Решение № 143 от 05.02.2021, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 1536/2019
- Вид
- Решение № 143
- Подписан
- 05.02.2021
- В сила
- 25.02.2021
- Състав
- КРЕМЕНА САЙКОВА ДАНАИЛОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 61, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.112 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.112, ал.2, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.113 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 115, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал.1, т.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 163, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 166, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 37, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 82 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- §2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 113, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 114, ал.1, т.9 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 115 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.124, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 25, ал.2 и ал.6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 25, ал.2 и ал.6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 68, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 69, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 71, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 71, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 74 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 74, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 74, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 74, ал.3, т. 3 и т.6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 74, ал.3, т. 3 и т.6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.16 ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.24 ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 10 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 10, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 10, ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 122 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 26, т.1 и т.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 26, т.1 и т.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 92, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 6, ал.1, т.4 · Закон за счетоводството
- чл. 154, ал.1 · Кодекс на труда
Р Е Ш
Е Н И Е
№……………. гр. Варна, 05.02.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд –
Варна, ХХIХ състав, в публично съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова при секретаря Ангелина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1536/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от
„Алдо Рила“ ЕООД, ЕИК ****с управител и представляващ Д.С.А., срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000318003981-091-001/06.02.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 62/07.05.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП в частта, с която с РА за дружеството са определени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.05.2017 г. в размер на 16066,20 лева – главница и 2692,04 лева – лихва и задължения по ЗКПО за 2016 г. в размер на 4432, 36 лева – главница и 1170,20 лева – лихва.
Жалбоподателят сочи, че РА е незаконосъобразен поради следните доводи: по ЗДДС оспорва констатациите и изводите на органите по приходите, относно облагаемите доставки обективирани във фактури и сключените договори във връзка с предоставяне на рекламни площи и извършване на рекламна дейност. Твърди, че дружеството е разполагало с ресурсна и кадрова обезпеченост и законосъобразно е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит. Всички доставки са надлежно счетоводно отразени, осъществени са реално, в резултат на осъществени облигационни отношения. Относно установените задължения по ЗКПО, оспорва изводите и констатации на органите по приходите за приложението на чл.122 от ДОПК. Оспорва изводите за непризнаване на разходите на дружеството и преобразуване на финансовия резултат. Твърди, че описаните сделки са реално извършени.
Счетоводството е водено правилно. Неправилно е отказано да се начисли разход по Фактури № 42 и 151 от м.12.2016 г. Отправено е искане за отмяна на оспорения РА и присъждане на сторени разноски съобразно представен списък. В писмени бележки са изложени подробни съображения за основателност на жалбата.
Ответната страна – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител - юрисконсулт, оспорва жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение независимо от изхода на спора на основание чл. 161, ал.1 и ал.3 от ДОПК. В писмени бележки са изложени доводи за неоснователност на жалбата. Изводите на вещото лице са на база доказателства представени в съдебното производство /складов софтуер/, които не са били представени на ревизиращите органи по приходите, поради което не може с тези констатации да се обори наличието на предпоставките по чл. 122, ал.1 от ДОПК в хода на ревизионното производство. Относно задълженията по ЗКПО – за фактура № 0…42/31.12.2016 г. и фактура № **********/30.12.2016 г. не е налице право за признаване на разходи, тъй като не са документално обосноваване по смисъла на чл. 10 от ЗКПО с първичен документ. Относно задълженията по ЗДДС, чрез ССЕ установено, че до м.06.2016 и към датата на регистрация по ЗДДС м.10.2016 г. жалбоподателят не е разполагал с наличните стоки. Доставките на стоките са през м.01 и м.02.2016 г., но тогава не са издадени фактурите, каквото е изискването на чл. 113, ал.4 от ЗДДС. Само когато получателят е регистрирано по ЗДДС лице датата на издаване на фактурите е без значение, а в случая при получаване на доставките жалбоподателят не е бил такова лице. Същото важи и при извършване на услуги. Намира, че законосъобразно на основание чл. 68, ал.2 вр. чл. 25, ал.2 и ал.6 от ЗДДС с обжалвания РА не е признато право на данъчен кредит. Пледира за отхвърляне на жалбата и присъждане на сторени разноски в производството, като в случай на уважаване на жалбата, това ще се дължи на представени доказателства в съдебното производство, което е основание за присъждане на разноски за ответника.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Издадена е ЗВР №
Р-03000318003981-020-001/11.07.2018 г. изменена със ЗВР № Р-03000318003981-020-002/18.10.2018 г. от оправомощен орган по приходите, връчени на жалбоподателя, за установяване на задължения за ДДС по ЗДДС за периода 14.10.2016 г. – 19.04.2018 г. и корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. Издаден е РА №
Р-03000318003981-091-001/06.02.2019 г. от органи по приходите при ТД на НАП – Варна.
Установено е, че дейността на „Алдо Рила“
ЕООД е търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, в обект супермаркет к.к. „Боровец“, ул. Търговска /бивш ресторант „Орлови скали“ срещу хотел „Роял плаза“/ с площ 200 кв. м. Помещението е наето по Договор за наем от 01.09.2016 г. с наемодател „Алдо Боровец“ ЕООД. На основание чл. 124, ал.1 от ДОПК с уведомление № Р-03000318003981-139-001/29.11.2018 г. /л. 156 – 158 от адм. пр./ жалбоподателят е уведомен, че основата за облагане с корпоративен данък за периода 2016 г. – 2017 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.4 от ДОПК. Установено е, че дружеството е подало годишна данъчна декларация по чл. 92, ал.1 от ЗКПО. Декларирани са общо приходи 175372,81 лева и общо разходи 148795,60 лева. Счетоводен финансов резултат, печалба – 26577,21 лева и данъчен финансов резултат, данъчна печалба – 26577, 21 лева, данък за внасяне – 2657,72 лева. Част от декларирания корпоративен данък в размер на 2332,82 лева е внесен на 17.09.2018 г. За 2016 г. е установено, че в счетоводството на „Алдо Рила“ ЕООД е осчетоводена фактура № 0…42/31.12.2016 г. с предмет – наем за оборудване с доставчик „Алдо Холдинг“ ЕООД на стойност 35074,56 лева /л. 50 от адм. пр./. Към фактурата е приложен опис /л.49 адм. пр./ за вида на активите, които се наемат, представен е договор за наем на оборудване и съоръжения /л.48-45 адм. пр./ сключен между „Алдо холдинг“ ЕООД - наемодател и „Алдо Рила“ ЕООД – наемател. Отчетено е от органите по приходите, че липсва информация относно единичната цена на наетите обекти, както и периода на наемане. Прието е, че фактурата не отговаря на изискванията на чл. 6, ал.1, т.4 от ЗСч в сила от 01.01.2016 г., т.е. стойността на фактурата за наем на оборудване не е признат разход за 2016 г.
Установено е, че е отчетено намаление на финансовия счетоводен резултат със сумата 6000 лв., като разходи за външна услуга по счетоводна сметка 602 за фактурирани материали, консумативи и услуги по фактура с № **********/30.12.2016 г. издадена от „Алдо Златни пясъци“ ЕООД.
Прието е, че фактурата и описът към нея не представят информация за продадени количества стоки и извършени услуги, т.е. не отговарят на чл. 6, ал.1, т.4 от ЗСч. С тези съображения по реда на чл. 122 от ДОПК е определена данъчна основа за облагане с корпоративен данък по ЗКПО, като приходната част не е коригирана, приети са декларираните в ГДД по чл. 92 от ЗКПО приходи от продажби на стоки и услуги в размер на 175372,81 лева. Относно разходите с РА е намален декларираният размер на разходите със сумите 35074,56 лева и 6000 лева.
Определена е данъчна основа по чл.122 от ДОПК за сумата от 67651,77 лева и приложен установения по ЗКПО размер на корпоративен данък и е установен дължим данък в размер на 6765,18 лева. След приспадане на внесен данък по ГДД в размер на 2332,82 лева е установен данък за довнасяне в размер на 4432,36 лева и 1170,20 лева – лихва.
Прието е, че от представен журнал на сметка 304 – стоки за 2017 г., са видни единствено дебитни и кредитни обороти.
Няма информация за вида на стоките, материалните запаси, покупна цена, количество при придобиване и разходване, отписване на продадените стоки – стойностно и количествено. Направен е извод, че воденото счетоводство не представя информация за натурално и стойностно движение на стоките, налице са обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т.4 от ДОПК. По отправените искания, от дружеството са представени фактури с опис и договори. Прието е, че не са представени доказателства за действително осъществяване на доставки по наем на оборудване и префактурирани материали и услуги. Не е установен търговския обект, за които се отнася предоставеното оборудване и материалите. Договорът с „Алдо Холдинг“ ЕООД е от 10.02.2015 г. /л. 48/ – наем на оборудване, със срок на действие 1 година до 30.11.2016 г. С договор за наем от 01.09.2016 г. сключен между „Алдо Боровец“ – наемодател и „Алдо Рила“ ЕООД наемател е ползван обекта. Липсва приемо – предавателен протокол, Приложение № 1 от договора, от което да се установи действителното предаване на наетото оборудване, обектът в който се намира същото и свързано ли е с осъществявана от жалбоподателя търговска дейност, относно фактура № 42/31.12.2016 г. – наем на оборудване. Прието е за фактура № 151/30.12.2016 г. издадена от „Алдо Златни пясъци“ ЕООД за префактурирани материали, консумативи и услуги, че не е представен цитирания в договора приемо – предавателен протокол, за установяване материалите, консумативите, количеството им и обекта, за който се отнасят. По фактури № 0…42/31.12.2016 г. и № **********/30.12.2016 г. е прието, че не са налице предпоставките по чл. 26, т.1 и т.2 вр. чл. 10, ал.1 от ЗКПО и не е налице информацията по чл. 10, ал.2 от ЗКПО. С тези мотиви при административното обжалване на РА в частта за корпоративен данък за 2016 г. е потвърден.
По ЗДДС са направени следните констатации в ревизионното производство: За данъчен период м. 05.2017 г. жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по фактура № **********/30.12.2016 г. /л. 68 от адм. пр./ с предмет продажба на стоки, с приложена по опис данъчна основа 74333,98 лева и ДДС 14866,20 лева и фактура № **********/30.12.2016 г. /л.60 от адм. пр./ с предмет възнаграждение по договор с данъчна основа 74,33 лева и префактурирани разходи съгласно опис в размер на 5925,67 лева, цялата данъчна основа по фактурата е 6000 лева и ДДС 1200 лева.
Отказано е приспадане на данъчен кредит в общ размер на 16 066,20 лева.
Фактура № **********/30.12.2016 г. е за доставка на стоки, съгласно опис по получени от дружеството фактури с дати на издаване данъчни периоди м.01,02,02,04,05 и 06.2016 г. Описите съдържат информация за датата на доставка, номер и дата на предходна фактура, доставчик, стойност на доставените стоки, търговски обект, в който са доставени стоките. По силата на договор за покупко – продажба на стоки от 04.01.2016 г. /л.54/ продавачът „Алдо Златни пясъци“ ЕООД ще доставя на купувача „Алдо Рила“ ЕООД стоки за реализация на дребно в търговската си мрежа. Всяка отделна доставка между страните по време на договора се счита за самостоятелна сделка. Уговорено е, че при приключване на зимен сезон 2016 г., най - късно до 31.12.2016 г. продавачът предоставя на купувача фактура за стоки в размер на изписаните такива стоки в протокол или друг документ доставени в обектите на купувача. Налице е протокол – опис /л.51 адм. пр./, с информация за доставените стоки за всеки месец през периода м.01 - 06.2016 г., на обща стойност 74330,99 лева. Па Фактура № **********/30.12.2016 г. са фактурирани стоки, получени от жалбоподателя преди датата на регистрация по ЗДДС, като регистрацията по ЗДДС е на 14.10.2016 г. Фактурите не са издадени в 5 – дневен срок от датата на възникване на данъчното събитие за доставка, каквото е изискването на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС. В периода на доставките жалбоподателят, който е получател по доставките не е регистрирано лице по ЗДДС.
Стоките не са налични към датата на регистрация по ЗДДС /чл. 74 от ЗДДС/, за да възникне право за приспадане на данъчен кредит, поради което на основание чл.
68, ал.2, вр. чл. 25, ал.2 и ал.6 от ЗДДС не е признато право на данъчен кредит по ф. № **********/30.12.2016 г.
Фактура №**********/30.12.2016 г. е за възнаграждение по договор с данъчна основа 74,33 лева и префактурирани разходи 5925,67 лева, ДДС общо 1200 лева. Прието е, че не е представен протокол или друг документ, удостоверяващ видовете материали и услуги по вид, количество и единична цена, както и тяхното предаване и съответно разходване по предназначение, както и че описът към фактурата на предоставя информация за родово определена вещ – обект на продажба по количества и вид на извършени услуги. Няма данни как фактически са доставени стоките в търговски обект на „Алдо Рила“ ЕООД, както и за кой търговски обект се отнасят. Касае се за префактурирани разходи, фактурата е издаден на 31.12.2016 г., не са представени доказателства кога са доставени съответните материали и консумативи, или извършени услуги на жалбоподателя, което е от значение с оглед регистрацията му по ЗДДС на 14.10.2016 г. Прието е, че фактурата не отговаря на изискванията на чл. 114, ал.1, т.9 от ЗДДС и чл. 115 от ЗДДС, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит – чл. 71, т.1 от ЗДДС. Прието е че не са налице предпоставките на чл. 69, ал.1 от ЗДДС поради което е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ф. № **********/30.12.2016 г.