Определение № 17667 от 19.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17667 гр. София, 19.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Въззивно частно гражданско дело № 20251100510505 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 253482/23.07.2026 г. срещу постановеното от състав на Софийски районен съд Разпореждане рег. № 106257/05.07.2025 г. по гр. д. № 20241110176259/2024 г. по описа на 24 състав при Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на П. И. К. да бъде освободена от задължението за внасяне на дължимите такси и разноски за разглеждане на делото.

Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното разпореждане, доколкото счита, че били налице предвидените от чл. 83, ал. 2 от ГПК предпоставки да бъде освободен от задължението за внасяне на държавна такса.

От съдържанието на приложените съдебни книжа в кориците на гражданско дело № № 20241110176259/2024 г. по описа на 24 състав при Софийски районен съд, се установява следната фактическа обстановка:

С обжалваното Разпореждане рег. № 106257/05.07.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на П. И. К. да бъде освободена от задължението за внасяне на държавна такса и съдебни разноски, като е приел, че от приложената по делото декларация за материално и гражданско състояние не може да се направи извод, че страната е материално затруднена.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена в установения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от страна, която има правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Институтът на освобождаването от задължение за заплащане на държавна такса е 1 нормативно предвиден с оглед на това да не бъде препятстван достъпът на лицата до съдебна защита.

Предявен е иск с посочена цена на иска. Едновременно с това ищецът е направил искане за освобождаване от държавна такса и разноски, като е приложил декларация за имуществено състояние по чл. 83, ал. 2 ГПК, представена в копие.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които съдът признае, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при тази преценка съдът взема предвид доходите на лицето и семейството му, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

Преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК не е абстрактна. Тя следва да бъде конкретна, извършена към момента на искането, въз основа на декларацията и относимите доказателства, като след изясняване на общото материално състояние на страната съдът е длъжен да го съпостави с пълния размер на дължимата държавна такса и разноските, за да установи дали лицето може да ги заплати изцяло или частично. Недопустимо е отказът да се основава на непълна фактическа основа.

В настоящия случай, съдът намира, че първоинстанционния съдия не е извършил необходимата задълбочена и конкретна преценка по наличие на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 83, ал.2 от ГПК. Преди да се произнесе по искането за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса, районният съд е следвало преди всичко да определи конкретния размер на дължимата държавна такса, съобразно посочената в исковата молба цена на иска и приложимата тарифа. Само при определен размер на таксата може да се извърши реална съпоставка между имущественото състояние на молителя и процесуалната финансова тежест, която би възникнала за него при заплащането . Следва да се отбележи, че посочването на цена на иска в исковата молба не замества задължението на съда да провери редовността на исковата молба и да даде необходимите указания относно дължимата държавна такса. Проверката за редовност на исковата молба е задължение на съда по чл. 129 ГПК, като при констатирани нередовности съдът следва да укаже на ищеца тяхното отстраняване.

Отделно от това, представената декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК е в копие, а съдържанието е неясно и отчасти двусмислено. При това положение не може да се формира надежден извод относно имущественото състояние на молителя. Декларацията е основно доказателствено средство за установяване на релевантните обстоятелства по чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което нейната непълнота, неяснота или двусмисленост следва да бъде отстранена чрез даване на надлежни указания. В този смисъл когато представената декларация за имуществено състояние е неясна, непълна или неточна, съдът следва да даде възможност тя да бъде допълнена или изяснена, доколкото именно въз основа на нея и на останалите доказателства се формира преценката по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Непредставянето на годна декларация, включително след дадени указания по чл. 101 от ГПК, би могло да препятства уважаването на искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК, но преди това съдът следва да 2 осигури на страната възможност да отстрани нередовността.

Следователно обжалваното определение е постановено преждевременно. Районният съдия е отказал освобождаване от дължимите такси и разноски в производството, без да определи конкретния размер на дължимата държавна такса, да съпостави този размер с доходите, имуществото и останалите релевантни обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК, да даде указания за отстраняване на неяснотите и двусмислието в представената декларация, да осигури възможност на страната да представи годна, ясна и пълна декларация и евентуално допълнителни доказателства.

Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия и ново произнасяне по искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК след отстраняване на посочените процесуални пропуски. При новото произнасяне районният съд следва да определи конкретния размер на дължимата държавна такса; да даде указания на ищеца по чл. 101 ГПК да представи четлива, пълна и недвусмислена декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, при необходимост – в оригинал или надлежно заверен препис; при нужда да укаже представяне на допълнителни доказателства относно доходи, имущество, семейно и здравословно състояние, трудова заетост и други релевантни обстоятелства, като след изясняване на тези данни да извърши съпоставка между общото материално състояние на молителя и пълния размер на дължимата държавна такса и разноските; да прецени дали са налице основания за пълно или частично освобождаване от дължимите такси и разноски за разглеждане на делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане рег. № 106257/05.07.2025 г., постановено по гражданско дело № 202411101176259 по описа на 24 състав при Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на П. И. К. със съдебен адресат адв. Л.Б. с адрес: гр. София, ул.

„******** офис 311 за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.

ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на Софийски районен съд, за продължаване на предписаните от закона процесуални действия, съобразно указанията в мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4