Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 209 от 13.04.2023, Районен съд - Силистра

Съд
Районен съд - Силистра
Дело
Гражданско дело 1635/2022
Вид
Решение № 209
Подписан
13.04.2023
В сила
05.05.2023
Състав
Жанет Иванова Борова

Цитирани разпоредби

  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.200 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.1 · Търговски закон
  • чл.288 · Търговски закон
  • чл.318 и сл. · Търговски закон
  • чл. 327 · Търговски закон
  • чл. 327, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Силистра, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жанет Ив. Борова при участието на секретаря Н. Д. Г. като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20223420101635 по описа за 2022 година

Ищецът „П.П. ..........“ ЕООД с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. Сс, ул. „Н. Й. В.“ ........., ет.........., ап........, представлявано от управителя Д. Д. Л., със съдебен адрес: гр. Сс, ул. „С. К.” ......., кантора ......... чрез процесуалния си представител адв. Н. Б. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че вземането му - сумата от 2 366. 40 лв, представляваща дължима сума за доставка на дизелово гориво по фактура № 1213 / 22.08.2018 г., ведно със законната лихва от 23.09.2022 г. до окончателно заплащане на сумата, както и на сумата 720. 44 лв, представляваща изтекла законна лихва върху сумата 2 366. 40 лв. за периода на забава от 23.09.2019 г. до 22.09.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение № 603 / 30. 09. 2022 г. по ч.гр.д. № 1379 / 2022 г. по описа на СРС съществува и същият дължи заплащането му.

Претендира и разноски за производството, както и разноските, сторени в заповедното производство.

Ответникът „А.” ЕООД, с ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление в гр. Сс, ул. Д. М. № ...., ет....., ап. ..., представлявано от управителя К. К.в П., със съдебен адрес: гр. Сс, улица “Хр. Б.” №..., офис №..., чрез процесуалния си представител адв. И. А. АК – Сс е подал писмен отговор, с който оспорва исковите претенции с твърдения за заплащане на задължението. Не оспорва факта, че ищцовото дружество е доставило 4000 лв. гориво на посочената дата, но счита, че цялата сума е заплатена на ищеца.

Твърди, че през 2018 год. с ищеца са сключили общо пет сделки за доставка на гориво. Плащанията по фактурите са извършвани както по банков път с 1 платежно нареждане, така и с вноска на каса в банка по банковата сметка на „П. п. ........“ ЕООД и на ръка на законния представител, който ги е внасял по банковата сметка на своето дружество. По отношение на фактура № 1202/16.07.2018 г. на стойност 8337.60 лв. твърди, че е превел по банков път, на 30.07.2018 г. - сумата от 4000 лв., на 02.08.2018 г. на каса в банка е внесена сумата от 2000 лв. и на 07.08.2018 г. са внесени по сметка на дружеството, от управителя Димка Леонова, 2335.46 лв., но записани с основание захранване. Изложени са и твърдения за претендирана сума в различен размер от страна на ищеца и опити за доброволно уреждане на отношенията.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателствени средства, доводите и становището на страните, намира за установено следното:

Настоящото производство е следствие на възражение по чл. 415 от ГПК от ответника срещу издадена срещу него заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1379 / 2022 г. по описа на СРС. С издадената заповед за изпълнение № 603 / 30. 09. 2022 г. ответникът е задължен да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2368.54 лева, представляваща неизплатена цена на стока по фактура № 1213 / 22. 08. 2018 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23. 09. 2022 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски за производството – 272.37 лева.

Между страните по делото е сключен договор за продажба и доставка на 4 0 0 0 дизелово гориво, подробно описани в счетоводните документи и в исковата молба, по силата на който ответникът като купувач е бил задължен да заплати сумата от 8 366.40 лв. Размерът на задължението се удостоверява с представената по делото данъчна фактура № 1213 / 22. 08.

2018 г., а реалното предаване на стоката не се оспорва от страна на ответника.

За погасяване на задължението е платена сумата от 6000.00 лева на 12. 09.

2018 год. видно от представеното извлечение от сметка клиенти, както и от представените банкови извлечения за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г.. От последните е видно също така, че липсва отразяване на заплатени допълнително суми по процесната фактура. Ответникът не е изпълнил задълженията си за плащане, което мотивира ищеца да предяви правата си по съдебен ред.

Единственото спорно обстоятелство между страните е именно липсата на плащане на остатъка от задължението в размер на 2368.54 лева.

Не се спори, че страните имат статут на търговци по смисъла на чл.1 от ТЗ и в това си качество са влезли в договорни отношения по между си. Касае се за договор за търговска продажба, регламентиран в чл.318 и сл.от ТЗ, т.е. за двустранна възмездна сделка, предполагаща извършването на насрещни престации. Ищецът е доставил на ответника договорената стока на стойност, описана във фактурата. Правоорганизационната форма, по която двете спорещи страни са сключили процесния неформален договор за покупко 2 продажба, определя договарящите като търговци и обуславя търговския характер на сключената между тях сделка - търговска продажба. Правният режим на последната е уредена в чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл.318 от ТЗ вр. с чл.288 от ТЗ вр. с чл.200 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД. Не се оспорва факта, че стоката е доставена. Ищецът твърди неизпълнение на насрещното парично задължение на купувача, което е твърдение за отрицателен факт. Според правилата на доказателствената тежест по арг. на чл.154, ал.1 от ГПК доказателства за извършено плащане следва да се представят от ответника.

Ответната страна не е ангажирала надлежни доказателства, че е заплатена договорената и дължима цена по сделката. Представените от него писмени доказателства за плащане касаят предходни отношения между страните, а вносна бележка от 07. 08. 2018 год. / лист 17 по делото / не може да бъде отнесена както към страните в производството, така и да се приеме, че основанието за плащане на сумата, посочена в нея касае погасяване на задължение по фактура № 1213 / 22. 08. 2018 год., която освен това е издадена по – късно. Не може да се приеме и че е налице авансово плащане, тъй като основанието за плащане на сумата е посочено като „захранване“. Продажбата е търговска. Съгласно чл. 327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че претенцията на ищеца за заплащане на главница в размер на 2 366.40 лв. е основателна, като сумата е дължима ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23. 09. 2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Искът за заплащане на мораторна лихва също следва да се уважи, тъй като изискуемостта на задължението е възникнала още при сключването на сделката и не е уговорен срок за изпълнение на задължението различен от установения в чл. 327 ТЗ. Размерът на това задължение не е оспорен от ответника, поради което съдът счита, че искът следва да бъде уважен, така както е предявен за сумата от 720.44 лв.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 272.37 лв., както и разноските по заповедното производство в размер на 272.37 лева.

Мотивиран от гореизложеното, СРС

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „А.” ЕООД, с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление в гр. Сс, ул. Д. М. № ..., ет. ..., ап. ....., представлявано от управителя К. К. П. дължи на „П. П. ..........“ ЕООД с ЕИК ...................... със седалище и адрес на управление: гр. Сс, ул. „Н. Й. В.“ ...., ет...., ап...., представлявано от управителя Д.Д. Л. сумата от 2 366. 40 / две 3 хиляди триста шестдесет и шест лв. и 40 ст. / лева, представляваща дължима и незаплатена сума за доставка на дизелово гориво по фактура № 1213 / 22.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23. 09.

2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 720.

44 / седемстотин и двадесет лв. и 44 ст./ лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 2 366. 40 лв. за периода от 23.09.2019 г. до 22.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 603 / 30. 09.

2022 г. по ч.гр.д. № 1379 / 2022 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА „А.” ЕООД, с ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление в гр. Сс ул. Д. М. № .., ет. ..., ап. ...., представлявано от управителя К. К. П. да заплати на „П. П. .........“ ЕООД с ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. Сс, ул. „Н. Й. В.“ ........, ет..., ап. ..., представлявано от управителя Д. Д. Л. сумата от 272.37 / двеста седемдесет и два лв. и 37 ст. / лева, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 272.37 / двеста седемдесет и два лв. и 37 ст. / лева - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 1379 / 2022 г. по описа на СРС.

Решението подлежи на обжалване пред СОСв двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 4