Решение № 626 от 13.04.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 6 2 6 гр.

Пловдив, 13.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН

БЕКЯРОВ при участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 514/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 16-002786 от 10.01.2020 г., издадено *** на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Пловдив, с което на „Енте сървисес“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Пролет“ № 2 на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител, моли да се отмени НП. Съображенията са свързани с липсата на нарушение, в която връзка се твърди да е изплатена на съответния работник минимална ставка в повече от предвиденото в чл. 6, ал. 4 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Възразява се и против липсата на мотиви в НП относно невъзприемане на посочената теза за изплащане на трудовото възнаграждение и липсата на мотиви за неприлагане на маловажния случай по чл.

28 от ЗАНН и по чл. 415в от КТ. Моли да се вземе предвид, че работникът е получил сума по-висока от посочената в предписанието, както и че поведението на работодателя до този момент е било изрядно. Евентуално моли да се приложи хипотезата на „маловажния случай“. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна

Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Приема, че не са налице основания за приложението на чл. 415в от КТ. Обсъжда подробно всяко от възраженията на жалбоподателя.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 03.12.2019 г. е извършена проверка по документи по спазване на трудовото законодателство от страна дружеството жалбоподател „Енте сървисес“ ЕООД. Проверката е осъществена от свидетелката С.П., заемаща длъжността „***“ в Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ гр. Пловдив. Проверката се извършила за установяване на изпълнение за дадените с протокол за извършена проверка № ПР 1928097 от 23.10.2019 г. задължителни предписания. По повод на последната свидетелката установила, че за положения труд за времето на командироване в Б. в размер на общо 632 работни часа от 14.01.2019 г. до 31.05.2019 г. на работника С.С.Д. работодателят следва да начисли и изплати основно трудово възнаграждение в размер не по-малко от 7982,16 евро бруто /15 613,10 лв./, в съответствие с минималната ставка на заплащане, установена за същата или сходна работа в приемащата страна Б., в изпълнение на разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги вр. чл. 6, ал. 3 от същата. Затова и при издаване на протокола с предписанията в т. 14 от него включила именно изпълнение на това задължение и дала предписание в този смисъл със срок за изпълнение до 15.11.2019 г.

С призовка № ПР 1937280 от 29.11.2019 г. са изискани от работодателя документи за изпълнение на дадените предписания от протокола, относно точки 13-16 от него, както и са изискани писмени обяснения от управителя на дружеството и други документи. Били представени фишове за заплати за месеците януари-май 2019 г. на съответния работник, платежни нареждания от февруари, април, май, юли и октомври 2019 г. и от ноември и декември 2018 г., както и разчетно-платежна ведомост за май 2019 г. Постъпили и писмени обяснения от управителя на дружеството, в които се посочва, че на работника е заплатено възнаграждение в повече от предвидената минимална работна заплата/ставка за Б.. В дадено на 16.10.2019 г. писмено обяснение управителят на дружеството заявил, че във ведомостите със съкращение ИРЗ са отразени изчисленията за допълнително възнаграждение, изчислени на базата на работна производителност. Същите тези доказателства били предоставени и при проверката на 23.10.2019 г., като нямало никаква промяна. Свидетелката направила съпоставка с предходните предоставени доказателства и установила, че не е допълнително начислено като основно трудово възнаграждение сумата, съдържаща се в предписанието, нито е изплатена. Оттам направила и заключението, че предписанието, касаещо работника С.Д. не е изпълнено.

Установява се от представеното допълнително споразумение към трудов договор № 112/13.04.2018 г., а и не се спори от страните, че лицето С.С.Д. е работник на дружеството, като командировката му е била прекратена на 01.06.2019 г.

Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16-002786/03.12.2019 г. за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Актът е съставен в присъствието на свидетел и пълномощник на дружеството, за което е представено заверено копие на нотариално заверено пълномощно. На същото лице е връчен и актът и се е подписало на него, като в мястото на възражения е посочило, че ще направи такива в срок. Постъпило е и писмено възражение срещу акта.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на дружеството била наложена на основание чл. 415, ал. 1 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушението.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.П. – актосъставител, и И.К., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, заверено от страната пълномощно на И.К., протокол за извършена проверка № ПР 1928097/23.10.2019 г., призовка № ПР 1937280 от 29.11.2019 г., фишове за заплати за месеците януари-май 2019 г. на съответния работник, платежни нареждания от февруари, април, май, юли и октомври 2019 г. и от ноември и декември 2018 г., както и разчетно-платежна ведомост за май 2019 г., писмени обяснения от 30.12.2019 г. и от 16.10.2019 г., допълнително споразумение към трудов договор № 112/13.04.2018 г., допълнително споразумение за прекратяване на командировка, разпечатки от препратка, съдържаща се на интернет страницата на Инспекция по труда, оправомощителна заповед № З-0058/11.02.2014 г. на ИА „ГИТ“.

Разпитана в съдебно заседания свидетелката П. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В подробности споделя, че тя е била служителят, който е извършил първоначалната проверка и е издала съответните предписания. Споделя, че тя именно е разгледала представените повторно документи и е установила, че те не се различават от първоначалните, с които се е запознала и въз основа на които е издала предписания. Показанията ѝ на съдът намира за обективни, логични, последователни, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, сред които протокол за проверка, призовка, ведомости, индивидуални фишове, платежни нареждания, поради което им дава вяра.

Показанията на свидетелката К. съдът също оцени с доверие, доколкото относно предмета на доказване не си противоречат с останалите събрани доказателства, а именно за това, че за периода, за който са били предписанията, са представени платежните нареждания към работниците.

Именно на сведенията на свидетелите, имащи отношение към предмета на доказване в настоящия спор, съдът основа фактическите си мотиви.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Съставен е в присъствието на свидетел и надлежно упълномощен представител на дружеството жалбоподател, като последното се е възползвало от правото си да направи възражения, включително и в 3-дневен срок от съставянето на АУАН.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на задължителни предписания.

Не може да се възприеме и изложеното твърдение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с необходимостта НП да съдържа мотиви по направените от нарушителя възражения. Няма подобно изискване в чл. 57 от