Решение № 243 от 19.12.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Велико Търново, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ИСКРА ПЕНЧЕВА

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500468 по описа за 2024 година С решение № 93/19.04.2024 г. по гр. д. № 467/2021 г., поправено с решение № 190/08.08.2024 г. по същото дело Габровският окръжен съд е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК 831830482 да заплати на Б. С. К., като непълнолетен действащ със съгласието на майка си Г. М. Б. на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, осъществено на 07.12.2019 г. в гр. Бяла Слатина, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба /ИМ/ - 02.12.2021 г. до окончателното й заплащане и сумата от 1 983,33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 08.04.2021 г. до 02.12.2021 г. . С решението си Габровският окръжен съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за разликата над сумата от 30 000 лв. до предявения размер от 60 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.12.2021 г. до окончателното й заплащане, както и акцесорната претенция за разликата над сумата от 1 983,33 лв. до 12 000,97 лв., която разлика е 10 117,64 лв. за претендираната законна лихва върху главницата от 60 000 лв. за периода от 07.12.2019 г. до 08.04.2021 г., а върху главницата от 1

30 000 лв. за периода от 08.04.2021 г. до 01.12.2021 г. вкл., като в диспозитива е посочил, че отхвърля исковете за разликата над общата сума от 31 893,33 лв. до предявения размер от 72 100,97 лв..

С решението си Габровския окръжен съд е присъдил разноски по делото, както следва: в полза на адвокат И. И. – С. от ГАК на основание чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв., платимо от ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София; в полза на Габровския окръжен съд на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на 1 279,32 лв., платима от ЗД „Бул Инс“ АД, гр.

София; в полза на ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК сумата от 2 498,24 лв. за направени по делото разноски, платими от ищеца Б.

С. К., като непълнолетен действащ със съгласието на майка си Г. М. Б..

Недоволен от постановеното решение, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за разликата над присъдения размер от 30 000 лв. до предявения размер от 60 000 лв., която разлика е в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.12.2021 г. до окончателното й заплащане, както и в частта, в която е отхвърлена акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху присъдената сума от 30 000 лв. за периода от 07.12.2019 г. до 08.04.2021 г. и върху отхвърлената част от иска в размер на 30 000 лв. за периода от 07.12.2019 г. до 01.12.2021 г. вкл. в размер на сумата от 10 117,64 лв. е останал въззивникът Б. С. К., като непълнолетен действащ със съгласието на майка си Г. М. Б., който чрез пълномощника си адвокат И. И. – С. от ГАК го обжалва в законния срок с въззивна жалба като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, излагайки подробни доводи в тази насока.

Според въззивника първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди при условията на чл. 52 от ЗЗД и се позовава на цитирана практика на ВКС в тази насока. Счита, че съдът не е съобразил вида и тежестта на претърпените телесни и психически увреждания на въззивника, прогнозата за развитие на увреждането му, не е отчел обстоятелството, че въззивникът е претърпял средна и лека телесни повреди, установените със заключението на вещото 2 лице болки в поясната област, че има вероятност крайникът на детето да изостане при растежа заради получената травма, отражението на травматичното събитие върху психиката му с оглед детската му възраст, като изобщо не е присъдил обезщетение за претърпяната лека телесна повреда, не е съобразил болките на мястото на счупването при промяна на времето, икономическите условия в страната към датата на увреждането и хиперинфлационните процеси в страната, нивата на застрахователните лимити и т.н.. Наред с това въззивника се позовава на нарушения на съдопроизводствените правила от страна на съда, който не е извършил обективна преценка на всички доказателства в тяхната съвкупност и не е обсъдил всички искания и възражения на страните. Счита се, че необосновано е отхвърлена претенцията за законна лихва върху обезщетението от датата на увреждането и счита, че същата се дължи на основание чл. 84 ал. 3 от ЗЗД.

Моли се въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на Габровския окръжен съд в обжалваната част и да присъди на въззивника още 40 117,64 лв. над присъдената сума от 31 983,33 лв. по пълния предявен размер на исковете общо в размер на 72 100,97 лв., от която сумата от 30 000 лв., представляваща главница на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и сумата от 10 117,64 лв., представляваща разликата до претендирания размер на обезщетението за забавено плащане на главницата от датата на увреждането до датата на подаване на ИМ. С жалбата се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат И. И.

- С. от ГАК по реда на чл. 38 от ЗАдв..

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София чрез пълномощника му адвокат Р. Н. от ГАК, с който се оспорва основателността на същата. Излагат се подробни доводи относно правилността на правните изводи на първоинстанционния съд относно размера на обезщетението.

Претендират се направените по делото разноски.

В о.с.з. въззивникът Б. С. К. не се явява, но чрез пълномощника си адвокат И. И. – С. от ГАК поддържа подадената въззивна жалба.

В о.с.з. въззиваемото ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София не се представлява, но чрез пълномощника си адвокат Р. Н. от ГАК депозира писмено становище, с което оспорва въззивната жалба и поддържа писмения отговор на същата.

Претендира направените по делото разноски. С писмена молба пълномощникът на въззиваемото ЗД адвокат М. Г. представя списък на 3 разноските по чл. 80 от ГПК и претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 4 680 лв. с ДДС.

Представя доказателства за регистрация по ЗДДС и договор за правна защита и съдействие от 25.10.2024 г..

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима и редовна е и следва да бъде разгледана по същество.

Въззивният съд приема, че следва да осъществи контрол върху валидността, допустимостта и правилността на решението на Габровския ОС в обжалваната част като съобрази, че решението като необжалвано е влязло в законна сила в частта, в която ответното ЗД е осъдено да заплати на непълнолетния ищец Б. С. К. сумата от 30 000 лв. з а обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.12.2021 г. до окончателното й заплащане и сумата от 1 983,33 лв. - законна лихва върху сумата от 30 000 лв. за периода от 08.04.2021 г. до 02.12.2021 г..

Въззивният съд приема, че решението на Габровският ОС е валидно, допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

С ИМ ищецът Б. С. К., като непълнолетен действащ със съгласието на майка си Г. М. Б. е предявил против ответника ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София следните обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД за сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от телесни повреди, една от които фрактура супракондилика феморис синистра, а другите леки телесни повреди, претърпени в резултат на ПТП, осъществено на 07.12.2019 г. в гр. Бяла Слатина при участието на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил м.м. „Опел Астра“ с рег. № ВР00****, управляван от водача С. Л. С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба /ИМ/ - 02.12.2021 г. до окончателното й заплащане и иск с правно основание чл. 429 ал. 2 т. 2 от КЗ вр. чл. 84 ал. 3 от ЗЗД за сумата от 12 100,97 лв., представляваща законната лихва за забава върху 4 главницата от 60 000 лв. за периода от 07.12.2019 г. до 01.12.2021 г. вкл..

С отговора на ИМ ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София е оспорил исковете, като е оспорил размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и е изложил възражения за причиняване изцяло или съпричиняване на вредоносният резултат от страна на ищеца. Оспорва се механизма на ПТП, причинно-следствената връзка между ПТП и вредите, техния обем и се твърди, че ищецът е излязъл внезапно на пътното платно, в тъмната част на денонощието и при лоши метереологични условия и с поведението си е нарушил чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Оспорва се дължимостта на лихвата за забава с оглед неоснователността на главния иск предвид възраженията за съпричиняване.

За да уважи частично предявените от Б. С. К. искове, Габровският ОС е приел, че исковете са допустими и частично доказани по основание и размер.

Съдът е приел, че е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и ответното ЗД към момента на увреждането и ищецът е изпълнили процедурата по чл. 380 от КЗ, отправяйки до застрахователя писмена застрахователна претенция, но ЗД не е изплатило обезщетение на пострадалия ищец. Приел, че са доказани всички елементи от състава на непозволеното увреждане съгласно чл. 45 от ЗЗД и е налице причинно-следствена връзка между противоправното деяние на деликвента и настъпилите в резултат на ПТП телесни увреждания на пострадалия ищец, като е намерил за недоказани възраженията на ответника за съпричиняване на вредите. При съобразяване на заключенията на вещите лица по приетите СМЕ и САТЕ, съдът е приел, че механизма на настъпване на ПТП е ясен и е налице причиняване на ПТП по вина на водача на застрахования лек автомобил С. Л. С. като липсва съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е пресякъл пътното платно на обозначеното за това място – пешеходна пътека и е бил навлязъл на 3,6 м. върху същата в момента на удара, т.е. бил е видим и не е имало препятствия, които да ограничават видимостта на водача на лекия автомобил да го възприеме и да предотврати ПТП. За да определи при условията на чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца Б. С. К. от 30 000 лв. съдът е съобразил възрастта на ищеца към момента на увреждането – 10 г., както и доказаните неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, изразяващи се в счупване в долния край на 5 лявата бедрена кост, с разместване на фрагментите под ъгъл, което е довело до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок от три месеца и за което на детето е проведено консервативно лечение /обездвижване с гипс/ за срок 45 дни, проведеното след свалянето на гипса раздвижване /рехабилитация/ на крайника, който е имал контрактури на мускулите поради обездвижването, придвижването на детето с помощни средства /патерици/ без натоварване на крайника за срок от три месеца, продължителността на общият лечебно-възстановителен период от три месеца, възстановяването на ищеца от получените телесни увреждания, субоптималното зарастването на костта, при което костта е с близката до нормалната конфигурация на костните фрагменти, но с лек пространствен/анатомичен костен дефект, което не повлиява дължината и формата на крайника, остатъчните явления след травмата – поява на болка в коляното и зоната на счупване при физическо натоварване и болка при промяна на времето като честа и обичайна последица от такъв вид травма и вероятността тези последици да отшумят. Съобразил, че към момента на прегледа на детето от вещото лице по СМЕ няма данни за смущение в развитието и растежа на крайника, съобразил, е спазвания през възстановителния период хигиенно - диетичен режим, ограничената физическата активност и невъзможност на детето да се самообслужва през този период, негативното отражение на случилото се върху ищеца, психосоматични прояви като плач на сън, стряскане нощем и бълнуване, страх при пресичане. Съдът е посочил, че по делото не са събрани доказателства за наличие на твърдените в ИМ леки телесни повреди, които да са настъпили в следствие на произшествието. За да отхвърли претенцията на ищеца за законната лихва върху обезщетението за периода от 07.12.2019 г. до 08.04.2021 г. Габровският ОС е приел за дата на изпадане на ЗД в забава на датата на изтичане на срока по чл. 497 ал. 1 т. 2 от КЗ с оглед доказателствата по делото, че застрахователната претенция е заведена на 08.01.2021 г..