,23% и годишен процент на разходите в размер на 7,01%. Съгласно т.5 на договора за кредит при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, а при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава.

С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г.

„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България като цедент прехвърлил своите вземания към длъжника по описания договор за кредит на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и с изрично пълномощно /л.46/ упълномощил цесионера да уведоми длъжника за настъпилото прехвърляне на вземането. По делото е представено уведомително писмо /л.50/ от цесионера до длъжника за извършената цесия и за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, връчено на 01.04.2024 г. чрез ЧСИ Иван Хаджииванов, с рег. № 832 на Татяна С. – майка на длъжника със задължение за предаване, предвид което съдът приема че същото е редовно връчено на тази дата на длъжника, преди образуване на заповедното производство.

От приетата по делото и неоспорена съдебно – икономическа експертиза се установява, че първоначалният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България е превел по разплащателната сметка на ответницата сума в размер на 19500 лева, представляваща разликата между отпуснатата сума по кредита – 20 000 лв., след приспадане на такса ангажимент – 500 лева, съгласно уговореното в т.2 на договора за кредит. Според вещото лице кредитополучателят изплатил сума по кредита в общ размер на 1207,40 лв. и преустановил плащанията. Ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем, уведомлението за което е достигнало до длъжника на 01.04.2024 г., като към тази дата неплатените вноски били 20 бр. В настоящото производство се претендира установяване на задължението за заплащане на част от предсрочно падежиралата главница в размер на 16244,31 лв., дължима за периода от 01.09.2024 г. до 01.04.2032 г., за който период според експертното заключение дължимата главница възлиза на 16383,69 лв. Според вещото лице обезщетението за забава от датата на предсрочната изискуемост 01.04.2024 г. до датата на подаване на заявлението 30.08.2024 г. е в размер на 1131,37 лв. Този размер, видно от заключението, е изчислен на база цялата предсрочно изискуема главница по договора – 19520,92 лв., а не на база предсрочно падежиралата главница, дължима за периода, посочен от ищеца - от 01.09.2024 г. до 01.04.2032 г., която е в размер на 16383,69 лв. според експертизата. Предвид заявения период в исковата молба, съдът счита, че обезщетението за забава за периода от 01.04.2024 г. до датата на заявлението - 30.08.2024 г. в размер на законната лихва следва да се изчисли върху главницата от 16383,69 лв., а не върху размера на цялата неплатена главница по договора. Обезщетението за забава възлиза на 949,54 лв., при изчисляване чрез използване на интернет калкулатор за законната лихва.

3

По отношение на посочения в договора ГПР, съгласно СИЕ при изчисляването му в договора за кредит не е включен размерът на застрахователната премия по сключената застраховка „Защита на плащанията“, а при съобразяването на нейния размер ГПР би бил в размер на 14,8362%, т.е. не надвишава максимално определения размер в чл.19 ЗПК. Съдът кредитира експертното заключение, приемайки същото за пълно, обективно и компетентно, като не взема предвид посочения размер на обезщетението за забава, тъй като е изчислено върху главница, която обхваща и период извън посочения от ищеца в исковата молба.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза не се установява по категоричен начин размерът на шрифта в процесния договор за кредит да е по-малък от 12 пункта. В договора са използвани различни шрифтове, като възможният размер шрифт на договора за потребителски паричен кредит според вещото лице е 12pt. Съдът кредитира експертното заключение по СТЕ, като счита същото за обективно и компетентно.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Исковете за установяване на вземанията на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 ГПК са предявени в срока по чл.415 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са частично основателни.

По делото е установено сключването на процесния договор за потребителски паричен кредит, като видно от заключението по приетата СИЕ сумата по кредита от 20000 лв. е преведена на кредитополучателя, след приспадане на такса ангажимент – 500 лева, съгласно уговореното в договора. Кредитополучателят е заплатил по договора сума в общ размер на 1207,40 лева и е преустановил плащанията.

При служебната проверка на договора за потребителски кредит по реда на чл.7 ГПК и въз основа на експертните заключения не се установи наличие на неравноправни клаузи в договора или основания за неговата недействителност. Не са налице уговорки, които да предвиждат скрити възнаграждения за кредитора и да водят до необосновано оскъпяване на кредита. При изчисляване на ГПР са взети предвид лихвата по кредита и такса ангажимент.

Макар и да не е взета предвид застрахователната премия, при съобразяване на нейния размер, не се надвишава допустимия максимален размер на ГПР съгласно чл.19, ал.4 ЗПК.

По делото не е доказано размерът на шрифта на договора за кредит да е по-малък от 12 пункта, което да възпрепятства потребителя да прочете и да разбере текста и съответно да вземе информирано решение при сключването на договора. Предвид изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за недействителност на договора за потребителски кредит.

Видно от приложения рамков договор, кредиторът е цедирал вземането си към ответника на ищеца, като е упълномощил последния да уведоми длъжника за извършената цесия. От писмените доказателства по делото се установява, че извършеното прехвърляне на вземането е надлежно съобщено на длъжника, като последният е уведомен чрез връчване на 4 съобщение от ЧСИ Иван Хаджииванов, с рег. № 832 на 01.04.2024 г., преди образуване на заповедното производство. На същата дата длъжникът е надлежно уведомен и за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, поради просрочване на повече от две погасителни вноски. Според ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС /макар и т.18 да касае издаването на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК/ предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В настоящия случай предвид настъпването на предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК и предвид периода, за който се претендира непогасената главница, въз основа на приетата СИЕ съдът приема за установено, че размерът на неплатената предсрочно падежирала главница за периода от 01.09.2024 г. до 01.04.2032 г. възлиза на 16383,69 лева, но доколкото по делото се претендира установяване задължение за главница в размер на 16244,32 лв., искът следва да се уважи до този размер. По отношение на обезщетението за забава за периода от 01.04.2024 г. до 30.08.2024 г., при използване на интернет калкулатор съдът установи, че обезщетението за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница от 16383,69 лв. от датата на предсрочната изискуемост – 01.04.2024 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 30.08.2024 г. е в размер на 949,54 лв., до който размер съдът намира за основателна претенцията за обезщетение за забава.