Решение № 46 от 16.02.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. гр. Червен бряг, 16.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря В. Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20244440100611 по описа за 2024 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.109 от ЗС

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба на В. Н. В., с ЕГН ********** от гр. *** против Н. И. В., с ЕГН ********** от с. ***, като се иска от съда да я осъди да не влиза и да не ползва нейна собственост. В исковата молба се твърди, че страните са във влошени отношения. Твърди се още, че ответницата посещава недвижим имот, частна собственост на ищцата, без нейно разрешение и въпреки нейната забрана, като желае преустановяване на тези действия. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна и с разпореждане на ответницата е връчено съобщение за издадения съдебен акт, ведно с исковата молба и приложенията към нея, като й е даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок е постъпил писмен отговор, с който се оспорва изцяло иска. Навеждат се подробни доводи за неговата неоснователност и недоказаност.

ИЩЦАТА – редовно призована се явява лично в съдебно заседание и поддържа изцяло предявеният иск. Позовава се на прогласената в Конституцията на Република България ниприкосновеност на частната собственост и желае преустановяване на всякакви действия на ответницата, които възпрепятстват и смущават ползването на собствения си имот.

ОТВЕТНИЦАТА – редовно призована по реда на чл.142, ал.3 от ГПК, не се явява в съдебно заседание.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени следните фактически обстоятелства:

1

По допустимостта на иска: Предявеният негаторен иск е процесуално допустим.

Искът се води между надлежни страни при наличие на правен интерес от воденето му. От изложените в исковата молба твърдения по несъмнен начин се установява активната легитимация на ищцата, като собственик на процесния недвижим имот и пасивната легитимация на ответницата, лицето спрямо което се иска ограничаване достъпа до недвижимия имот. Искът правилно е заведен пред червенобрежкия районен съд, който е надлежно легитимиран да разгледа правния спор.

По основателността на иска: При установените посредством събраните писмени и гласни доказателства фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск предоставя защита на правото на собственост и ограничени вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на вещта или имота според предназначението му. По иска по чл. 109 от ЗС ищецът следва да докаже кумулативните предпоставки, а именно, че е собственик на имота, чиято защита търси по съдебен ред и, че се извършва неоснователно въздействие върху същия имот, създаващ пречки за упражняване правото на собственост в пълен обем.

Според съдебната практика и теория "неоснователно въздействие" върху имота може да се изразява както в активна човешка дейност, така и в бездействие, като същото може да е пряко или косвено; неоснователното въздействие може да се изразява и във "вредно отражение върху вещта" или "създадено състояние". На следващо място неоснователното въздействие трябва да пречи, да ограничава или да смущава собственика на вещта, макар да не накърнява владението, както и неоснователното действие или състояние трябва да съществува към момента на предявяване на иска или да съществува опасност, че то и занапред ще продължи да съществува, като е без правно значение дали действието е извършено виновно и дали извършителят е действал за себе си или за другиго.

По делото не е спорно и от събраните доказателства се установи, че ищцата е съсобственик /в режим на СИО/ на недвижим имот, находящ се в с. ***, представляващ УПИ I, квартал 59 по плана на село Радомирци, община Червен бряг и представляващ търговски обект и помещения пригодени за живеене, със ЗП 102, 18 кв.м. Не е спорно, че в имота освен обществен търговски обект – магазин има и жилищни помещения, достъпа до които ищцата желае да ограничи на ответницата.

В случая, ищцата твърди, че неоснователните действия на ответницана се изразяват в влизане и ползване на събствеността й, като със самото си присъствие ограничава нейното право, поради влошени междуличностни отношения. По реда на чл. 109 от ЗС ищцата може да иска преустановяване на всяко неоснователно действие което й пречи да упражнява в пълен обем притежаваното от нея право на собственост.

Твърденията на ищцата, наведени в исковата молба и по време на процеса, че със самото си присъствие не само в търговския обект, а и в жилищните помещения й създават пречки за ползване, останаха неоспорени от ответницата, която навежда доводи единствено и само 2 за посещения в търговския обект, който е предназначен именно за обществено ползване.

Субективните възприятия за неудобство и притеснение, които ищцата сподели могат да бъдат определени като причинени от пряко или косвено неоснователно въздействие от страна на ответницата, което й пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем.

В случая се установи, че заради влошените междуличностни отношения, самото присъствие на ответницата създава негативно въздействие върху възможността ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху имота си според неговото предназначение - да го ползува за жилище, да се разпорежда с него и т. н., което се включва в обема на защитата, която предоставя иска по чл. 109 от ЗС.

Съгласно конституционната разпоредба на чл. 17, ал. 3 от Основния закон - частната собственост е неприкосновена. С тази разпоредба конституционният законодател, след като в ал. 1 е обявил, че правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона, допълнително е акцентирал върху необходимостта от засилена защита конкретно на частната собственост, която не само подчертава значението й за свободата на индивида, но и я „сакрализира“ до степен на защитеност и ненакърнимост, подобна едва ли не на тази на правото на живот.

Разбира се, доколкото Конституцията е върховен закон, който стои в основата на правния ред в държавата, разпоредбата на чл. 17, ал. 3 има значение и за начина, по който се тълкуват и прилагат правните норми от по-ниска степен във връзка със защитата на правото на собственост, и в този смисъл тя е ориентирана и към правоприлагащите органи и в частност съдилищата. В тази връзка поначало следва да се има предвид, че при защитата на едно конституционно право границите, в които то може да бъде упражнявано, съгласно чл. 57, ал.

2 от Конституцията се определят от правата и законните интереси на останалите правни субекти. Това се отнася и за правото на собственост, както е подчертано в Решение № 15 от 2001 г. От тази гледна точка правото на собственост е абсолютно, но само доколкото е противопоставимо на всички останали правни субекти (Решение № 11 от 2014 г.).

Отнесена към правото на собственост, разпоредбата на чл. 57, ал. 2 означава, че в индивидуалната си сфера всеки е длъжен да се съобразява с чуждото право на собственост, да го зачита и да не пречи на собственика да го упражнява.

Наличието на влошени междуличностни отношения между страните е достатъчен повод, ищцата да иска да ограничи присъствието на ответницата в собствеността й. Освен житейски справедливо, това желание е и законосъобразно, намирайки защита в нормата на чл.109 от Закона за собствеността.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства. Съдът кредитира неоспорените от страните писмени доказателства и наведени твърдения в исковата молба и отговора от страна на ответницата.

Видно от установената по делото фактическа обстановка е, че ищцата е поставена в невъзможност да упражнява в пълен обем правата си на собственик.

С оглед гореизложеното съдът намира, че предявният негаторен иск за осъждане на ответницата да не влиза и ползва жилищните помещения в гореописания имот подлежи на 3 уважаване като основателен и доказан.

По разноските: С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК претенция за разноски може да има само ищцата. Последната не претендира такива, поради което и съда не дължи произнасяне.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 109 от Закона за собствеността Н. И. В., с ЕГН ********** от с. *** да НЕ ВЛИЗА И ПОЛЗВА в собствените на В. Н. В., с ЕГН ********** от гр. *** помещения пригодени за живеене, в недвижим имот, находящ се в с. ***, представляващ УПИ I, квартал 59 по плана на село Радомирци, община Червен бряг.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

4