Решение № 205 от 21.11.2022, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. В.П., 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.П., I СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Гражданско дело №

20213610100402 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.559, ал.3 вр. с ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. с чл.558, ал.7 вр. с чл.557, ал.1, т.2, б."а" от КЗ и чл.45 от ЗЗД, по който ищеца Г.Ф. гр. С., БУЛСТАТ ............., представляван по закон от М.К. и С.С. - изпълнителни директори, чрез пълномощник, моли да бъде осъден ответника Р. О. Р. ЕГН ********** с адрес гр.В.П., обл.Ш., ул."С.К."№28, да му заплати сумата 2466.81 лв., представляваща регресно вземане за изплатени имуществени вредивъзстановени от ищеца на Националното бюро на автомобилистите на Холандия, чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета ГФ№120574/17.10.2016 г., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 29.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

Ищецът, счита че от събраните по делото доказатества, по безспорен начин се доказва вината на ответника за причиняване на ПТП , последния е подписал двустранен констативен протокол с изрична схема на ПТП и обстоятелства относно извършването на ПТП, който протокол от ПТП не бил оспорен. Счита че безспорно е доказан и размера на щетата, на материалната щета тъй като в материалите по делото, приложени от Холандския застраховател, експертен доклад, изчисление на щета, която подробно описва стойността и естеството на материалните щети : предна регистрационна табела, предна броня, решетка за предна броня, като част от удара който отговаря на схемата приложена в двустранния протокол. Приложена била и справка за необходимите стойности и размери за труд и на боя. Цената която е формирана с включено ДДС и е приета от увреденото лице за такава и то се е съгласило за изплащането и, което и е дало основание на Холадския застраховател да преведе сумата на увреденото лице в размер на 998.26 евро.

Националното бюро на автомобилистите на Холандия е искало от НББАЗ и сум ите от 240.00 евро за обработката на фактура и от 23.00 евро банкови такси , което Кодекса за застраховане и Международно частно право задължава страните да включат и да изплатят и съответно НББАЗ 1 изплаща на 19.09.2016 г. исканата сума на Националното бюро на автомобилистите на Холандия за което има приложени изрични доказателства, с платежно нареждане и дневно извлечение от банковата сметка на НББАЗ. Едва след това НББАЗ предявило в законовия срок претенцията към Г.Ф., който от своя страна на 31.10.2016 г. е изплатил левовата равностойност на исканата сума в размер на 2466.81 лева на НББАЗ. Според ищецът именно от тази дата 31.10.2016 г. за Г.Ф. възникна правото на обезщетение от третото лице на заплатената вместо него сума, т.е. изискуемостта на вземането, което се претендира с иска, а исковата молба е заведена в Районен съд- В.Преслав на 01.07.2021 г., с което счита че същия е предявен пред изтичане на преклузивния 5-годишен срок. В настоящото производство бил налице и международен елемент по отношения на определяне стойността на материалната щета, а в практиката си ВКС недвусмислено защитава л тезата, че когато при ПТП е налице международен елемент то щетата се изчислява и заплаща съответно и компенсира по валутата на страната в която се обезщетяват съответните вреди, поради което считам, че и размера на вредата е доказан. Предвид изложеното моли съдът да моля да уважи исковата претенция ведно със сторените разноски, като осъди ответника да заплати на Г.Ф. сумата о т 2466.81 лева, представляваща материални щети от непозволено увреждане, вследствие на предизвикано от него на 10.05.2016 г. ПТП, ведно с държавната такса – 98.67 лева за завеждане на иска и 401.00 лева – заплатена сума за възнаграждение на особен представител.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител е депозирал отговор на исковата молба, в който счита иска за неоснователен и недоказан, поради грешно посочена датата на управление на МПС от ответника.

В съдебно заседание ответникът не се явява представлява се от назначения особен представител. Особеният представил счита иска, предвид допълнително събраните доказателства за неоснователен и доказан.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото от представените двустранен констативен протокол за ПТП от 10.05.2016 г.; справка от ИЦГФ; писмо вх.№08—01-423/17.06.2016 г. Г.Ф.; претенция изх.№1-3199/11.10.2016 г. от НББАЗ; платежни документи - 2 бр.; доклад по щета №120574/17.10.2016 г.; платежен документ; фактура №3000006428/20.09.2016 г.; договор за лизинг; приемно-предавателен протокол от 30.1.2015 г.; кореспонденция; обобщение № на досие:17043847; изчисление на щета №20113186, в превод от нидерландски език и удостоверение рег.№ РяБ 3583/12.03.2021 г.; регресна покана относно щета № ГФ-12-0574/17.10.2016 г.; обратна разписка *9002631601*; писмо от ОДМВР-Ш., сектор „Пътна полиция“ рег.№869000-13508/13.10.2022 г. и вх.№3820/14.10.2022 г., с приложени справки за пътуване на лице и на превозно средство, се установява изплатено обезщетение от ищеца по щета ГФ№120574/17.10.2016 г. за имуществени вреди в размер на 1261.26 евро, представляваща регресно вземане за изплатени имуществени вреди-възстановени от ищеца на Националното бюро на автомобилистите на Холандия , чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за застрахователно обезщетение за имуществени вреди на увредения – Герсон Алмейда Брито Семедо, като собственик на лек автомобил, марка „Фиат Пунто” с рег. №11-FR-JJ, на който са причинени вреди при ПТП на 1 0.05.2016 г.на територията на Нидерландия, тъй като виновният водач-ответника Р. О. Р. е нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за управляваното от него МПС лек автомобил марка „Мерцедес S500” с ДК№..........., с което е предизвикал ПТП. Сумата е изплатена на 31.10.2016 г. С 2 изплащането на имуществените вреди причинени от ответника, който е виновния водач при настъпване на ПТП и е управлявал МПС без сключена застраховка “Гражданска отговорност”, за ищеца е възникнало регресното право чл.558, ал.7 вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ. Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства, причинено ПТП, виновния водач за настъпването му, вида и размера на вредите, липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, управляван от виновното лице, както и изплащане от ищеца на вредите на увредения.

До ответникът е изпратена регресна покана за заплащане на претенцията чрез която ответникът е поканен от ищеца да възстанови изплатеното обезщетение, но същият не го е направил.

Не са оспорени и от събраните по делото доказателства, според ищеца се доказва настъпилото ПТП, причинната връзка между ПТП и поведението на ответника, както и причинноследствената връзка между причинените вреди и настъпилото ПТП. Доказано било по несъмнен начин, че автомобила, управляван от ответника към датата на ПТП няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че ищеца е заплатил на увреденото лице, причинените вреди в размер на 2466.81 лева, съгласно заведена щета ГФ№120574/17.10.2016 г.

Размерът на щетите, причинени с ПТП на увреденото лице е установен по безспорен начин от представените от ищеца писмени доказателства- протокол от експертиза.

Основанието за регресните искове възниква от фактически състав, който включва изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес, поради което началният момент на погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД е датата на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск тече погасителна давност, различна от тази за задължението по чл. 45 и 49 от ЗЗД, което е изискуемо от момента на причиняване на вредите, от който момент длъжникът изпада в забава. В този смисъл Решение № 2/02.02.2011 г., постановено по т. дело № 206/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено при условията на чл. 290 ГПК . В случая ищецът е заплатил обезщетение за причинените от ответника вреди на 31.10.2016 г. от която дата започва да тече и погасителната давност на вземането на кредитора. Към момента на предявяване на исковата молба в съда 29.06.2021 г., пет годишния давностен срок не е изтекъл. Ответникът, като задължено лице, причинило ПТП при управление на МПС без задължителната за автомобилистите застраховка "Гражданска отговорност", вследствие на което са причинени имуществени вреди на трето лице, дължи стойността на заплатеното от ищеца обезщетение в полза на увреденото лице. Г.Ф. е възстановил сумите на Националното бюро на автомобилистите на Холандия, чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за застрахователно обезщетение, за щети, причинени от водач на незастраховано към момента на настъпилото ПТП на територията на държава-членка-Нидерландия МПС, обичайно пребиваващо в РБългария/притежаващо българска регистрация и управлявано от лице с постоянен и настоящ адрес в РБ/, ведно с разходите, направени от обработващото бюро и от самото НББАЗ. На компенсация подлежат както изплатената сума на увредената страна за имуществени и неимуществени вреди, така и изплатените суми за външни услуги, като хонорари на вещи лица, такси за правни консултации, и други, а също и сумите на всички разходи, направени от участващите в компенсацията страни/Клауза 4 от Споразумението между Компенсационните органи и и Гаранционните фондове-СКОГФ.

Предвид изложеното предявения иск се явява основателен и следва да се уважи, ведно със 3 законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба направените по делото разноски. и

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. О. Р. ЕГН ********** с адрес гр.В.П., обл.Ш., ул."С.К."№28 да заплати на Г.Ф. гр. С., БУЛСТАТ ............. , представляван по закон от М.К. и С.С. – изпълнителни директори , сумата 2466.81 лв. (две хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и осемдесет и една стотики), представляваща регресно вземане за изплатени имуществени вреди-възстановени от ищеца на Националното бюро на автомобилистите на Холандия , чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета ГФ№120574/17.10.2016 г. , заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, по иск с правно основание чл.559, ал.3 вр. с ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. с чл.558, ал.7 вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ и чл.45 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Р. О. Р. ЕГН ********** с адрес гр.В.П., обл.Ш., ул."С.К."№28 да заплати на Г.Ф. гр. С., БУЛСТАТ ............. , представляван по закон от М.К. и С.С. – изпълнителни директори сумата 499.67 лв. (четиристотин деветдесет и девет лева и 67 стотинки ), представляваща направените деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________

4