Акт от 09.02.2024, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1277

Пловдив, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Пловдив - XVIII Състав, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ЙОРДАН

РУСЕВ

При секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАН РУСЕВ административно дело №

1687 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П.М.А., ЕГН ********** с адрес ***, против Заповед № РД01-0957/13.06.2023 г., издадена от Изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед № ЧР-СП-243/14.06.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с която е прекратено служебното му правоотношение, считано от 14.06.2023 г.

Искането от съда е оспорените заповеди да бъдат отменени като неправилни и незаконосъобразни, на основание чл. 121, ал.

1, т. 3 от ЗДСл да му бъде присъдено обезщетение за времето, през което не е бил на служба, поради прекратяването и на основание чл. 121, ал. 1, т. 4 от ЗДСл да бъде поправено основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписано в служебната книжка. Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът – Изпълнителен директор на

Агенция за социално подпомагане, чрез процесуален представител юриск. С., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Допълнителни съображения са изложени в депозирано по делото становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, XVIII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Заповедите са обжалвани от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Между страните не е спорно, че към датата на обжалваните заповеди жалбоподателят е бил в служебни правоотношения с АСП по силата на Заповед ЧР-СП-1 1963/18.05.2022 г. на ИД на АСП за длъжността директор на РДСП – Пловдив. Връчена му е длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност на 18.05.2022 г.

Производството по налагане на наказанието е започнало по повод Доклад от Инспектората към МТСП за извършена тематична проверка в ЦУ на АСП и РДСП – Пловдив.

Със Заповед РД01-0897/02.06.2023 г. на ИД на АСП е наредено да се образува дисциплинарно дело срещу П.А. в качеството му директор на РДСП – Пловдив за изясняване на фактите и обстоятелствата по извършените дисциплинарни нарушения от служителя, обективирани в доклад от извършена проверка от Инспектора на МТСП.

Служителят е бил поканен с писмо изх. №

30-40489/05.06.2023 г. в срок до 09.06.2023г. да даде писмени обяснения по седем въпроса. Писмените обяснения са дадени на 08.06.2023 г., като на 09.06.2023 г. е проведено изслушване, обективирано в протокол от същата дата, от изслушване в дистанционна форма чрез електронна форма за онлайн комуникация ZOOM.

На 12.06.2023 г. е проведено заседание на

Дисциплинарния съвет на АСП, обективирано в Протокол 1, на което е взето решение, че са налице материалноправни предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл на П.М.А. на длъжност директор РДСП – Пловдив.

За да издаде оспорените в настоящото производство заповеди, ответният административен орган е приел следното:

В качеството си на общински съветник П.А. е взел участие в сесии на Общински съвет - гр. Раковски, като не е ползвал законоустановения с разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ неплатен служебен отпуск на следните дати: 26.05.2022 г., 28.06.2022 г., 29.07.2022 г., 29.09.2022 г., 19.10.2022 г., 23.11.2022 г., 19.12.2022 г., 31.01.2023 г., 31.03.2023г. На посочените дати /с изключение на 31.03.2023 г./ А. е осъществявал дейност като общински съветник в работно време, през което е следвало да изпълнява преките си служебни задължения на работното си място - Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Пловдив /РДСП-Пловдив/. На следващо място е било установено, че жалбоподателят, в качеството си на общински съветник е взел участие в заседания на комисии към Общински съвет - гр. Раковски, като не е ползвал законоустановения с разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗМСМА неплатен служебен отпуск на следните дати: 25.05.2022 г., 27.06.2022 г., 28.07.2022 г., 30.08.2022 г., 28.09.2022г., 18.10.2022г., 22.11.2022 г., 30.01.2023 г., 27.02.2023 г., 30.03.2023 г. От органа по назначаване е установено, че на дати, на които А. е взел участие, в качеството си на общински съветник в заседания на Общински съвет - гр. Раковски, респ. заседания на постоянни комисии при Общински съвет - гр. Раковски, а именно 31.08.2022 г., 28.09.2022 г., 29.09.2022 г., 22.11.2022 г. и 30.01.2023г., е използвал за пътуване до гр.

Раковски служебен автомобил марка „Хюндай“, модел „i30“, с рег. №СА****ХВ, предоставен за ползване на РДСП-Пловдив със заповед №РД01-0911/25.08.2016 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Установено е било още, че извършените пътувания, извън областния град Пловдив на следните дати:

26.05.2022 г., 28.06.2022 г., 29.07.2022 г., 31.08.2022 г., 29.09.2022 г., 19.10.2022 г., 23.11.2022 г., 19.12.2022 г., 31.01.2023 г., 28.02.2023 г., 31.03.2023 г., 25.05.2022г., 27.06.2022 г., 28.07.2022 г., 30.08.2022 г., 28.09.2022 г. ,18.10.2022 г., 22.11.2022г. , 30.01.2023 г., 27.02.2023 г., 30.03.2023 г., П.А. не е изпратил искане до Главния директор на Главна дирекция „Социално подпомагане" за издаване на заповед за командировка с посочване на конкретна цел, не по-късно от два работни дни преди датата на отпътуването.

Това е прието за нарушение на чл. 7, т. 10 от Раздел II на Вътрешните правила за организация на служебните командировки в страната и чл. 9, т. 3 от Раздел IV на Вътрешните правила за дейността на Главна дирекция „Социално подпомагане“.

На следващо място е било установено е, че П.А. системно е предоставял на други лица достъп до служебния си профил в интегрираната информационна система за документооборот „Архимед", до софтуер за подписване на счетоводни документи в уеб среда ВISS и до физическия носител и ПИН-кода на електронния подпис сериен № 2605614ЕF5659FDE (2739702940077236190), издаден му служебно в качеството му на директор на РДСП-Пловдив.

Констатирани са влизания и действия чрез потребителския профил на директора от компютъра на технически сътрудник М. К. са извършени на 20.04.2023 г. и в отсъствието на А. ***, в това число и докато е пътувал от гр. Раковски към РДСП, на удостоверителната услуга сертификат, посредством ключова дума/парола/ или ПИН код, както и да не разгласяват и само лично да ползват ключовата дума за достъп до файла и смарт картата.

Установено е, че П.А. е изпращал за сметка на агенцията чрез договори № ФС01-0369/25.03.2021 г. за куриерски услуги, сключен между АСП и „Български пощи" ЕАД по реда на ЗОП, изменен с допълнително споразумение № ФС01-0218/02.06.2022 г., декларации по ЗПКОНПИ в качеството му на общински съветник, както следва:

1. декларация по ЗПКОНПИ, изпратена с товарителница №ЕВ***ВG/21.07.2022г.

2. декларация по ЗПКОНПИ, изпратена с товарителница №ЕВ***ВG/09.08.2022г.

3. декларация по ЗПКОНПИ, изпратена с товарителница №ЕВ***ВG/11.05.2023г.

4. декларация по ЗПКОНПИ, изпратена с товарителница №ЕВ***ВG/12.01.2023г.

5. декларация по ЗПКОНПИ, изпратена с товарителница №ЕВ***ВG/08.06.2023г. Тези действия са приети като нарушение на чл. 1, ал. 2 от Закон за обществените поръчки, чл. 5, ал. 2 от Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор и на чл. 1, ал. 2 от Наръчника за АСП за управление на цикъла на обществените поръчки, утвърден със заповед № РД01-0349/11.02.2021 г. на изпълнителния директор на АСП, като е разходвал публичен ресурс за лични цели и е използвал договор по ЗОП не за целите на публичния възложител.

Ответникът е приел, че при изпълнение на служебните си задължения П.М.А. виновно е осъществил фактическия състав на дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. З от Закона за държавния служител. На основание чл. 90, ал. 1, т. 5, чл. 91, ал. 1, чл, 92, ал. 1, във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 и т.З от Закона за държавния служител, е издадена заповед № РД-01-0957/13.06.2023г., с която на жалбоподателят е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповед № ЧР-СП-2 43 от 14.06.2023г., с която е прекратено служебното му правоотношение на длъжност „директор на РДСП-Пловдив“, АСП, ранг II младши, считано от 14.06.2023г.

При така установените факти и обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е длъжен служебно да осъществи цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на индивидуалния административен акт.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 92 от ЗДСл и в съответстващата я писмена форма. Съгласно посочената разпоредба дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3.

Заповедта е издадена от компетентен орган, какъвто се явява Директорът на АСП в качеството му на орган по назначаването на жалбоподателя, при спазване на разпоредбите на чл. 92 от ЗДСл и на чл. 5, т.15 във връзка с чл. 7 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане.

В случая и с оглед изложеното, дисциплинарнонаказващ орган по отношение проведеното дисциплинарно производство за извършените от А. нарушения се явява Директорът на АСП, тъй като се удостоверява, че в полза на същия е предоставено правомощие за налагане на конкретното дисциплинарно наказание. Ето защо не се следва извод за нищожност на процесните заповеди.

Съдът намира, че не са налице нарушения на изискванията за форма и съдържание на акта, нито има допуснати съществени процесуални нарушения при осъществяване на производството по налагане на наказанието.

Спазен е срокът, посочен в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, който предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

По отношение изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл за изслушване на държавния служител от дисциплинарнонаказващия орган, както и вмененото задължение да му бъде предоставена възможност да представи писмени обяснения по случая, съдът намира, че по делото са налице доказателства за изпълнение на това императивно задължение на ДНО. До жалбоподателя е било подготвено нарочно писмо, с което на същия е определен срок да изложи обясненията си по случая. Писмото е получено от жалбоподателя на 05.06.2023 г., видно от положена дата и подпис за "получател" на писмото.

Предвиденото в разпоредбата на чл. 93, ал.

1 от ЗДСл гарантира реализирането на реална защита от страна на обвинения служител, както и да спомага за обективно и всестранно изясняване на релевантните факти и обстоятелства, поради което неизпълнението ѝ винаги представлява съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на заповедта, с която се налага конкретно дисциплинарно наказание. В този смисъл е и чл. 93, ал. 2 от ЗДСл, когато ДНО не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Съобразно ал. 3 обаче това правило не се прилага, когато обясненията на държавния служител не са били изслушани по негова вина и не са дадени в определения срок. В случая се удостоверява, че на П.А. е предоставена възможност да се запознае с повдигнатото му дисциплинарно обвинение и със събраните в хода на производството доказателства, както и е предоставена възможност да даде своите обяснения и възражения. Възможност, от която същият се е възползвал и е дал писмени обяснения, както е и бил изслушан от ДНО преди налагане на наказанието.

Ето защо Съдът не счита, че са налице данни за действия на ДНО, които да водят до ограничаване правата на жалбоподателя в хода на проведеното производство, които да ограничават правото му на ефективна защита. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е обективирана в задължителната писмена форма, съдържа конкретни фактически основания, на които има дадена и правна обосновка.