Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 333 от 09.12.2021, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 1305/2021
Вид
Решение № 333
Подписан
09.12.2021
В сила
06.01.2022
Състав
Иван Манчев Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Сливен, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван М. Димитров при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Административно наказателно дело № 20212230201305 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от адв. Ю.Я., в качестото му на пълномощник на ЕТ „Петър Грабчев“, с управител Петър Ставрев Грабчев срещу НП № 570596-F595088/25.08.2021 г. на Началник на отдел ”Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185 ал.1 от ЗДДС е наложено адм. наказание - имуществена санкция в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. от МФ, вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС, с която иска НП да бъде отменено.

В с.з. жалбоподателят, чрез своя пълномощник – адв. Минко Стефанов поддържа жалбата. Иска НП да бъде отменено, алтернативно да бъде намалено наложено с НП адм. наказание.

В с.з. въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител гл.юриск. Живка Динева иска НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.

Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 22.02.2020 г. в 11:05 ч. инспектори при ЦУ на НАП, извършили 1 проверка на търговски обект – павилион за сувенири, находящ се в гр.

Сливен, ул. Цар Освободител № 12, стопанисван от жалбоподателя. Преди легитимация на органите по приходите била направена контролна покупка на 1 бр. мартеница на стойност 1,60 лв., заплатена в брой, за което не било издадено фискален касов бон, от намиращото се в обекта фискално устройство, свързано дистанционно с НАП или касова бележка от кочан.

В обекта имало монтираното и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката ЕКАФП модел „Daisy Compact S“ с индивидуален номер на ФУ № DY435211 и индивидуален номер на ФП № 36593247.

Сумата била заплатена от АТ. С. АТ. – инспектор по приходите, а плащането било прието от Петър Грабчев, собственик на ЕТ „Петър Грабчев“, който при продажбата не е издала фискален касов бон за полученото плащане.

Било направена и разпечатка на междинен „Х“ отчет за деня с разчетен оборот 0,000 лв.

За извършената

0052080/22.02.2021 г. проверка бил съставен

ПИП серия

АА

№

За извършеното против жалбоподателя бил съставен АУАН № F595088/26.02.2021 г., с който било квалифицирано като нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС.

Актът бил предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му е написал възражение, че мартениците не били негови а на друг човек, който отишъл да си вади разрешително от общината за продажбата им. Той направил услуга на непознатото лице като получил плащането вместо него, а не издал касов бон, т.к. никой от продаващите около него не издавал и си мислел, че не следва да се издават бонове.

На основание така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП № 570596-F595088/25.08.2021 г., с което било наложено посоченото по-горе наказание.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител 2

АТ. С. АТ. и свидетеля И.И.С. тъй като те се подкрепят със събраните по делото други доказателства - протокол за извършена проверка, АУАН и НП.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

НП е правилно, обосновано и постановено в съответствие с относимите за казуса разпоредби на материалния закон, както и при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Обжалваното НП е постановено на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като АНО е изпълнил задължението си, да установи с допустимите от закона средства дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността на наложената имуществена санкция. Съгласно чл.185 ал.1 от ЗДДС:- На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Въпреки, че е бил длъжен жалбоподателя не е извършил нещо правно дължимо, което е установено от АНО. По делото безспорно е установено, че при извършената проверка на дата 22.02.2021 г. в 11:05 ч., била направена покупка на 1 бр. мартеница на стойност 1,60 лв., за която не бил издаден фискален касов бон, от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство модел „Daisy Compact S“ с индивидуален номер на ФУ № DY435211 и индивидуален номер на ФП № 36593247, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката.

Жалбопод. е дал възражения, че мартениците не били негови, и че бил извършил услуга на друго неустановено по делото и неизвестно и на него лице. Това твърдение е възможно и да е вярно, но факт по делото е, че именно жалбопод. е извършил сделката, като е продал мартеницата и е получил за това пари. За тази сделка по закон той е бил длъжен да издаде фискален касов бон, от намиращото се в обекта фискално устройство, свързано дистанционно с НАП или касова бележка от кочан.

Съдът прецени, че деянието не би могло да се квалифицира и като 3 маловажен случай. За да е деянието маловажен случай, то следва от него да не са настъпили никакви вредни последици или неговата обществена опасност да е незначителна. Едно деяние представлява маловажен случай когато степента на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира като маловажно е строго индивидуална. Преценяващият орган следва да изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения които се засягат. Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в обществото. В настоящия случай извършеното от жалбоподателя деяние не следва да се квалифицира като такова представляващо маловажен случай, т.к. не е налице нито едно обстоятелство, което да го прави такъв.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. Съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

В случая нарушението е формално, такова на простото извършване, като законодателят е предвидил административно-наказателната отговорност в тези случаи да се реализира със самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв резултат. Наказващия съвсем законосъобразно е установил неизпълнение на задължения, описани в чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на Министерство на финансите. При доказаното нарушение, АНО е наложил незаконосъобразно и неправилно определено към максимума административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. По делото е установено, че деянието е първо за жалбопод. и е следвало да се ангажира отговорността му към минималния размер, в случая санкция в размер на 500лв.

Мотивиран от посоченото съдът прие, че следва да отмени атакуваното НП, ето защо:

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 570596-F595088/25.08.2021 г. на Началник на отдел ”Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „ПЕТЪР ГРАБЧЕВ“, ЕИК 829063362, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Даме Груев № 43 ап.23, представлявано от Петър Ставрев Грабчев с ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Сливен,ул. Г.С. Раковски № 13 – адв. Минко Стефанов, е наложено административно наказание от ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лв. в ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв. на осн. чл.185 ал.1 от ЗДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Сливен в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5